„Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме?“ (Матей 11:3)
Учениците на Йоан Кръстител отправиха към Исус въпрос, който изискваше еднозначен отговор. Исус обаче отговори с призив към размисъл, защото в такъв момент личната опитност беше много по-съществена от богословската дискусия. Той ги призова да наблюдават, вместо да боравят със заучени истини. Гледането и слушането бяха предпоставките те да станат свидетели на видяното и чутото. Исус не им даде догматичен отговор, а им посочи първите плодове на Божието царство: слепи проглеждаха, куци прохождаха, прокажени се очистваха, глухи прочуваха, мъртви биваха възкресявани… С други думи, Той им посочи реалността на освобождението, което носи за света.
Йоан и неговите ученици очакваха Месия, Който вероятно щеше да ги освободи от властта на Рим. Вместо това Исус им показа как започва истинското освобождение – от всеки човек. Те трябваше първо да освободят самите себе си от слепотата, глухотата, нечистотата и всичко, което ги тегли към смъртта. Спасителят ни освобождава за истинския живот, който Бог в любовта Си ни подарява.
Какво чакаме? Спасител, който премахва всички несправедливости в света? Готови ли сме да бъдем Негови съработници, които първо са освободени чрез Христовата жертва? Съработничеството ни с Бога ни дава възможност да вземем участие в изграждането на Божието царство, което започва от промяната в човешките сърца.
Молитва: Господи, освободи ни от всичко, което ни пречи да извършим това, към което си ни призовал. Амин.
Etienne Rudolph (1966), Франция