„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте. Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мен, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.“ (Филипяни 4:6-9)
Животът ни е пълен с неща, които ни тревожат, като природните катаклизми, бедността, злото, несправедливостта, разпадът на моралните ценности. Често си казваме: „Защо, Боже?“, „Как може да допускаш това?“, „Защо аз?“. Тревогата постепенно насажда у нас съмнение в Божията грижа. Ако се тревожиш дори за дребните неща, значи вярата ти по някакъв начин е разклатена.
Исус казва: „И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?, или: Какво ще пием?, или: Какво ще облечем?, защото всичко това търсят езичниците, понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:31-33). Ако се тревожим по този начин, се оказва, че не сме истински вярващи. Не е логично християните, които вярват, че са освободени от оковите на злото и им е подарен вечен живот в Божието царство, да се тревожат как ще прекарат предстоящите дни или месеци. Тревогата ни разрушава. Започваме да питаме: „Боже, наистина ли мога да Ти се доверя?“. Всекидневната тревога води до грях. Ако сме разтревожени, обезсърчени, разочаровани, нека отидем при Него и с благодарност да приемем мира, който Той ни дава. Нека Му се доверим и да се вгледаме в Неговото слово и нека не се съмняваме, че Той ще се погрижи за всичко останало.
Молитва: Боже, помогни ни да възложим всичките си грижи на Теб. Нека имаме силна вяра и да позволим да ни изпълват радостта и мирът, които идват от Теб. Моля това в името на Твоя възлюбен Син – Исус Христос. Амин.
Dimitar Janevski (1985), Македония