Нашите предшественици: Симеон Попов

Името на пастир Симеон Попов оставя ярка следа в историята на Евангелската методистка църква в България. Той извършва голяма духовна работа на Божията нива. Независимо от политическото състояние в страната, пастир Попов не спира да говори смело и дръзновено. Неговите проповеди, размножени на циклостил, достигат до стотици християнски домове. Той не се плаши от арестите, лагерите и затворите. Божието дело за него винаги е на първо място. В житейския му път до него е всеотдайната му съпруга Елзи Валтер Попова.

 

Симеон Попов произхожда от методисткото семейство на Димитър и Анка Попови от гр. Шумен. Бащата Димитър отива като младеж в гр. Шумен от Пиринска Македония – Гоцеделчевско. Той среща мисионери и проповедници от методистката мисия. Макар че баща му е православен свещеник, Димитър харесва богослуженията в Методистката църква – общото пеене и молитва, четенето и тълкуването на Божието слово на говорим български език. Той решава да посвети живота си в служба на Бога. По онова време нуждата от библейски работници и книжари е голяма. Димитър напълва дисаги и торби с Библии и книги с духовно съдържание и тръгва по опасния път на библейския разпространител и книжар. Той кръстосва територията на поробена България, като посещава и родния си край. За разговорите, които води, Димитър старателно се готви, за да даде на хората духовна подкрепа. Той има успех и много домове се отварят за него. Така в град Силистра Димитър се среща със семейството на бъдещата си съпруга Анка. Когато разкрива чувствата си към нея, тя отговаря: „В сърцето ми на първо място е любовта ми към Бога и тогава ще бъдеш ти”. Младото семейство се установява да живее в гр. Шумен.

 

Симеон Попов идва на този свят на 30 септември 1904 в гр. Шумен. Той от малък свързва живота си с методистката църква в града. Завършва гимназия през 1922 година и е изпратен на едногодишен стаж за пастир в гр. Попово. На следващата година служи като помощник на пастир Иван Тодоров в методистката църква в гр. Велико Търново. Симеон Попов оставя отлични впечатления и пастир Тодоров го представя на Годишната конференция. През есента на 1924 г. той е изпратен да учи богословие в семинарията в гр. Франкфурт на Майн (Германия). Симеон оценява дадената му възможност и показва отличен успех. Той завършва 4-годишния курс на обучение за три години (от 1924 до 1927 г.). В този период създава много приятелства. По време на една от летните си ваканции е поканен в дома на Валтер Гизлер в гр. Флаах, Швейцария от колегата си в курса Макс Гизлер. Семейство Гизлер е голямо, с девет деца, всички от които посещават Методистката църква. Бащата Валтер е музикант. В това семейство Симеон среща и обиква най-голямата дъщеря – Елзи, като й предлага да се оженят. Бащата на Елзи с тревога задава въпроса: „Знаеш ли къде отиваш?”. Нейният отговор е: „Отивам с любимия си Симеон, за да служим на Бога”.

 

Междувременно Симеон Попов получава назначение за църквата в гр. Свищов, където работи от 1927 до 1932 година. През 1929 г. Симеон и Елзи се венчават.

 

През 1932 г. пастир Симеон Попов получава назначение за Методистката църква в гр. Ловеч, където работи до 1937 г. Църквата е укрепена, посещава се от цели семейства и много младежи. През 1937 г. Попов е преместен в църквата в село Войводово, където остава до арестуването си през 1949 г. Там той преживява със семейството си Втората световна война, недоимъка и политическите промени на 9 септември 1944 г. За прехраната на дома си той започва да се занимава със селскостопанска дейност. През 1949 г. Попов е арестуван и подложен на силен натиск в Държавна сигурност. Той е обвинен в шпионаж, като основните мотиви за това са, че съпругата му е германка и е получил образованието си в Германия. Той е включен във втория пастирски процес и осъден на седем години и осем месеца затвор. Така започва един труден период за пастир Попов и семейството му. В тези години на изпитание стълб на семейството става Елзи Попова. Тя уповава на Бога, не пада духом и не проронва нито една сълза. Остава сама, понеже изпраща децата си да учат в гр. Оряхово. Тя започва да се грижи за прехраната и за съпруга си, като го посещава в затворите, в които той изтърпява наказанието си – София, Варна и Белене. Сам той заявява, че без храната и нейните грижи едва ли би оцелял. В затвора пастир Попов започва работа, така че излежава присъдата си за пет години и четири месеца и излиза през 1955 г. Той отива в с. Войводово и работи като готвач на бригадата механизатори. Освен това не престава да благовества, като посещава методистките църкви в Плевен, Русе, Хотанца, Велико Търново и Страхилово. През 1958 г. получава назначение за пастир в Методистката църква „Д-р Лонг” в София. За кратко време църковният салон се препълва. Това не се харесва на милицията и започва преследване. Мотивът е, че Симеон и Елзи нямат софийско жителство. Пастир Попов отива в гр. Своге и наема квартира, като продължава да проповядва в църквата „Д-р Лонг”. Накрая милицията забранява на двамата да влизат в София. Престоят им в софийската църква все още се помни.

 

След смъртта на пастир Пулев, Попов е изпратен в църквата в гр. Шумен. Отначало семейството няма жилище, а по-късно с Божия промисъл домът им става център на разпространение на Библии и друга духовна литература. Те приемат нелегални пратки от чужбина и снабдяват евангелистите от всички деноминации в страната с Библии, песнарки, брошури и книги. В тази рискована и опасна работа Елзи и Симеон виждат Божията закрила и промисъл. Те са постоянно следени и в дома им има поставени подслушвателни устройства. Без страх семейството работи за Бога, като помага на изселените от София роднини на осъдените пастири – Сузка Иванова и Надежда Безлова.

 

Синът на Елзи и Симеон Попови – Божидар, описва следното чудо. Веднъж идват чужденци и донасят Библии и духовна литература. Докато Симеон Попов изпраща гостите, Елзи скрива Библиите в печката за отопление и готварската фурна. Веднага след това идва милиция, претърсва цялата къща, но в печките никой не поглежда. Бог винаги се грижи за своите Си и никога не ги изоставя.

 

Пастир Симеон Попов ревностно и всеотдайно служи в църквата в гр. Шумен до последния си дъх. През есента на 1989 г. той прекарва инфаркт, но не престава да работи. На 30 септември 1990 година пастир Симеон Попов умира.

 

В писмо на пастир Васил Зяпков до Самуил Василев от 25 март 1971 г. четем: „От твоя труд не се ли интересува епископът? Не може ли да ти помогне в събирането на материали Симеон Попов? Според мене той е най-добрият работник днес в Методистката църква. Прощавай, че давам само внушения, но друго не мога да направя… Дерзай! Колкото повече човек е зает с добра работа, толкова повече смъртта го подминава…”.

 

След смъртта на пастир Попов съпругата му Елзи продължава усърдно и смирено служението си. Наричат я „майка на Методистката църква в Шумен”. Нейният дом е отворен за всички. До последните си дни тя изслушва страдащите, моли се с тях, дава насърчение и помага, както може. Тя казва: „Аз вече не мога да работя, но мога да се моля, което и правя постоянно. За всички се моля”. Прекарала 60 години в България, споделяла участта на нашия народ през тези години, отдала живота си на Бога, Елзи Попова умира на 7 януари 1999 година.