„И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях.“ (Лука 24:15)
Той се роди в ясли, но животът Му започна на път и оттогава пътят беше по-важен от пребиваването в дома. Ранните истории за Неговото раждане използват израза „последователи на Пътя“ по отношение на апостолите. Книгата Псалми е изпълнена с истории за пътуване – през долината на мрачната сянка и до върховете на планините. Понякога съставям свои псалми за житейския път, които завършват с молба: „Води ме завинаги в пътя“, „Насочи ме в правия път, Господи; покажи ми пътя, който да следвам“.
Исус предупреди тези, които се притесняваха да излязат на път, с думите: „Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони“. Той премина пътя през смъртта към живота и срещна учениците по пътя към Емаус, където в Негово присъствие те можеха да говорят за всичко, което бяха преживели. Тогава Той разчупи хляба заедно с тях. Когато очите им се отвориха, сърцата им се разгоряха отново. Те се върнаха в Йерусалим, за да споделят този плам.
Вярата в Исус не може да се формулира в няколко изречения. Тя става реална чрез ученичество. Исус казва: „Аз съм пътят“ и очаква да тръгнем по този път.
Вместо молитва, предлагам един текст на Дом Хелдер Камара, който ме е насърчавал през младежките ми години: „Да започна мисия, на първо място, означава да се появя, да разчупя черупката на егоизма, който иска да ни задържи в затвора на себедостатъчността. Трябва да престанем да се въртим около самите себе си, сякаш сме центърът на света и на живота. Мисията означава да не позволим проблемите от малкия свят, на който принадлежим, да ни блокират. Колкото и да ни се струват големи, човечеството е много по-голямо то тях и трябва да служим на човечеството. Мисията означава да тръгнем, но не непременно да изминем хиляди мили, да прекосим океани, нито да се движим по-бързо от звука. Тя означава преди всичко да отворим себе си за другите, да ги оценим такива, каквито са, да ги срещнем като братя и сестри“.
Нека Исус винаги ни придружава и при всяко начинание да бъде милостив към нас и да ни дава сила.
Christoph Petau (1959), Австрия