„Аз съм вратата; ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.“ (Йоан 10:9)
Изпълнени с вълнение, те очакват появата на младоженеца. Десетте девици са се приготвили за сватбеното тържество. И ето че той идва. Кани пет от тях вътре, но останалите виждат само как вратата се затваря под носа им. Първите пет девици бяха благоразумни и предвидливи, а останалите – неразумни и лениви.
Празненството включва виждането на невястата. Мястото на истинската радост е зад затворените врати. Пред вратата остава само безнадеждност, защото жената без съпруг е безполезна. Младоженецът не проявява солидарност.
Исус казва: „Аз съм вратата“. Той е Този, Който отваря вратите, за разлика от младоженеца в притчата. Никой няма да бъде оставен. Всички са поканени. Той среща някого при кладенеца, вика този, който иска да Го види от върха на дървото, или просто отива при тези, които още не са Го поканили. С любов Исус става част от живота и проблемите на всички тези мъже и жени, които по някакъв начин за изключени от обществото.
Притчата за десетте девици има за цел да отвори очите ни. Внимателно се замислете за днешния ден, когато хората непрестанно биват изключвани. Нека не водим зад затворени врати преговори какво можем и притежаваме, а къде ще отидем и с кого ще споделим това, което ни е дадено.
Молитва: Милостиви Боже, идваме при Теб. Поверяваме Ти своите проблеми. Много хора стоят пред затворените врати и се чувстват изключени от обществото. С повече смелост и с Твоето благословение ние можем да отваряме тези врати. Научи ни да проявяваме съчувствие. Амин.
Christine Preis (1965), Швейцария