Скъпи братя и сестри, когато преди две седмици ми казаха, че на мен се пада удоволствието да проповядвам днес върху Псалм 23 и прочетох текста, в ума ми се загнезди една дума – „изобилие“. Реших да проверя в интернет какъв резултат ще даде търсенето на тази дума. Хората казват, че в интернет може да се намери всичко, и се оказват прави. На екрана на компютъра се появиха какви ли не резултати. Ето само някои от тях:
- Искам да живея в изобилие!
- Законът за изобилиетo.
- Създаване на изобилие, привличане на богатство.
- Как да имам финансово изобилие постоянно?
- Дори готварска рецепта, наречена „Гювеч „Изобилие“.
… и още много други източници. Очевидно хората търсят изобилие в живота си.
Огромно впечатление ми прави желанието на хората да търсят изобилие в точно определени области на живота. Вероятно и на вас вече ви е направило впечатлние – изобилен живот, богатство, материални блага.
Този е начинът, по който хората разбират изобилието днес – да притежаваш. Вероятно заради това си разбиране те се стремят към израстване в кариерата, към по-висока заплата, а ако са по-предприемчиви – към собствен бизнес. И всички тези, които изброихме, не са лоши неща сами по себе си, не. Ако печеленето на пари и спестяването им бяха сами по себе си лоши, то Джон Уесли в проповедта си „Правилната употреба на парите“ нямаше да ни насърчава да печелим колкото се може повече, да пестим колкото се може повече и да даваме колкото се може повече. Именно така се създава един здравословен баланс при употребата на парите. Нека се съгласим, че ако Джон Уесли не бе поставил този баланс, то методистите много скоро щяха да паднат в клопката на сребролюбието. В крайна сметка ние не сме притежатели на каквото и да било тук, на земята. То ни е дадено от Бога само като на настойници и ако сме добри в управлението на повереното, ще чуем така желаните думи: “Хубаво, добри и верни слуго! В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.” /Мат. 25:21/
Само по себе си притежанието на различни материални блага не е зло. Това, което го прави зло, е желанието за притежание на всяка цена, без значение колко голяма е тя. Това желание кара хората да правят неща, на които не са и мислили, че са способни. Кара ги да предлагат себе си за повишение в кариерата, а безскрупулни шефове се възползват от това. Кара ги да клеветят гениални свои колеги, които ги засенчват пред началниците, и така те самите изпъкват на преден план. Кара ги да мамят хората, с които работят, за да се сдобият с някоя нова технологична играчка. И всичко това е добре прикрито зад маската на лицемерие и фалшивото съчувствие. Често хората са готови на всичко, за да се сдобият с това, което искат.
Неотдавна гледах филма „Бог не е мъртъв“. В него имаше един момент, който ме впечатли много. Възрастна жена, болна от деменция, има две деца. Момче и момиче. Момичето вярва в Бога и много страда за майка си. Момчето е преуспяващ бизнесмен, който не смята, че има смисъл да ходи на посещения, защото тя не го помни. Въпреки всичко отива при майка си и ѝ казва: „Ти цял живот си вярваща, а виж се сега – с деменция. Аз не вярвам и съм преуспял“. Тогава майка му отваря уста, но като че ли не говори тя, а Бог: „Понякога дяволът позволява на хората да живеят безпроблемен живот, защото не иска те да се обърнат към Бога. Твоят грях е като затворническа килия, с изключение на това, че всичко е хубаво и удобно и не изглежда, че имаш нужда да излезеш от нея. Вратата е широко отворена, докато един ден времето изтече и вратата на килията се затвори, и изведнъж… е твърде късно“.
Много често това е съдбата на човека, който търси изобилието на грешното място. Той уповава на себе си и не размишлява за последиците от собствените си решения. А по отношение на Бога те са с вечни измерения. Ала ние имаме друго упование.
„Господ е Пастир мой; няма да остана в нужда. На зелени пасбища ме успокоява; при тихи води ме завежда. Освежава душата ми; води ме през прави пътеки заради името Си. Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива. Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми; и аз ще живея завинаги в дома Господен“ (Псалм 23).
Не се ли надяваме и ние на изобилен живот? Разбира се. Но източникът на нашето изобилие е друг. Не е стремежът на собственото ни сърце, нито пък амбицията ни за „по-добър“ живот. Източникът на изобилие в живота е Бог! Ще се осмеля да направя едно твърдение: в тази зала няма нито един, на когото да му липсва нещо в Господа. Това е така, защото Господ е наш пастир. Според вас дали има пастир, които оставя овцете си да гладуват? Този, който ги оставя да гладуват и жадуват, е наречен от Исус Христос „наемник“, той не е пастир на овцете. Пастирът никога не оставя овцете си в нужда. Ако има нещо, в което можем да бъдем винаги сигурни, е, че Господ никога не ни е оставял и никога не е имал намерение да го прави. Напротив, всичките обещания, които Той ни е давал, са, за да ни увери в Своята подкрепа.
Апостол Павел като че ли бе намерил изобилието, за което говорим днес: „Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява“ (Фил. 4:12-13). Той като че ли бе успял да прозре тайната на изобилието, ако можем да я наречем „тайна“, а именно: да следваме Онзи, Който ни подкрепява. От Него идва помощта ни.
И цар Давид го беше разбрал: „Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене“ (Пс. 23, стих 4), а той не премина през малко мрачни долини. Можем да си спомним как бе гонен от Саул. Синът му дори имаше намерение да го убие. Да не забравяме и прелюбодейството му с Витсавее и убийството на Урия. Каквото и да беше помрачило ума му тогава, той бързо осъзна, че далеч от Бога не би могъл да оцелее. И въпреки трудните моменти Давид бе в състояние да каже: „Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, помазал си с миро главата ми; чашата ми прелива. Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми; и аз ще живея завинаги в дома Господен“ (стихове 5-6).
Скъпи братя и сестри, къде намираме изобилие? В Бога, разбира се, но Той ни е оставил благодатни средства, които да ни помогнат да изпитаме това изобилие. Това са молитвата, четенето на Божието слово, постоянното събиране и общуване с братя и сестри, тайнствата – а от тях особено важна е Евхаристията, Светото причастие: чашата с кръвта Христова, пролята за нас, и хлябът – тялото Христово, което е разчупено за нас. За тази чаша вече слушахте по време на конференцията. С чашата с Неговата кръв ние се причастяваме – ставаме причастни на Бога по благодат. В Светото причастие ние изпитваме съвършената Божия любов, която Той ни показа, жертвайки Сина Си. Всъщност това е чашата, в която винаги ще имаме изобилие, както и Господ ни обещава.
Пред Бога ние имаме отговорност и за своята собствена чаша. От нас зависи какво ще бъде съдържанието ѝ. Знаем, че Господните милости към нас се подновяват всяка сутрин, и живеем с тази увереност, но също така „от онова, което препълва сърцето, говорят устата“ (Мат. 12:34). И така, пред всеки от нас стои отворен въпросът: „С какво е пълна моята чаша?“, или по-точно: „Позволявам ли на Бога да напълни чашата ми?“. Отговорът ще бъде различен при всеки от нас, а може някои да се припокриват, но това е въпрос, който трябва да си зададем. Нека да отваряме сърцата си за Бога и искрено да Го помолим: „Напълни чашата ми с каквото Ти е угодно, Господи, моля Те“.
Амин.
Проповед на п-р Цветан Илиев по време на заключителното богослужение на Женската конференция в град Плевен (31 август 2014 г.).