Нашите предшественици: Стефан Бочев

 

 

В периода на двадесетте години на миналия век в София голяма известност с активната си работа придобива младежкото християнско дружество YMCA към Евангелската методистка църква “Д-р Лонг”. Тогава председател на дружеството е гимназистът Стефан Бочев.

 

Стефан Бочев идва на този свят в евангелското семейство на Стоян и Славка Бочеви. Бащата, Стоян Бочев, е преуспяващ и инициативен финансист, който премества семейството си от Ловеч в София. Той построява дома си в квартала около Руски паметник. Стефан учи в училище “Тодор Минков”. Редовно посещава неделното училище в църквата “Д-р Лонг”, дейно участва в живота на YMCA. През 1929 г. той се дипломира с отличие във Втора мъжка гимназия – град София. Баща му го изпраща да учи в Швейцария, където той завършва два факултета – Международно право и икономически науки и Философия. С идването на кабинета на Кьосеиванов, Стефан Бочев е назначен през 1938 г. за служебен секретар на Кьосеиванов, а след това остава на работа в Министерството на външните работи. От тази позиция той пътува в различни страни на Европа.

 

Въпреки промените на 9 септември 1944 г., Стефан Бочев се завръща от Швейцария на 27 октомври 1945 г. До това време той не се ангажира с никоя партия. След това обаче се сближава с Никола Петков и често е виждан с него на една маса в “Юнион клуб”. Стефан Бочев не остава безучастен към събитията и в края на месец октомври 1946 г. се включва в николапетковисткия митинг в първите редици със знаме. Така смятал, че съдейства за поемането на правилния път на развитие на страната, като “се държи за народа”. Когато влиза в лагерите и отблизо опознава земеделците, “разбира тяхната комплексна политическа негодност; липса (без концепция) на правилно външнополитическо мислене”.

 

На 1 януари 1948 година Стефан Бочев е уволнен от Министерството на външните работи “в интерес на службата”. В търсене на работа, пред него започват да се затварят много врати. Стефан Бочев се настанява да живее в една малка къщичка с три стаи в полето на кв. “Овча купел” (малко по-късно Държавата взема къщичката по Закона за едрата градска собственост). По това време той поддържа връзка с дъщерята на Кьосеиванов, която по-късно става и негова съпруга.

 

Най-после, на 22 юни 1948 г., е приет на работа в печатница “Народен печат” на пл. “Възраждане”. Бързо навлиза в работата и става незаменим при английските и немските текстове. Междувременно баща му Стоян Бочев е арестуван за подготовката на процеса срещу пастирите. Стефан открито коментира и не крие отношението си. На 13 май 1949 година е арестуван и изпратен в  лагера “Богданов дол” – във въгледобивните галерии. В края на месец юни 1949 г. е прехвърлен заедно с още 300 души в ТВО “Белене” – на островите Персин, Бързина, Голяма бързина.

 

Стефан Бочев минава през нечовешки лагерни условия, където оцелява само благодарение на вярата си в Бога, на Неговата закрила. На 20 октомври 1950 г. той успява да получи от майка си Библията. Същата година,  през месец ноември неочаквано е освободен. По това време той е говедар и от замърсени дрехи тялото му е пламнало от краста. После научил, че го били освободили, за да не зарази говедата.

 

През април 1951 година Стефан Бочев наново е изпратен в Белене до август 1953 г. Когато наново е пуснат, той започва да се лекува (оперира се от херния) и търси работа. Изминават 30 години до 1984 г., в които Стефан Бочев е общ работник в стройрайон “Център”, изкопчия, бетонджия, хамалин в “Пренос-превоз” и “Главпроект”, каруцар (близо две години, докато конят му умира) и накрая преводач, като през годините 1961 – 1962 е завеждащ техническата информация на ЗАГ “Георги Димитров” и в курорта “Дружба” (1963).

 

Стефан Бочев има изключително тежък живот. В досието му пише, първо, че е протестант, и, второ, че е земеделец николапетковист. Книгата “Белене. Сказание за концлагерна България” (Наука и  изкуство, 1990) той започва да  пише от 1974 г. и продължава наново на 5 август 1984 г.