Името на пастир Симеон Попов оставя ярка следа в историята на Евангелската методистка църква в България. Той извършва голяма духовна работа на Божията нива. Независимо от политическото състояние в страната, пастир Попов не спира да говори смело и дръзновено. Неговите проповеди, размножени на циклостил, достигат до стотици християнски домове. Той не се плаши от арестите, лагерите и затворите. Божието дело за него винаги е на първо място. В житейския му път до него е всеотдайната му съпруга Елзи Валтер Попова.

 

Симеон Попов произхожда от методисткото семейство на Димитър и Анка Попови от гр. Шумен. Бащата Димитър отива като младеж в гр. Шумен от Пиринска Македония – Гоцеделчевско. Той среща мисионери и проповедници от методистката мисия. Макар че баща му е православен свещеник, Димитър харесва богослуженията в Методистката църква – общото пеене и молитва, четенето и тълкуването на Божието слово на говорим български език. Той решава да посвети живота си в служба на Бога. По онова време нуждата от библейски работници и книжари е голяма. Димитър напълва дисаги и торби с Библии и книги с духовно съдържание и тръгва по опасния път на библейския разпространител и книжар. Той кръстосва територията на поробена България, като посещава и родния си край. За разговорите, които води, Димитър старателно се готви, за да даде на хората духовна подкрепа. Той има успех и много домове се отварят за него. Така в град Силистра Димитър се среща със семейството на бъдещата си съпруга Анка. Когато разкрива чувствата си към нея, тя отговаря: „В сърцето ми на първо място е любовта ми към Бога и тогава ще бъдеш ти”. Младото семейство се установява да живее в гр. Шумен.

 

Симеон Попов идва на този свят на 30 септември 1904 в гр. Шумен. Той от малък свързва живота си с методистката църква в града. Завършва гимназия през 1922 година и е изпратен на едногодишен стаж за пастир в гр. Попово. На следващата година служи като помощник на пастир Иван Тодоров в методистката църква в гр. Велико Търново. Симеон Попов оставя отлични впечатления и пастир Тодоров го представя на Годишната конференция. През есента на 1924 г. той е изпратен да учи богословие в семинарията в гр. Франкфурт на Майн (Германия). Симеон оценява дадената му възможност и показва отличен успех. Той завършва 4-годишния курс на обучение за три години (от 1924 до 1927 г.). В този период създава много приятелства. По време на една от летните си ваканции е поканен в дома на Валтер Гизлер в гр. Флаах, Швейцария от колегата си в курса Макс Гизлер. Семейство Гизлер е голямо, с девет деца, всички от които посещават Методистката църква. Бащата Валтер е музикант. В това семейство Симеон среща и обиква най-голямата дъщеря – Елзи, като й предлага да се оженят. Бащата на Елзи с тревога задава въпроса: „Знаеш ли къде отиваш?”. Нейният отговор е: „Отивам с любимия си Симеон, за да служим на Бога”.

 

Междувременно Симеон Попов получава назначение за църквата в гр. Свищов, където работи от 1927 до 1932 година. През 1929 г. Симеон и Елзи се венчават.

 

През 1932 г. пастир Симеон Попов получава назначение за Методистката църква в гр. Ловеч, където работи до 1937 г. Църквата е укрепена, посещава се от цели семейства и много младежи. През 1937 г. Попов е преместен в църквата в село Войводово, където остава до арестуването си през 1949 г. Там той преживява със семейството си Втората световна война, недоимъка и политическите промени на 9 септември 1944 г. За прехраната на дома си той започва да се занимава със селскостопанска дейност. През 1949 г. Попов е арестуван и подложен на силен натиск в Държавна сигурност. Той е обвинен в шпионаж, като основните мотиви за това са, че съпругата му е германка и е получил образованието си в Германия. Той е включен във втория пастирски процес и осъден на седем години и осем месеца затвор. Така започва един труден период за пастир Попов и семейството му. В тези години на изпитание стълб на семейството става Елзи Попова. Тя уповава на Бога, не пада духом и не проронва нито една сълза. Остава сама, понеже изпраща децата си да учат в гр. Оряхово. Тя започва да се грижи за прехраната и за съпруга си, като го посещава в затворите, в които той изтърпява наказанието си – София, Варна и Белене. Сам той заявява, че без храната и нейните грижи едва ли би оцелял. В затвора пастир Попов започва работа, така че излежава присъдата си за пет години и четири месеца и излиза през 1955 г. Той отива в с. Войводово и работи като готвач на бригадата механизатори. Освен това не престава да благовества, като посещава методистките църкви в Плевен, Русе, Хотанца, Велико Търново и Страхилово. През 1958 г. получава назначение за пастир в Методистката църква „Д-р Лонг” в София. За кратко време църковният салон се препълва. Това не се харесва на милицията и започва преследване. Мотивът е, че Симеон и Елзи нямат софийско жителство. Пастир Попов отива в гр. Своге и наема квартира, като продължава да проповядва в църквата „Д-р Лонг”. Накрая милицията забранява на двамата да влизат в София. Престоят им в софийската църква все още се помни.

 

След смъртта на пастир Пулев, Попов е изпратен в църквата в гр. Шумен. Отначало семейството няма жилище, а по-късно с Божия промисъл домът им става център на разпространение на Библии и друга духовна литература. Те приемат нелегални пратки от чужбина и снабдяват евангелистите от всички деноминации в страната с Библии, песнарки, брошури и книги. В тази рискована и опасна работа Елзи и Симеон виждат Божията закрила и промисъл. Те са постоянно следени и в дома им има поставени подслушвателни устройства. Без страх семейството работи за Бога, като помага на изселените от София роднини на осъдените пастири – Сузка Иванова и Надежда Безлова.

 

Синът на Елзи и Симеон Попови – Божидар, описва следното чудо. Веднъж идват чужденци и донасят Библии и духовна литература. Докато Симеон Попов изпраща гостите, Елзи скрива Библиите в печката за отопление и готварската фурна. Веднага след това идва милиция, претърсва цялата къща, но в печките никой не поглежда. Бог винаги се грижи за своите Си и никога не ги изоставя.

 

Пастир Симеон Попов ревностно и всеотдайно служи в църквата в гр. Шумен до последния си дъх. През есента на 1989 г. той прекарва инфаркт, но не престава да работи. На 30 септември 1990 година пастир Симеон Попов умира.

 

В писмо на пастир Васил Зяпков до Самуил Василев от 25 март 1971 г. четем: „От твоя труд не се ли интересува епископът? Не може ли да ти помогне в събирането на материали Симеон Попов? Според мене той е най-добрият работник днес в Методистката църква. Прощавай, че давам само внушения, но друго не мога да направя… Дерзай! Колкото повече човек е зает с добра работа, толкова повече смъртта го подминава…”.

 

След смъртта на пастир Попов съпругата му Елзи продължава усърдно и смирено служението си. Наричат я „майка на Методистката църква в Шумен”. Нейният дом е отворен за всички. До последните си дни тя изслушва страдащите, моли се с тях, дава насърчение и помага, както може. Тя казва: „Аз вече не мога да работя, но мога да се моля, което и правя постоянно. За всички се моля”. Прекарала 60 години в България, споделяла участта на нашия народ през тези години, отдала живота си на Бога, Елзи Попова умира на 7 януари 1999 година.



Цитати:


Последни новини

Епископ Болетер на осемдесет години

04.05.2021

Централната конференция горещо те поздравява, скъпи епископ Хайнрих, за твоя осемдесети рожден ден, който ще празнуваш на 13 май. Преди шестдесет години ти започна служението си в Методистката църква като млад стажант и кандидат за пасторско служение. Ти беше свидетел на обединяването, което създаде Обединената методистка църква, и скоро стана член на новосъздадения Генерален съвет […]

Прочети повече

Новини, От Европа