Предан на Божието дело, пастир Иванов е един от тези, които поемат основните обвинения и получават най-голяма присъда в процеса срещу евангелските пастири през 1949 година. Той не пада духом и поведението му през целия му живот е на един предан Божи служител.
Янко Иванов е роден на 9 юни 1900 година в град Русе в семейство на евангелисти – Никола и Иванка Иванови. Бащата Никола Иванов е заможен търговец на шевни машини “Сингер” и кожи. Той е добре познат на обществеността в град Русе като мирови съдия. Майката Иванка е родом от село Хърсово, Русенско. Имат три деца, като само две от тях оживяват – Янко и Надя.
Янко израства в Русе покрай родителите си. Като дете, при злополука, скъсва сухожилие на единия си крак, който остава сух и неразвит през целия му живот. Янко е будно дете и като малък посещава неделното училище и младежката група при Евангелската методистка църква в град Русе. Участва с младежите в евангелизацията на околните села. Янко е много весел и забавен младеж, обичан от съучениците си и от приятелите си в църквата. В тези години той решава да посвети живота си в служба на Бога.
Бащата на Янко, Никола Иванов, отделя пари и го изпраща да учи богословие в семинарията на Методистката църква в град Франкфурт на Майн. По това време (1921 г.) в Русенската методистка църква е изпратен пастир Александър Георгиев. Неговата дъщеря Сузка, родена на 30 септември 1901 година, също е с него. Тя говори няколко езика, свири на хармониум и има изключителен глас. Между Сузка и Янко възниква дружба, която няколко години по късно ги води до брак. След завръщането си от Германия той е изпратен в село Страхилово (тогава Хибелий), Русенско, където замества Йосиф Христов, изпратен в Горна Митрополия. На Годишната конференция в Ловеч през 1923 г. Янко Иванов е само гост. Същата година се ражда Николай (арестуван по време на процеса и използван за свидетел – 1949 г.). Янко Иванов работи в село Страхилово с желание и църквата се напълва с хора, жадуващи да чуят за Бога.
Междувременно Янко Иванов пътува до Германия и през 1925 година се дипломира в Богословската семинария в град Франкфурт на Майн. През това време неговата съпруга се грижи за църквата, както и за семейството.
След това Янко Иванов със семейството си по спешност е изпратен в църквата в село Войводово. Църквата там е отслабена и пръсната от недобросъвестен проповедник, който бил говорил срещу методизма и бил създал напрежение между членовете на църквата. Сузка Иванова е назначена за библейски работник, а Янко Иванов – за проповедник. След усърдна работа, църквата е събрана и започва своя нормален живот. Янко Иванов остава до идването на Йосиф Харман като проповедник.
В изпълнението на решенията на 28-та Годишна конференция в София (1925 г.), пак по спешност, Янко Иванов и семейството му са прехвърлени в Горна Митрополия, където проповедникът Йосиф Христов неочаквано заминава за САЩ. Много евангелски семейства са подлъгани от условията за работа и придобиване на земя и са заминали в Аржентина. Църквата там няма подходяща сграда, Янко Иванов създава нови приятелства и укрепва църквата.
През 1926 г., на 29-та Годишна Конференция във Варна, Янко Иванов е избран за помощник-секретар на Конференцията и е ръкоположен за дякон. Тогава получава назначение и за Евангелската методистка църква във Видин, където остава в продължение на 4 години. Помещението се оказало малко и нуждата от сграда била голяма. Поради тази причина Янко Иванов започва кампания по събиране на средства за нова сграда (необходими били около 1 милион лева). Поради лекия си и весел характер Янко Иванов лесно установява приятелства. Той си купува мотоциклет и започва заедно със съпругата си Сузка да обикаля съседните села и да говори на хората за Бога. През 1928 г. Янко Иванов е ръкоположен за презвитер.
На 32-та Генерална конференция в село Войводово през 1929 г. пастир Янко Иванов е избран за секретар на Годишната конференция и за касиер на Църковното благотворително дружество. От зачисляването му в методистката мисия през 1923г., той се очертава като един от най-надеждните пастири. Янко и Сузка Иванови винаги са изпращани по спешност на места, където нещата не вървят добре и църквите са пръснати. Сега във Видин семейството им се увеличава с още едно дете – момче (Александър Иванов).
От 1930 г. пастир Янко Иванов е преместен в Лом. От църквата от времето на пастир Петър Василев (1905 – 1910) не е останало почти нищо. На децата и младежите от града е забранявано да посещават Евангелската методистка църква. Въпреки това Янко Иванов успява да създаде младежка група. Сградата на църквата не е измазана и нейното отопляване през зимата е много трудно. Трудностите и пречките той преодолява, събирайки миряните за молитва и работа.
По време на Втората световна война, през месец август, мисийският надзирател Алфонс Прач е изтеглен в Германия. Епископ Джон Нюълсън назначава пастир Янко Иванов за върховен надзирател на методистките църкви и го премества в София. Там той става член на ръководството на Обединени евангелски църкви в България. Напрежението се увеличава. София е бомбардирана, съветските войски влизат в България и настъпват политическите промени на 9 септември 1944 г. Някои църкви биват затворени. Комунистическият режим посяга на имуществото на методистките църкви и поставя началото на репресиите. Още през 1945 г. е скалъпен процес срещу евангелския пастир Георги Сивриев, който е обвинен, че е шпионин. Искана е смъртна присъда. Много пастири са изпратени в лагерите на смъртта, други се водят безследно изчезнали, трети са принудени да станат доносници на Държавна сигурност.
Семейството на Янко Иванов е изселено извън София, а той изчезва в килиите на Държавна сигурност. Той е разпитван, инквизиран (държан е прав неколкократно само на единия си здрав крак), не му се е позволявало да спи повече от три седмици. При тези най-ужасни техники на изтезания, Стефан Бочев пише: “… краката стават като кюнци, пълни със съсирена кръв, които се напукват и се покриват с трудно зарастващи рани…”. П-р Янко Иванов е превърнат в жив труп, като освен тези изтезания, допълнително е и бит. Докаран е до състояние да подпише и изкаже съгласие с направените обвинения за шпионаж в полза на Германия, а после за Англия и САЩ, за организиране на мрежа от информатори, за съдействие при организиране на опозицията, за получаване на парични суми и т.н. В прочетената присъда на 8 март 1949 г. Софийският областен съд осъжда пастир Янко Иванов на доживотен строг тъмничен затвор, 1 милион лева в полза на Държавата, лишаване от права завинаги и конфискуване на имуществото в полза на Държавата. Пастир Янко Иванов е освободен 2 – 3 месеца преди да почине, като престоява в затвора повече от 13 години и 6 месеца. Той почива на 25 декември 1962 г.
п-р Янко Иванов по време на пасторския процес (първия на втори ред)