Името и животът на Стоян Бочев Иванов, както и неговото семейство (съпруга Лидия и три деца – Борис, Стефан и Лидия), са тясно свързани с Евангелската методистка църква.
Стоян Бочев идва на този свят в дома на Бочо Иванов, чиято къща е край град Троян. Той, заедно с братята си Иван и Нено, расте в Балкана и учи в родния си град. Стоян е изпратен в Свищов, където завършва с отличие Търговската гимназия. След това Стоян Бочев завършва “Финанси” и създава семейство в град Ловеч. В първите години на 20-тото столетие той заедно със семейството си се премества в София, където се присъединява към Евангелската методистка църква. В най-тежките военни години Стоян Бочев усилено работи като финансист и се включва в ръководството на църквата, както и в младежкото християнско дружество YMCA. Неговите качества на финансист са високо оценени и той е приет в средите на банкери от ранга на Атанас Буров, Губиделников и др. Това обстоятелство му позволява активно да съдейства и материално да подпомага изграждането на сградата на църквата “Д-р Лонг”.
Разумните му съвети и ръководство по финансовите въпроси са причина Стоян Бочев да бъде избран за главен директор на отдел Стопанска грижа и обществена предвидливост (СГОП) от 1917 година до края на властта на Александър Стамболийски. След това той създава и оглавява Съюза на акционерните дружества в България, като привлича за свой помощник финансиста и пастир Гавраил Цветанов (репресиран след 9 септември 1944 г. и син на пастир Цветан Цветанов). Стоян Бочев създава и Фондовата борса в България, като построява сградата й в центъра на София. Той става главен акционер и директор на първото българско застрахователно дружество у нас – “България”.
Неговият син Стефан Бочев в книгата си “Белене. Сказание за концлагерна България” (Наука и изкуство, 1990) пише за баща си: “Той беше най-честният, най-творческият и най-качественият български капиталист”.
През есента на 1948 г. властта арестува заедно с пастирите и най-видните протестанти по организирането на процеса за шпионаж. От методистката църква, в Държавна сигурност са задържани Самуил Василев, Васил Василев, Стоян Бочев и други. По този повод Стефан Бочев пише: “Защо е бил баща ми 21 месеца в ДС-то? Тогава в онова време никой не знаеше защо го задържат и в какво го обвиняват – ако изобщо имаше формулировка и някаква сянка от обвинение. През тези 21 месеца баща ми изобщо не разбрал по какво обвинение са го задържали и защо го влачат от едно ДС в друго. Разпитите са се състояли в едно и също нещо, да повтаря, да повтаря, да повтаря своята автобиография, сигурно в очакване да вземе, та да се обвини… Дигнали го един ден от Ловеч, където го бяха изселили с майка ми – и се намерил в сградата на ДС-то в Плевен… държан със седмици прав, без сън, с неизменна лампа, натикана в лицето…”. И накрая, по искане на ДС, близките му трябвало да осигурят нов костюм и колосана риза за неговото изправяне на процеса като свидетел. Стоян Бочев е трябвало да потвърди, че подсъдимият пастир Янко Иванов е проявил интерес “за участието на чужди капитали в българските предприятия и застрахователни дружества”.
По-надолу Стефан Бочев продължава в книгата си за баща си: “След показването му на сцената на “пастирския процес”, баща ми го преместили в подземията на сградата на стопанската полиция – това е първата отдясно сграда, когато се слиза по малката уличка “Малко Търново” от площад “Република”, бившия “Александър I”, към булевард “Дондуков”. Там стоял 9 месеца. Години след това, когато минахме оттам, и баща ми посочи “прозореца” на своята “килия”, железните капаци над шахтата, вдясно, щом се влезе в уличката откъм площада. Сега баща ми е отдавна покойник…”. В историята на България и на Евангелската методистка църква, Стоян Бочев оставя спомена за един голям българин, който, като християнин и финансист, през целия си живот е работил за България и за Бога и е останал верен на себе си и на църквата.