КРЪСТНИЯТ ПЪТ – 26 април 2019
(Четиринадесетте спирки по пътя към Голгота)
Първа спирка, Лука 22:39-44
39. И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците.
40. След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение.
41. И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше:
42. Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде.
43. И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше.
44. И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
Размишление
Преди да бъде заловен и да поеме пътя на страданието, Исус се моли в Гетсимания. Неговата вътрешна борба е толкова голяма, че потта Му се превърнала в големи капки кръв, които обагрили земята. Каква е молитвата на Божия син? Той моли Отец да го отмине с чашата на страданието и смъртта, но в същото време се моли да се осъществи не Неговата воля, а волята на Отец. Да, това е вътрешна борба за мисията, която Му е възложена, борба с ужаса от предстоящите болки и мъки, борба за смисъла на това, което предстои. Струва ли си тази жертва? Дори и най-близките Му не могат да се преборят със съня, за да бдят заедно с Него в този решителен час. А какво да кажем за всички останали – за далечните, за безразличните, за враговете?
Любовта обаче не може да разсъждава така. Тя е готова да извърви пътя докрай въпреки всичко – въпреки предателството, въпреки омразата, въпреки безразличието, въпреки непостоянството, липсата на кураж, смелост и готовност за себеотдаване. Ето защо любовта е готова да изпълни волята на Отец и да отдаде Себе Си като единствения възможен отговор на всички човешки неволи, провали, трагедии и предателства. Любовта винаги е готова да отговори: „Да, струва си въпреки всичко!“
Молитва
Господи Исусе, прости ни за нашата небрежност и за това, че често Те приемаме просто за даденост. Прости ни, че не сме готови да пребъдваме в молитва. Прости ни, че с греховете си ние продължаваме да Те предаваме и нараняваме. Бъди милостив към нас, Господи!
Втора спирка, Матей 26:47-56
47. И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество, с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.
48. А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, като каза: Когото целуна за поздрав, Той е; хванете Го.
49. И веднага се приближи до Исус и каза: Здравей, Учителю! И Го целуна.
50. А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, направи го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исус и Го хванаха.
51. И, ето, един от тези, които бяха с Исус, протегна ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, отсече ухото му.
52. Тогава Исус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които посягат към меча, от меч ще загинат.
53. Или мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? 54. Но тогава как биха се сбъднали Писанията, според които трябва да стане така?
55. В същия час Исус каза на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте. 56. Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
Размишление
Юда предаде своя учител с целувка. Петър реши да Го защити с меч. Целувката не беше искрена, а мечът не беше приемливото решение. В крайна сметка всички ученици го изоставиха и се разбягаха. Исус остана сам с враговете Си. Юда стана предател заради сребролюбие, а останалите – заради страха си. Чие предателство бе по-голямо? От коя група предатели сме ние – от сребролюбивите или от страхливите? Иска ни се да възразим, че всъщност ние изобщо не сме предатели, че никога не бихме сторили това по каквато и да е причина. Наистина ли? Колко далеч сме готови да стигнем заедно с Исус – до дома на първосвещеника, до преторията, до Вия Долороса, до Голгота? Наистина ли си въобразяваме, че сме различни и по-добри от дванадесетте – от сребролюбеца и от страхливците? Нека не си мислим, че предателствата изключват онези малки отклонения, които си позволяваме или допускаме всеки ден. Те проправят пътя към големите предателства, които имат драматични последици в живота ни. Спомнете си, че дори една муха прави мирото на мировареца да смърди.
Молитва
Господи Исусе, толкова пъти сме загърбвали Твоето слово заради собствените си интереси. Пренебрегвали сме своя дълг да обичаме другите, както Ти ни възлюби. Прости ни и ни благослови с Твоята сила. Амин.
Трета спирка, Марк 14:60-64
60. Тогава първосвещеникът се изправи насред Синедриона и попита Исус: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?
61. А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения?
62. А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния и идещ с небесните облаци.
63. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
64. Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.
Размишление
Исус открито признава, че Той е Христос, Син на Благословения. За първосвещеника това е богохулство, заслужаващо смърт. Можеше ли той изобщо да произнесе друга присъда? Та нали цялото Писание свидетелстваше, че Бог е един? Та нали именно това беше истината, поверена на Израил, истина, която избраният народ трябваше да съблюдава безусловно? Самият закон определяше ясно участта на богохулника – смърт.
Когато правоверните юдеи отправят поглед към небето, те не биха могли да си представят, че някой може да седи отдясно на Всесилния. Същото не можеше да си представи и Павел от Тарс. Затова и той ослепя от видението пред стените на Дамаск. Ослепя, но и прогледна отново. Първосвещеникът беше сигурен в своята преценка, която се опираше на Писанието и цялата юдейска традиция. Той беше убеден в оправдаността на богословски мотивираното убийство, което предстоеше да се случи. Ето как богословието може да съди и да осъди Бога в Неговото пришествие, да го осъди при това на безспорни богословски основания.
Можеше ли светът да е готов за идването на Бога в плът? Не, не можеше. Можеше ли избраният народ да е готов и да посрещне своя Бог? Не, не можеше. Откриването на Бога в Христос надминава дори и най-смелите очаквания и допускания. Юдеите го приеха като съблазън, а езичниците като глупост. И едните, и другите трябваше да ослепят за предишните си знания, предубеждения и претенции, преди отново да прогледнат с Божията помощ.
Молитва
Господи Исусе, понякога се сблъскваме с предателствата на хора, които сме считали за свои приятели. Болката от предателството е толкова силна. Ти прости на Своите мъчители още преди да са Те наранили и опозорили. Научи ни да бъдем смирени и простителни, научи на любовта, която дълго търпи и е милостива. Амин.
Четвърта спирка, Йоан 18:33-37
33. И така, Пилат пак влезе в преторията, повика Исус и Го попита: Ти Юдейският Цар ли си?
34. Исус отговори: От себе си ли казваш това или други са ти говорили за Мене?
35. Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си направил?
36. Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако царството Ми беше от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но сега царството Ми не е оттук.
37. Затова Пилат Му каза: Тогава Ти цар ли си? Исус отговори: Ти сам казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.
Размишление
Пилат задава въпроси, но готов ли е да чуе отговорите? Исус му говори за царството, което не е от този свят, и за истината. Що за царството е това, което не е от този свят? Та нима единственото царство, за което си струва да се говори, не е това на императора. Той е Божи наместник на земята, неговата воля поддържа мира и носи благоденствие на поданиците на империята.
А що е истина? Нима съществува една единствена истина? Не е ли истината в силата на Рим да наложи себе си над всички останали народи, да разпростре властта над тях и да ги превърне в част от римския свят и римския мир? Каква друга истина би могла да съществува и ако съществува, какво изобщо би могло да е нейното значение?
И днес хората търсят истината или поне претендират, че го правят. Въпросът е дали наистина са готови да я намерят. Или по-точно: дали наистина са готови да бъдат намерени от Нея? За нас християните истината не е абстрактно понятие. Тя е Личност и има Свое име. В тази истина веднъж завинаги е събрана истината за Бога и човека, за да бъде една истина. Искаме ли да се изправим пред нея? Искаме ли да видим истинския си образ, както и това, което бихме могли и сме призовани да бъдем?
Молитва
Господи Исусе, понякога се чувстваме повалени от тези, за които се грижим най-много. В такива случаи ни се иска да се откажем от тях и да поемем по свой собствен път. Но този, който обича, не постъпва така. Научи ни да бъдем справедливи и състрадателни, когато вземаме решения за съдбата на други хора. Амин.
Пета спирка, Марк 15:6-15
6. А на всеки празник той им пускаше по един затворник, за когото отправеха прошение.
7. А имаше един на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които по време на бунта бяха извършили убийство.
8. И народът се изкачи и започна да иска от Пилат да направи за тях, каквото имаше обичай да прави.
9. А Пилат им отговори: Искате ли да ви пусна Юдейския Цар
10. (понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали)?
11. Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава.
12. Пилат пак им каза: Тогава какво да направя с Този, Когото наричате Юдейски Цар?
13. А те пак изкрещяха: Разпъни Го!
14. А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха: Разпъни Го!
15. Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исус бичува и Го предаде на разпятие.
Размишление
Тълпата е изправена пред един предизвикателен избор. Без да знае, Пилат изправя пред народа два коренно различни месиански образа – Исус с Неговото царство, което не е от този свят, и Варава (Синът на Отца) с бленуваното от него земно царство, за което той с готовност пролива кръв. Дали е било трудно на главните свещеници да подбудят народа да иска пускането на Варава? Едва ли. Месианският образ на Варава е бил много по-близък и разбираем за народа. Ето защо тълпата иска освобождаването на бореца за политическа свобода и разпъването на проповедника. Ако някой претендира за царството, той трябва да се бори за него, трябва да пролива кръв, да се налага чрез сила. Какво от всичко това предлага Исус? Нищо. Щом е така, то Той заслужава да умре. Каква изобщо е ползата от Него, ако Той предлага нещо, което не е от този свят?
Молитва
Господи Исусе, заради нашите грехове Ти прие несправедливата присъда. Не ни позволявай отново да се отделяме от Теб, не ни позволявай да подценяваме или пренебрегваме Твоята жертва за нас. Амин.
Шеста спирка, Йоан 19:5
Тогава Исус излезе навън, като носеше трънения венец и пурпурната дреха. Пилат им каза: Ето Човека!
Размишление
Истината в този свят не трябва да очаква корона. Тя може да бъде коронована единствено с трънен венец. Пилат представя не без удоволствие един образ гротеска пред тълпата. Той всъщност им казва: „Ето това е вашият цар! Друг и не можете да очаквате. Та нали самите вие казахте, че нямате друг цар освен императора“.
Думите на Пилат „Ето Човека“ имат за нас и един много по-дълбок смисъл. Образът на Исус е наистина образ на истинския човек, на истинската човечност. И тук отново се връщаме към мисълта, че истината за Бога и истината за човека са навеки съединени в личността на Божия Син. Без Бога няма как да познаем наистина човека. Още в началото на Писанието ни е казано, че сме създадени „по Божи образ“, по образа на Сина Божи. Делото на Христос възстановява този съобразност в нас и ни изправя пред нашето назначение – да бъдем святи, както и свят и нашият небесен Отец.
Молитва
Господи Исусе, нека Твоята любов да се възцари в нас. Научи ни на тази любов, която е жертвена; любов, която обича да последен дъх. Помогни ни да бъдем за този свят истински посланици на Твоята любов. Амин.
Седма спирка, Йоан 19:17-18
17. И така, взеха Исус; и Той, като носеше сам кръста Си, излезе; и дойде на мястото, наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота,
18. където Го разпънаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус по средата.
Размишление
Разпъването на кръст е ужасен начин за отнемане на човешки живот. Големите империи обикновено използват такива ужасни начини, за да предизвикват страх у своите поданици и да затвърждават властта си. Удивително е, че този символ на унижението и смъртта се е превърнал за нас в символ на победата над смъртта, в символ на надеждата. Жалко е, че днес Европа толкова лесно се отказва от този символ, който за мнозина се е превърнал в знак на липсата на толерантност, закостенялост и религиозно късогледство. Не сме ли дали и ние, християните, достатъчно поводи да се мисли по този начин. Докъде сме готови днес да стигнем с компромисите си, за да уверим другите, че не сме живи експонати от музея на европейското минало?
Молитва
Господи Исусе, помогни ни да вземем кръста си и да Те последваме. Прости ни, че толкова често се опитваме да избягаме от отговорностите, които ни възлагаш. Покажи ни, че Твоето бреме е леко, а игото Ти – благо. Амин.
Осма спирка, Лука 23:26
26. И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус.
Размишление
Когато е отишъл на нивата си, Симон едва ли си е представял какво ще му се случи по-късно през деня. Пътят му щеше да се пресече с този на една тъжна процесия, отправена към Голгота, а върху раменете му щяха да възложат кръст, на който някой друг беше осъден да увисне. Какво стечение на обстоятелствата! Не знаем какво е станало с този Симон по-нататък. Дали съдбовната среща е оказала някакво въздействие върху живота му? Можем само да предполагаме.
Симон беше принуден от римляните да извърви заедно с Исус Неговия последен път. Един непознат беше удостоен с привилегията да бъде близо до Този, от Когото се отрекоха и най-близките. Понякога и в нашия живот се случват такива неочаквания събития. Пътят ни се пресича с този на друг човек в драматичен момент. Случайно ли е това или трябва да има някакъв по-дълбок смисъл, който можем да разберем по-късно?
Молитва
Господи Исусе, дай ни сила да живеем за Теб. Помогни ни да бъдем Твои истински съработници в този свят. В живота и в смъртта ние желаем да бъдем Твои. Амин.
Девета спирка, Лука 23:27-31
27. И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него.
28. А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си;
29. защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.
30. Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!
31. Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?
Размишление
Жените плачат за Исус, а Той пророчески ги предупреждава за предстоящата трагедия за Йерусалим. Градът не разпозна своя истински цар и ще продължи да очаква неговото идване. Все повече ще се надигат поддръжниците на политическото месианство, олицетворявано от Варава. И ако Рим беше склонен да затвори очите си пред единичните случаи на неподчинение по времето на Исус, четиридесет години по-късно империята щеше бъде безкомпромисна. Израил ще трябва да се прости с мечтите си за възстановяване на славното си царство и ще се пръсне по всички краища на тогавашния свят. Колко трагично може да бъде разминаването между Бога в Неговото пришествие и нашите човешки представи и очаквания за Него!
Молитва
Господи Исусе, помогни ни да видим собствените си прегрешения, които ни отделят от Теб и поразяват духовния ни живот. Дай ни сълзи на покаяние и сила, за да не вършим повече същото, а да използваме всеки ден, който ни подаряваш, за да се доближаваме все повече към Теб. Амин.
Десета спирка, Лука 23:33-34
33. И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия – отляво на Него.
34. А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях.
Размишление
Поразителна е застъпническата молитва на Исус: „Прости им, защото не знаят какво правят“! Колко ужасно може да бъде човешкото незнание. Човекът екзекутира Бога в лицето на Неговия Син! Разпъва Го между злодеите и така Му заявява: „За Теб няма място между нас!“
Замислете се, че Бог ни е дал дори и тази свобода – да отхвърлим и да убием Бога. Позволил ни е да стигнем дори дотам – до пълното извращаване на свободата, до триумфа на нашия бунт срещу Бога.
Дали разбираме, че когато така се бунтува срещу Бога, ние отхвърляме и самите себе си? Разбираме ли, че безумният бунт срещу Бога не може да ни доведе до нищо добро? Можем да сме благодарни, че в Христос Бог приема дори и това от нас и се моли за нашето опрощение.
Нека да запазим мълчание и да размислим в сърцата си колко велика е Христовата жертва за нас.
Единадесета спирка, Лука 23:38-43
А над Него имаше и надпис: Този е Юдейският Цар.
39. И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас!
40. А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда?
41. А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
42. И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
43. А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая.
Размишление
Никога не е твърде късно да се обърнем към Бога. Това е велико утешение за нас. Дори в последните си земни мигове, когато оставаме сами, въпреки близките, които ни заобикалят, ние не сме наистина сами. До нас е Този, по Чийто образ сме създадени и ни чака да Му кажем: „Господи Исусе, спомни си за мене…“.
Божията милост търпеливо чака и зове всеки един от нас. Нека не отлагаме своя отговор за последния час. Нека още сега се вслушаме в Божия зов, който отеква във всяко човешко сърце. Често пъти ние се опитваме да го заглушим, потапяйки се все по-дълбоко в шума на ежедневието. Бог обаче не се отказва от нас толкова лесно.
Молитва
Нека да се помолим. Господи Исусе, помогни ни да бъдем като благоразумния разбойник. Помогни ни да бъдем чувствителни към страданията на другите в тежки за нас моменти. Амин.
Дванадесета спирка, Йоан 19:25-27
25. А при кръста на Исус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария, жената на Клеопа и Мария Магдалена.
26. А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоя син!
27. После каза на ученика: Ето твоята майка! И от този час ученикът я прибра в своя дом.
Размишление
Сбъдна се пророчеството на праведния Симеон: „И на самата теб меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца“. Мария стана свидетел на ужасните страдания и смърт на своя Син. Трудно е да си представим нейната лична трагедия. Забележителното обаче е това, че тя остава заедно с учениците и се превръща в свидетел не само на Неговата смърт, но и на възкресението Му.
Исус поверява майка Си на Своя любим ученик. Мигове преди смъртта Си Той изпълнява Своя синовен дълг да се погрижи за Мария. Този жест на Исус е покъртително човешки. Синът Божи не забрави да се погрижи за Своята земна майка, за тази, която с пълно доверие каза на ангела: „Ето Господната слугиня пред тебе; нека ми бъде според твоите думи“.
Молитва
Господи Исусе, дай ни сила да бъдем с Теб винаги. Помогни ни да оставаме близо до Теб, дори когато обстоятелствата са трудни и враждебни. Благодарим Ти за примера на посвещение и любов, който ни показваш чрез поведението на Твоята майка и възлюбения Ти ученик Йоан. Амин.
Тринадесета спирка, Йоан 19:28-34
28. След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: Жаден съм.
29. А там беше сложен съд, пълен с оцет; натъкнаха на исопова пръчка една гъба, натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.
30. А Исус, като прие оцета, каза: Извърши се, и наведе глава, и предаде дух.
31. И понеже беше денят на Приготовлението, за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им се пречупят пищялите и да ги вдигнат оттам.
32. Затова войниците дойдоха и пречупиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпънати с Исус.
33. Но когато дойдоха при Исус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха пищялите.
34. Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.
Размишление
Исус стана във всичко подобен на нас, като прие дори смъртта. Често казваме това, но наистина ли осъзнаваме значението на тези думи? Не означава ли това, че Бог наистина е за нас преди всичко Емануил – Бог с нас? Не Бог, Който е някъде там; Бог, Който трудно може да бъде намерен, а Бог, Който е с нас.
На този Бог не се налага да обясняваме колко трудно е да бъдеш човек. Няма нужда се боим, че Той няма да ни разбере поради голяма дистанция, която ни отделя. Този, Който е отдясно на Отца, е Богочовекът Исус Христос. Той не остави Своята човешка природа като някаква дрипа в гроба. Той възкръсна и стана първия плод от починалите, първороден между много братя. С Него можем да говорим и за своя страх от смъртта, защото Той преживя и това, прие го заради нас. Такъв е Богът, в Когото вярваме; Богът, в Когото единствено си заслужава да се вярва.
Молитва
Господи Исусе, Ти умря, за да имаме вечен живот. Ти понесе наказанието и укорите, които се полагаха на нас. Помогни ни, Господи, да живеем живота си, помнейки Твоята смърт заради нас. Амин.
Четиринадесета спирка, Йоан 19:38-42
38. След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Исус, но таен поради страх от юдеите, помоли Пилат да му позволи да вземе тялото на Исус; и Пилат позволи. И така, той дойде и вдигна тялото Му.
39. Дойде и Никодим, който беше ходил преди при Него през нощта, и донесе около сто литра смес от смирна и алое.
40. И така, взеха тялото на Исус и Го обвиха в плащеници с ароматите според юдейския обичай на погребване.
41. А на мястото, където бе разпънат, имаше градина; и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган.
42. И там положиха Исус заради юдейския ден на Приготовлението; защото гробът беше наблизо.
Размишление
Докато Исус беше жив, Йосиф беше таен Негов ученик, защото се боеше от юдеите. Смъртта на Исус обаче освободи Йосиф от този страх. Той поиска тялото Му и заедно с Никодим Му отдадоха последна почит.
Във времето, когато явните ученици на Исус се бояха да бъдат с Него, тайните ученици се разкриха. Хората не трябва да бъдат съдени прибързано. За всеки е нужно различно време преди да може да заяви себе си като ученик на Исус. Това е особено вярно, когато да се заявиш означава да се изправиш пред заплахи и дори пред смъртта. Къде щяхме да сме ние в онзи час?
Молитва
Нека да се помолим. Господи Исусе, Ти беше положен в гроба, но смъртта не можа да Те задържи. Ти прие смъртта в човешкото Си естество, за да я преобразиш завинаги. Ти превърна проклятието на смъртта в благослов. Слава да бъде на Твоето име. Амин.
Автор на кратките размишления и молитвите: п-р Даниел Топалски