Автор: Джон Уесли
Превод от английски език: п-р Владимир Железов
„Ето, правя всичко ново.“
(Откр. 21:5)
1. Каква странна сцена се открива тук пред нашите очи! Колко е далеч от цялото ни естествено разбиране! Дори и частица от това, което е разкрито тук, не е било виждано в езическия свят. Съвременните, диви, нецивилизовани езичници нямат и най-малка представа за това. И не само те. То е било еднакво неизвестно и за изтънчените, изискани езичници на древна Гърция и Рим. И голямата част от християните го разбират или мислят за това почти толкова малко. Имам предвид не само тези, които са на име християни, които имат само вид на благочестие, но не и силата му, но дори и тези, които в някаква степен се боят от Бога и се стараят да живеят праведно.
2. Трябва да признаем, че след всички изследвания, които можем да направим, все още нашето знание на великата истина, която достига до нас с тези думи, е изключително непълно и несъвършено. Тъй като това е въпрос на истинско откровение, което се простира отвъд дòсега на всички наши естествени способности, ние не можем да навлезем надълбоко в тази истина, нито да си създадем някаква адекватна представа за нея. Но за тези, които са опитали в някаква степен силите на бъдещия век, може да е насърчение да започнем, доколкото можем, да тълкуваме Писанието стих по стих, според аналогията на вярата.
3. Апостолът, обзет от виденията на Бога, ни казва в първия стих на главата: „Видях ново небе и нова земя“ и добавя: „И Седящият на престола каза (вярвам, единствените думи, за които е казано, че изговаря в цялата книга): Ето, правя всичко ново“ (Откр. 21:5).
4. Твърде много тълкуватели възприемат едно странно мнение, че това се отнася само за настоящото състояние на нещата, и сериозно ни казват, че думите трябва да бъдат отнесени към цветущото състояние на Църквата, което започнало след края на гоненията от езичниците. Нещо повече, някои от тях са разбрали, че всичко, за което апостолът говори относно „новото небе и новата земя“ се е изпълнило, когато Константин Велики обсипал християните с богатства и почести. Колко е ужасно по този начин да обезсмислиш цялата Божия воля за тази велика верига от събития, касаещи Неговата църква, а и цялото човечество от времето, когато Йоан бил в Патмос до края на света! Нещо повече, това пророчество достига още по-нататък: то не свършва с настоящия свят, а ни показва нещата, които ще се случат, когато този свят вече не съществува. Понеже:
5. Така казва Творецът и Управителят на вселената: „Ето, правя всичко ново“- всичко, което се включва в израза на Апостола „Ново небе и нова земя“. Ново небе: оригиналната дума в книгата Битие (Битие 1) е в множествено число. И действително, това е постоянният език на Свещеното Писание – не небе, а небеса. Съответно нещо обичайно е за древните еврейски автори да смятат, че има три небеса. В съгласие с тях апостол Павел говори за себе си, че е бил „грабнат и занесен до третото небе“ (2 Кор. 12:2). За това, третото небе, обикновено се предполага, че е мястото, в което обитава самото Божество; ако въобще на Неговия всеприсъстващ Дух, Който обхваща и изпълва цялата вселена, може да се приписва някакво обиталище. Там (ако говорим по човешки) Господ седи на Своя трон, обграден от ангели и архангели, и от всички Негови пламтящи служители.
6. Не може да си мислим, че това небе ще претърпи някаква промяна повече от неговия велик Обитател. Със сигурност този дворец на Всевишния е бил същият от вечността и ще остане същият – един свят без край. Само по-долните небеса подлежат на промяна – най-горното от които обикновено наричаме „звездното небе“. За него св. Петър казва, че „се пази за огън до деня на съда и погибелта на нечестивите хора“. В този ден, „възпламенено“, небето първо ще бъде „свито като свитък“, след което „ще отмине с бучене и елементите нажежени ще се разпаднат“, и накрая ще побягнат от лицето на Седящия на престола и не ще се намери място за тях.
7. В същото време „звездите ще падат от небето“; невидимите връзки, които ги задържат в орбитите им от основаването на света, ще бъдат разкъсани. Междувременно по-ниското, или земното, небе заедно с елементите (или принципите, от които е съставено) „нажежени ще се разпаднат“, а „земята и делата по нея ще изгорят“. Това е въведението в едно много по-добро състояние на нещата, такова, което не е идвало на човешко сърце – цялостно възстановяване на вселената, което ще последва цялостното разрушение. Понеже апостолът казва: „ние очакваме нови небеса и нова земя, в които обитава правда“ (2 Петр. 3:13).
8. Без съмнение, когато бъде пресътворено, звездното небе ще претърпи една съществена промяна: там няма да има пламтящи звезди, нито комети. Дали тези ужасяващи ексцентрични кълба са наполовина образувани планети в хаотично състояние (имам предвид предположението, че съществуват множество светове), или такива, които са подложени на цялостно изгаряне, те със сигурност няма да имат място в новото небе, където всичко ще е в съвършен ред и хармония. Може да има много други различия между настоящото небе и това, което ще бъде след обновлението, но те надхвърлят способността ни да разбираме. Трябва да оставим вечността да ни ги обясни.
9. Ние можем по-лесно да си представим промените, които ще бъдат извършени в по-долното небе, т. е. в атмосферата. То няма вече да бъде разкъсвано от урагани, нито раздвижвано от яростни бури или разрушителни вихрушки. Гибелни или страховити метеори също няма да имат място в него. Ние няма да имаме вече повод да кажем:
Като тромпет – оглушителен и силен –
Твоят гръм брега ни там разтърси;
докато червените светкавици трептят навред –
на Твоето войнство знамената.
Не, тогава всичко ще бъде светло, красиво и ясно – една картина на вечния ден, пълна с живот.
10. Всичките елементи (като използвам тази дума в обичайния ѝ смисъл, за съставните части на всички неща, които съществуват в природата) ще са съвсем нови, изцяло променени, що се отнася до техните качества, макар и не що се отнася до тяхната природа. Огънят е понастоящем стихията, която унищожава всички неща в този свят, той стопява всички неща, които се намират в обсега на неговото действие, и ги редуцира до техните основни атоми. Но веднага щом той извърши своето последно разрушително дело – унищожавайки небесата и земята (няма значение дали говорим за една-единствена система, или за цялата тъкан на вселената, понеже за великия Творец няма никаква разлика дали премахва един, или милиони светове), когато извърши това, огънят завинаги ще спре да носи разрушение. Той няма повече да разрушава, да поглъща, ще изгуби изгарящата си сила, която притежава единствено в сегашния мирови порядък – и ще бъде толкова безвреден в новите небеса и земя, колкото е сега в телата на хората и други живи същества, както и в материята на дърветата и цветята. Във всички тях (както показват последните експерименти) се съхраняват огромни количества неосезаем огън. Твърде възможно е огънят да е основна съставна част на всяко телесно същество в този свят. Но той, макар и лишен от своята сила да разрушава, вероятно ще запази своята живителна сила.
11. Вече бе отбелязано, че ведрият и спокоен въздух няма да бъде вече разместван от бури и вихрушки. Няма да има вече метеори с техния страховит блясък, който плаши бедните човешки деца. Можем ли да не добавим (макар че първоначално може да звучи като парадокс), че вече няма да има дъжд? Очевидно и в рая нямаше и това е обстоятелство, което Мойсей изрично споменава в Бит. 2:5-6: „Господ Бог не беше дал дъжд на земята (…) но пара се издигаше от земята“, пара, която тогава покриваше водната бездна „и напояваше цялото лице на земята“ с влага, напълно достатъчна за растежа на растителността. Ние имаме всички основания да вярваме, че случаят ще бъде точно такъв, когато раят бъде възстановен. В резултат на това няма повече да има облаци или мъгли, а един ярък и сияещ ден. Напълно ще липсват всякакви отровни изпарения или гибелни въздушни пориви. Няма вече да има сироко в Италия, нито сухи или задушаващи ветрове в Арабия, нито интензивни североизточни ветрове в нашата страна, които
строшават елегантните къдрици на дърветата млади и красиви,
а само приятни здравословни бризове,
облъхващи земята с ароматни криле.
12. Но каква промяна ще претърпи елементът вода, когато всички неща станат нови! Във всяка част на света тя ще бъде ясна и прозрачна, чиста от всички неприятни и нездравословни примеси, бликаща тук и там в кристални фонтани, за да освежава и украсява земята с „течно ромолене на мърморещ поток“. Понеже несъмнено както в рая, там ще има разнообразни реки, плъзгащи се нежно, за да бъдат използвани и да носят удоволствие на хора и зверове. Вдъхновеният писател обаче е заявил ясно: „и море няма вече“ (Откр. 21:1). Ние имаме пълно основание да вярваме, че в началото на света, когато Бог каза: „Да се съберат на едно място водите, които са под небето, и да се яви сушата“ (Бит. 1:9), сушата се разпростира по повърхността на водата и я покрива отвсякъде. И изглежда че е било така до момента, когато, за да докара Бог върху земята всеобщия потоп, който бе определил, „всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните прозорци се отвориха“ (Бит. 7:11). Но морето след това ще се върне в първоначалните си граници и вече няма да се появява на повърхността на земята. Понеже действително, в който и да е случай, няма да има повече нужда от морето. Защото, както древният поет предполага: Omnis feret omnia tellus – всяка част на земята ще произвежда естествено това, което нейните обитатели искат – или хората ще пренасят това, което цялата земя произвежда, чрез много по-лесно за използване и по-бързо средство за транспорт. И понеже Господ ни е изявил, че всички обитатели на земята ще бъдат тогава isaggeloi – равни на ангели, на едно ниво с тях както по скорост, така и по сила, те ще могат да придвижват себе си или каквото искат със скоростта на мисълта от едната страна на земното кълбо до другата.
13. Изглежда обаче, че една промяна, по-голяма дори и от тази, която ще се извърши във въздуха и водата, ще бъде извършена на земята. Не че мога да повярвам това чудно откритие на Яков Беемен, което мнозина поддържат толкова ревностно – че самата земя с всичко, което я изпълва и нейните обитатели ще бъде тогава прозрачна като стъкло. Доколкото забелязвам, няма ни най-малко основание за това нито в Писанието, нито в здравия разум. Със сигурност няма такова в Писанието. Не знам и един текст в Стария или Новия Завет, който потвърждава такова нещо. Със сигурност не може да заключим това от онзи текст в Откровение 4:6: „И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал“. И все пак, ако не греша, това е главното, ако не и единственото място в Писанието, което се изтъква в подкрепа на това мнение! Нито пък мога да заключа, че то се основава на здрав разум. Наистина разпалено се предполага, че всички неща биха били далеч по-красиви, ако са напълно прозрачни. Но аз не мога да разбера това. Да, аз виждам нещата по точно обратния начин. Да предположим, че всяка част от човешкото тяло бе създадена прозрачна като кристал, би ли изглеждала по-красива, отколкото е сега? Как ли не, по-скоро би ни шокирала безмерно. Повърхността на тялото, и особено „човешкото божествено лице“, без съмнение е един от най-красивите обекти, които могат да се намерят под небето. Но ако можехте да погледнете през розовата буза, през нежното, красиво чело или надигнатата гръд и ясно можехте да видите какво има отвътре, вие бихте се извърнали от гледката с отвращение и ужас!
14. Нека сега да разгледаме тези промени, за които е разумно да предположим, че ще се случат на земята. Тя няма вече да замръзва от силен студ, нито ще изсъхва от изключителна жега, а ще бъде с такава температура, която ще бъде най-благоприятна за нейното плодородие. Ако, за да накаже обитателите ѝ,
Бог в древността на ангелите Свои нареди
света в пустиня да обърнат,
причинявайки по този начин силен студ в една част и непоносима жега в друга, тогава, без съмнение, Той ще им заповяда да го възстановят в първоначалното му състояние. Така че ще има край, от една страна, на изгарящата жега, която прави някои части на света почти необитаеми, и от друга страна – на
яростта на Арктика и вечния студ.
15. Тогава в него ще липсват всякакви причини за трусове и разрушения. Няма вече да има никакви яростни разклащания в недрата му. Няма вече да бъде разтърсван или раздиран от внезапната сила на земетресенията и затова няма да има нужда нито от Везувий, нито от Етна, нито от каквито и да са горящи планини, които да ги възпират. Няма вече да има страховити скали или страшни пропасти, нито диви пустини или безплодни пясъци, нито непроходими тресавища или неплодородни блата, които да поглъщат невнимателния пътник. Несъмнено ще има неравности по повърхността на земята, които не са недостатъци, а красоти. Понеже, макар че не бих твърдял, че
на Земята дадени са от небето многообразните наслади,
разположени на хълмове и в долини,
все пак не мисля, че нежно издигащите се хълмове ще са някакъв недостатък, а по-скоро украшение на новосъздадената земя. И несъмнено тогава ще имаме причина да кажем:
Ето, чудотворната Му сила украсява
в жизнерадостно зелено земните поля!
Ръката Му безброй подправки тук посява,
сред тях и хиляди цветя…
16. А какво ще бъде като цяло това, което земята произвежда? Не бодили, тръни и репеи, нито някакви безполезни или зловонни плевели; никакви отровни, неприятни или способни да ни навредят растения, но такива, които са благоприятни в каквато и да е степен да ни принесат полза или да ни доставят удоволствие. Колко много това надхвърля всичко, което и най-живото въображение е способно да си представи! Ние няма вече да съжаляваме за загубата на земния рай или да въздишаме по това добре съчинено описание от нашия велик поет:
Тогава тази райска планина
чрез мощните вълни ще бъде изличена,
от мястото си отделена, изтласкана от яростен потоп,
със всичката зеленина, гори понесена свободно
надолу по великата река към бездната открита
и там да пусне корени дълбоки, на остров – солен и безводен!
Понеже цялата земя ще бъде тогава Рай – по-красив от този, който Адам някога виждаше.
17. Такова ще бъде състоянието на новата земя, що се отнася до по-низшите, неживите ѝ части. Но колкото и да е голяма тази промяна, тя е нищожна, тя е нищо в сравнение с всичко, което ще стане с цялата жива природа. В живата част на творението бяха видни най-плачевните резултати от отстъплението на Адам. Цялото живо творение, всичко живо, от левиатана до най-миниатюрното създание, като следствие от него бяха подложени на такава суета, която за неодушевените творения не бе възможна. Те бяха подчинени на това паднало чудовище, СМЪРТТА, която покосява всичко, което диша. Те бяха подчинени и на нейния предвестник, болката, във всичките ѝ многообразни форми, въпреки че „Бог не създаде смъртта, нито се наслаждава на смъртта на нещо живо“. Колко много, милиони творения в морето, във въздуха и във всяка част на земята могат днес да запазят живота си единствено като отнемат живота на другите, като разкъсват на парчета и поглъщат техните бедни, невинни, несъпротивляващи се себеподобни създания! Колко нещастна е съдбата на тези безчетни множества, които, колкото и незначителни да изглеждат, са потомци на един общ Баща, творения на един и същ Бог на любовта! Вероятно не само две трети от животинското царство, а деветдесет и девет на сто са принудени да унищожават другите, за да съхранят собствения си живот! Но това няма да бъде завинаги така. Този, Който седи на трона, скоро ще промени всичко и ще даде явно доказателство на всички свои създания, че „милостта Му е над всичките Му дела“. Той скоро ще сложи край на ужасното състояние на нещата, което понастоящем преобладава. На новата земя няма да има създания, които ще убиват, нараняват или причиняват болка на някои други. Скорпионът няма вече да има отровно жило, а пепелянката – отровни зъби. Лъвът няма да има вече нокти, с които да разкъсва агнето, нито зъби, с които да сдъвква плътта и костите му. Не, никое творение, нито звяр, птица или риба, няма да има склонност да наранява друго, понеже жестокостта вече ще бъде премахната, яростта и свирепостта ще бъдат напълно изоставени. Така че вече няма да се чува за насилие, нито унищожение и разруха ще се вижда по лицето на земята. „Вълкът ще живее с агнето“ (думите могат да бъдат разбирани както буквално, така и преносно), „рисът ще си почива с ярето (…) Те не ще нараняват, нито ще погубват“ (Ис. 11:6а, 9а), от изгрева на слънцето, до неговия залез.
18. Но най-славна от всички други ще бъде промяната, която ще се случи с бедното, грешно, нещастно човечество. Човешките синове са паднали, както от по-голямо величие, така и в по-голяма окаяност от всеки друг представител на творението. Но те ще чуят „силен глас от престола, който казва: Ето, скинията на Бога е с хората и Той ще обитава с тях; и те ще бъдат Негов народ и Сам Бог ще бъде с тях – техен Бог“ (Откр. 21:3). Затова те ще бъдат въздигнати до едно съвършено чисто състояние на святост и щастие, далеч превъзхождащо това, на което Адам се наслаждаваше в рая. По колко красив начин е описано това от апостола: „Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък, нито болка; първото премина“ (Откр. 21:4). Тъй като няма вече да има смърт, нито болка или болест, които да я предхождат; тъй като няма да има повече скръб за или раздяла с приятели, затова няма да има повече жалеене, нито писък. Не, но ще има едно избавление, по-велико и от това, понеже няма вече да има грях. И накрая, като корона на всичко това, там ще има една неразрушима, дълбока и близка връзка с Бога, едно постоянно общение с Отец и Неговия Син Исус Христос чрез Духа, една вечна наслада на Триединния Бог и на всички творения в Него!