„А Исус, като чу това, им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешниците към покаяние.“ (Марк 2:17)
Като пастор, имам възможността да се срещам с много хора. Повечето от тях са от църквата. Други очакват помощ от нея – търсачи на истината, нуждаещи се, отчаяни от греховете си.
След като призова бирника Левий, Исус заяви пред хората, които недоволстваха от това, че не е дошъл да призове праведните, а грешните. Левий не търсеше нищо, той не беше в нужда, не преживяваше неуспех. Той беше умел в това да се възползва от несправедливостта. Без никаква милост използваше структурите на властта, за да се облагодетелства. Евангелието не ни свидетелства как точно той е правел това, а просто споменава, че Левий е причисляван към бирниците и грешниците. Неговото занимание си имаше цена. Той рискуваше да бъде отхвърлен.
И днес е пълно с хора, които се възползват от останалите. Те рядко плащат за своите дела. Колко радост изпитваме, когато някой от тях попадне под ударите на закона! Та нали си го заслужава!
Но Исус видя Левий, който седеше сред бирниците, и го призова. Какво ли щеше да му струва да остави всичко и да последва Учителя? Колко ли силно е било желанието, което е накарало Левий да рискува? И кое би ме накарало да се зарадвам, ако такъв човек бъде наказан, вместо да тръгне след Исус?
Молитва: Милостиви Боже, помогни ми да съм изпълнен с любов, а не с предразсъдъци. Отвори очите ми, за да не съдя за хората само по външния им вид. Амин.
Stefan Schröckenfuchs (1978), Австрия