ОБНОВЛЕНИЕ НА НРАВИТЕ

ОБНОВЛЕНИЕ НА НРАВИТЕ

Автор: Джон Уесли

 

“Кой ще стане за мене против злодейците?”

/Псалм 94: 16а/

 

  1. Във всички времена тези, които нито са се бояли от Бога, нито са зачитали хората, са се сдушавали и са образували съзаклятия, за да осъществяват тъмните си дела. С това те са се изявявали като по-мъдри от своите съвременници, защото по този начин им е било по-лесно да вършат делата на своя баща, дявола. От друга страна, във всички времена богобоязливи хора, загрижени за благото на своите ближни, са считали за необходимо да се обединяват, за да се противопоставят на делата на мрака и да разпространяват познанието за Бога, техния Спасител, и да разширяват Неговото царство. Сам Той ги е упълномощил да вършат това.Откакто има хора на земята, Бог ги е учил да се обединяват в служението си на Него и ги е свързвал в едно чрез Духа Си. Ръководил ги е, за да съсипват делата на дявола – първо сред самите себе си, а чрез себе си и сред околните хора.
  2. Това е първоначалното предназначение на Христовата църква. Тя е създадена като група от хора, за да спаси, първо, всеки един собствената си душа, а после да си помагат един на друг в достигането на спасението и, накрая, да избавят всички хора, доколкото това е възможно, от настоящите и бъдещите злини, за да се отхвърля царството на сатана и да се обогатява царството на Христа. Това би трябвало да бъде постоянна грижа на всеки един църковен член; иначе не би било уместно той да бъде наричан член, защото не е жива част от Христовото тяло.
  3. Съответно това би трябвало да е постоянна задача и грижа на всички онези, които са обединени под британската корона и се назовават общо “Църква на Англия”. Те са обединени с цел да се противопоставят на дявола и неговите дела и да водят война против света и плътта – верните съюзници на лукавия. Но съответства ли реалността на тази задача? Дали всички членове на Англиканската църква са вложили сърцата си в общата цел “да съсипват делата на дявола” и да се борят против света и плътта? За жалост, не можем да кажем това. Те са толкова далеч от него, че една голяма част, боя се – по-голямата част от хората е “светът” – народ, който не знае, че Бог иска да го спаси. Наместо да разпънат плътта с нейните страсти, тези хора й робуват всеки ден и вместо да съсипват делата на дявола, което е истинската им задача, те ги утвърждават.
  4. В тази “християнска страна” (както ние учтиво наричаме Великобритания); да, в тази “християнска църква” (ако трябва да дадем титлата на народната общност) ние все още се нуждаем от неколцина, които да станат против нечестието и да се обединят против злосторниците. Не, никога не е било по-нужно от днес ония, които  “се боят от Господа”, да се разбират взаимно и да издигнат знак против злото, заливащо страната. Има достатъчно основания всички Божии служители да се сплотят срещу делата на дявола, да се изправят за Господа с единни сърца, намерения и усилия и да направят дига срещу  потопа на злото, доколкото могат.
  5. За целта в края на миналия век в Лондон се събраха няколко личности. Скоро те се нарекоха “Общност за обновление на нравите”. За почти 40 години  те извършиха вероятно много добри неща. Но когато повечето от тях починаха и получиха наградата си, техните наследници, с хладки сърца, се отклониха от целта. Преди няколко години тази общност беше закрита. Не остана друга, която да продължи нейното дело в нашето кралство.
  6. Но скоро беше основано ново дружество от същия вид. Днес бих желал да покажа, първо, вида на неговите цели и какви стъпки бяха предприети досега; второ, значението му и различните възражения, издигнати против него; трето, от какъв род трябва да са хората, които да вземат участие в начинанието и, четвърто, в какъв дух и по какъв начин трябва да се преследва целта. Ще завърша с една практично приложение за  членовете и за всички богобоязливи хора.

          І. 1. Първо ще изложа природата на целите на дружеството и какви стъпки бяха направени досега.

Една неделя през август 1757 г. в един малък кръг, събрал се за молитва и духовен разговор, се спомена колко грубо и масово се осквернява този празник. Хората купуват и продават, отварят магазините си, пият в бирариите, застават по пътищата, полетата и улиците и продават стоки като в делник. Това особено добре се виждаше в Муурфийлд, по онова време пълен с хора всяка неделя. Обсъди се какво може да се направи и се реши шестима души от кръга да отидат на другата сутрин при сър Джон Филдинг за съвет. Така и стана. Той разгледа плана им и им каза как той може да бъде осъществен.

  1. Най-напред бяха внесени петиции до кмета, управата, съдията и в Уестминстър. Всички тези уважавани институции получиха насърчението да продължат делото си.
  2. След това хората от кръга счетоха за необходимо да оповестят инициативата си сред много хора с име и положение, сред духовници от други деноминации, от различни църкви в Лондон и Уестминстър. За радост, отвсякъде се получи сърдечно съгласие и подкрепа.
  3. После на свои разноски те отпечатаха и разпространиха в няколко хиляди екземпляра книга с напътствия за полицаи и други общински чиновници относно техните задължения. С намерението по възможност максимално да предотвратят прилагането на закона с принуда те отпечатаха и разпространиха  по всички части на града призиви срещу потъпкването на съботната заповед, откъси от разпореждания на Парламента и предупреждения срещу нарушителите на законите.
  4. Когато с тия предварителни мерки пътят беше подготвен в началото на 1758 г., след редица предупреждения, разбира се, отхвърлени, бяха повдигнати обвинения пред съда против лица, нарушаващи Господния ден. По този начин  първо бяха обезвредени  големите нарушители, които без страх от Бога  и краля от сутрин до вечер продаваха стоки по улиците и пътищата. След това започнаха тежкия опит да се спре обичайната употреба на алкохол, пируването в бирариите в неделя, по времето, когато се провеждат богослуженията. С това се изложиха на безчислени упреци, обвинения и ругатни. Такива идваха не само от пияниците и кръчмарите, а и от богати и уважавани хора, като заемодавците на кръчмарите, отчасти от търговците на напитки, изобщо от всички, които печелеха от греховете на хората. Някои от тях бяха не само благоденстващи и уважавани. Не, те бяха хората, пред които заставаха беззаконниците. Техният начин на поведение окуражаваше простолюдието да следва примера им и да постъпва така, сякаш хората, предприели акцията, не заслужават да живеят на този свят. При това се използваха най-долни ругатни от улицата; членовете на кръга бяха засипвани с кал, камъни и всичко, което на тълпата попадне под ръка; понякога те бяха безмилостно бити, влачени по улицата, захвърляни в канавките. Това, че никой не умря, не беше резултат от липса на желание у мъчителите; тия хора издържаха.
  5. След като по такъв начин изпитаха Божията помощ, те започнаха да възпрепятстват хлебарите да прекарват голяма част от неделята в работа. Много от тях бяха по-благопристойни от кръчмарите и търговците. Много от тях бяха далеч от това да се считат за обидени и дори благодаряха за начинанието, оказвайки истинско благоразположение.
  6. Докато хората от кръга очистваха улиците, полетата и бирариите от нарушителите на съботата, те се натъкнаха на един нов вид нарушаване на закона, също така вреден за обществото: играчи от различен тип. Някои бяха от най-дребен и обичаен сорт, наричани обичайно “комарджии”. Тяхна професия беше да откриват млади и неопитни мъже и с трикове да им измъкват парите. След като ги превърнеха в просяци, те ги въвеждаха в тайните на занаята. Много подобни свърталища бяха разбити; немалко от измамниците бяха принудени да си изкарват хляба с пот на чело.
  7. Дружеството печелеше сила и влияние. Членовете разширяваха кръгозора си и започнаха да се борят не само срещу обичайните ругатни, но и срещу една друга язва и оскърбление на Христовото име: проституцията. Много жени бяха отвърнати от лошия път. За да се стигне до корените на болестта, бяха разбити много бордеи, забранени от закона. Някои от тия бедни и окаяни жени, макар и стигнали до най-долното стъпало на човешкия позор, познаха милостивото сърце на Бога и се покаяха за греховете си.  Някои бяха настанени в благотворителна болница или друго подходящо място.
  8. Ако ми позволите малко отклонение: кой може достатъчно да се възхити на мъдростта на Божието провидение, подреждащо времената и обстоятелствата така, щото една ситуация да съвпадне с друга? Например: точно когато много от окаяните същества бяха отклонени от пътя на греха и изявиха желанието да водят по-добър живот, но веднага се изправиха пред въпроса: “От какво да живея, аз нямам професия, нямам приятели да ме приемат?” – точно в този момент Бог направи така, че да е готова болницата “Магдалена”. Тук бяха приветливо приети такива хора, тук те можеха да живеят, да получат внимание, да им се осигури всичко необходимо  за живота и благочестието.
  9. Но на темата. Ето броя на лицата, изправени пред съда:

– от август 1757 г. до август 1762 г. – 9 596;

– оттогава до днес (1763 г.):

– за забранени игри и за обичайно ругаене – 40;

– за нарушаване на съботния закон – 400;

– блудстващи жени и съдържатели на бордеи – 550;

– за предлагане на неприлични четива – 2.

Общо: 10 588 души.

  1. При приемане за член на Дружеството принадлежността към дадена партия или група не играеше никаква роля. Всеки, имащ име на добър човек, биваше приеман с готовност. Никой, криещ егоистични или финансови намерения, не оставаше дълго, защото не само не можеше да спечели нищо, а бързо губеше, защото веднага започваше да плаща членска вноска. Обикновеният народ казва: “Това са уайтфийлдците”. Но това е голяма заблуда. Около 20 от членовете, плащащи редовно вноска, имат връзка с г-н Уайтфийлд, около 50 – с г-н Уесли, около 20, които принадлежат към официалната църква, не са свързани с никого от двамата и около 70 са независими. Общо това прави 160 члена. Много други поддържат делото чрез дарения.

ІІ.1. Тези крачки са направени досега. На второ място, искам да покажа колко чудесно е това начинание, независимо от всички възражения. Това се вижда от много факти. Нека започнем с този: откритото противопоставяне срещу  всяко богопротивничество и неправда, заливащи страната като потоп, е един от най-похвалните начини да се засвидетелства Христос пред лицето на Неговите противници. Така Бог бива възвеличен. На хората се показва, че дори в тези времена на недостиг на вяра и благочестие  има малцина, които ги имат.  Какво би било по-добро от това да се отдаде чест на Бога, подобаваща на името Му. Какво по-добро от страдание и приемане на всички опасности – по-силни от всякакви думи – и от провъзгласяване: “Наистина, има награда за праведния; наистина, има Бог, Който съди земята” (Пс.58:11).

2. Колко превъзходно е да се предотвратят нечестието против името на Бога, пренебрежението против авторитета Му, скандалният конфликт между святата вяра и крещящото до небесата зло от страна на хора, наричащи себе си християни! Едно от най-почтените начинания, които изобщо могат да развълнуват човешкото сърце, е да се противопоставиш срещу течението на злословието, да спреш водите на потопа на безбожието, да предотвратяваш поводите за хула на достойното име, с което сме наречени!

3. Както това начинание допринася за слава на Бога във висините, така то спомага и за разширяване на мира между човеците. Както всеки грях нарушава мира ни с Бога, понеже открито Го предизвиква; както грехът ограбва мира от нас и кара човек да вдигне меч срещу човека, така всичко, което предотвратява и очиства греха, носи в същата степен мир с Бога и с хората.

От този вид са явните плодове на начинанието в днешния свят. Но защо трябва да ограничава времето и пространството нашия поглед? Нека по-добре погледнем отвъд техните граници, във вечността. Какъв плод ще намерим там? Нека апостолът говори: “Братя мои, ако някой от вас бъде отклонен от истината и един го обърне (не към това или онова мнение, а към Бога), нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове” (Як. 5:19, 20).

  1. Успехът на това дело не идва в полза само на един човек; не само в полза на ония, които водят другите към греха, и на ония, които ще бъдат измамени и разбити от него, а на целия ни народ. “Правдата възвишава народа” (Пр.14:34). Не е ли вярно това? Не е ли вярно, че “грехът е поквара за всички”? Нещо повече, не носи ли грехът Божието проклятие над всички? Така че, доколкото човек по някакъв начин стимулира правдата, дотолкова той служи на националния интерес. Доколкото човек предотвратява греха и особено открития грях, дотолкова той отклонява Божия упрек и проклятие от нас. Така че който се включи в делото, той е благодетел на обществото, приятел на краля и на страната. Бог несъмнено ще даде благоденствие на страната по същия начин, по който се трудим, и ще се изпълнят думите Му: “Ония, които Ме славят, Аз тях ще прославя” (1 Царе 2:30).
  2. Но възразява се: “Колкото и добро да е това начинание, така не става. Нямаме ли хора, чието задължение е да предотвратяват прегрешенията и да наказват грешниците? Нямаме ли полицаи и други обществени служители, които са се заклели да правят същото?” Правилно! Преди всичко полицаите и църковните водачи  са се задължили с клетва да следят кой осквернява Господния ден и върши други грехове. Но ако не го правят? Ако въпреки клетвата си не ги е грижа? Тогава трябва да го правят ония, които се боят от Бога, обичат хората и желаят благото на краля и страната. Тогава те трябва да следват задачата си така, сякаш няма и един чиновник. Ако последният не е на мястото си, то все едно е, че го няма.
  3. “Но това е само един претекст: вашата действителна цел е чрез разполагане с информация да спечелите пари”. Това се говори често и навсякъде, но в него няма и капка истина. Обратното хиляди пъти е било доказвано: никой член на Дружеството не взема и част от парите, които законът обещава на информатора. Това те не са правили от самото начало. Нито един член също не взема нищо, за да премълчи или оттегли информацията си. Това е голяма заблуда, ако не и съзнателна клевета без всякакво основание.
  4. “Но начинанието е неприложимо. Порокът е приел такива размери, че е невъзможно да се озапти, поне не по този начин. Защото какво може една шепа слаби хора срещу целия свят?” “За човеците е невъзможно, но за Бога всички неща са възможни” (Мат.19:26). Тези хора не уповават на себе си, а на Него. Ако извършителите на зло бяха даже по-силни, срещу Бога те не са повече от скакалци. Едно средство за Него е като всяко друго. За Бога е безразлично “да спаси чрез мнозина или чрез малцина”(1 Царе14:6). Броят на онези, които  стоят на страната Му, не е важен, както и броят на противниците. Бог прави онова, което иска, и “няма мъдрост, няма разум, няма съвещание против Господа” (Пр.21:30).
  5. “Но ако вашата цел е да промените грешниците, тогава сте избрали погрешното средство. Това трябва да направи Божието Слово, а не човешките закони. Това е работа на пастирите, а не на съдиите. Затова прилагането на подобни мерки може да доведе  само външна промяна, но не променя сърцето”.

Вярно е, че Божието слово е най-важното и обичайното средство да се променят и животът, и сърцето на грешника.  Това става преди всичко чрез проповедника на Евангелието. Но вярно е също, че съдията е Божи служител (Рим.13:4) и затова е поставен от Бога да въздава наказание на оня, който върши зло, прилагайки човешките закони. Дори когато това не променя сърцето, все пак е постигнато нещо важно, ако се предотврати външният грях: Бог по-малко ще бъде лишаван от почит, на нашата свята вяра ще бъде нанасян по-малко позор, над нацията ни ще тежат по-малко проклятие и укор, по пътя на другите ще има по-малко изкушения, а и върху самите грешници ще бъде приготвен по-малко гняв за деня на яростта.

  1. “Не и не! Защото това прави от мнозина лицемери, които се представят за нещо, каквото не са. Други, които ще бъдат предадени на позор и трябва да заплатят с наказание, ще останат безсрамно в злото си. С това не се подобрява никой от тях, даже и може да стане по-лош отпреди”. Това от край до край е погрешно. Защото, първо, къде са тия лицемери? Не познаваме никой, който да се представя за нещо, каквото не е. Второ, ако закоравели злодеи бъдат изложени на позор и трябва да платят с наказание, с това няма да останат отчаяни закононарушители, а ще се боят пак да извършат нещо лошо. Трето, някои от тях са далеч от това да стават по-лоши. Те съществено са се подобрили. Основната насока в живота им е променена. Да, четвърто, някои вътрешно са се отвърнали от “тъмнината към светлината и от властта на сатана към Бога” (Деян.26:18).
  2. “Но мнозина не са убедени, че купуването и продаването в неделя е грях”. Ако не са убедени, трябва да се убедят. Крайно време е. Въпросът е съвсем прост. Защото ако публичното, съзнателно нарушаване на двете: Божия закон и закона на страната, не е грях, моля ви се, кое тогава е? И ако такова нарушаване не бива да бъде наказвано, защото някой не бил убеден, че това е грях, то това би било край на всякаква законност и всички могат да живеят така, както си искат.
  3. “Но първо трябва да бъдат използвани меки методи”. Трябва и така се прави. На всеки престъпник се прави меко напътствие, преди към него да се приложи законът. Никой не се наказва, преди ясно да му се покаже до какво ще доведе поведението му, ако той не предотврати наказанието, отстранявайки повода за него. Във всеки случай се използва най-мекият метод, който допуска деянието. Не се вземат никакви жестоки мерки, освен ако те не са безусловно нужни за постигането на целта.
  4. “Но до какво истински добро е довело това движение за обновление?” Неизразимо добри неща, и далеч повече, отколкото който и да било е очаквал за едно кратко време и имайки предвид  малкия брой инструменти за действие и огромните трудности. Много зло е предотвратено и много неща са отстранени. Много грешници са външно, а някои и вътрешно преобразени. Честта на Оня, Чието име носим и което беше публично накърнявано, беше публично защитена. Не е лесно да установим какви големи благословения донесе това скромно начинание за Бога и делото Му сред целия ни народ. Навсякъде разумните хора, въпреки всевъзможните възражения, стигат до извода, че едва ли някога в нечие сърце се е раждала по-превъзходна идея.

III. 1. Но що за хора са тия, които участват в това начинание? Може би някои смятат, че всеки желаещ да стане сътрудник би трябвало да бъде приет с радост и че повечето членове ще допринесат за по-сериозно влияние. В никой случай не е така! Фактите необоримо показват обратното. Докато старото Дружество за обновление на нравите се състоеше от по-малко отбрани членове, които не бяха нито многобройни, нито заможни, нито влиятелни, то преодоляваше всички препятствия и във всичките си работни клонове беше извънредно успешно. Но когато бяха приети членове без особено старателна проверка, то ставаше все по-малко и по-малко действено, докато започна да прави незабележими стъпки към нищото.

  1. Ето защо броят на членовете не заслужава особено внимание, както и богатството и положението им. Това е дело на Бога. То се върши в името на Бога и заради Неговата воля. От това следва, че хората, които нито обичат Бога, нито се боят от Него нямат дял и право в това дело. “Що правиш ти, та разгласяваш Моите повеления?” – би казал Бог, докато “предаваш устата си на зло”(Пс.50:16, 17). Който живее в съзнателен грях, не е годен да работи за обновлението на нравите. Това важи дори тогава, когато той с нещо малко допринася за лишаването на Божието име от слава, купува в неделя, продава, върши безполезна работа или прави нещо от онова, което точно Дружеството желае да промени от основаването си. Не, не бива да се допуска  някой да участва в задачата, ако сам се нуждае от обновление. Първо “извади гредата от окото си” (Мат.7:5). Членът трябва сам да бъде безукорен във всичко.
  2. Но и това не е достатъчно. Който се включва в делото, не само трябва да бъде достоен за уважение. Той трябва да бъде човек на вярата. Да вижда нещата, които не се виждат (Евр.11:1), “да не гледа на видимите, но на невидимите, защото видимите са временни, а невидимите вечни” (2 Кор.4:18). Да има вяра, която непрестанно произвежда страх от Бога, желание за отбягване на всичко забранено от Него и вършене на всичко, което Той е заповядал. Такъв човек се нуждае от особен род вяра: увереност в Бога. Това е вяра, преместваща планини, угася огън, преодолява всяка съпротива и те прави способен да се изправиш срещу хиляда и да ги обърнеш в бяг (Втз.32:30). Който така вярва, знае къде е силата му; ако и да знае, че ще умре, уповава на Оня, Който възкресява от мъртвите.
  3. Така че който вярва в Бога и уповава, е човек на куража. Който желае да работи за обновление на нравите, трябва да бъде човек от тоя тип. Възприемайки задачата си, той ще изживее много неща, ужасяващи за природата – толкова ужасяващи, щото всички, които “се допитват до плът и кръв” (Гал.1:16), ще се уплашат. Тук истинският кураж намира приложението си и е във висша степен нужен. Подобен кураж поражда само вярата – тя не се бои от позор и опасност, не бяга, защото знае, че Исус е близо.
  4. Търпението е почти неделимо от куража. Куражът гледа към бъдещето, търпението – към сегашното зло. Който реши да предприеме въпросното дело, ще има възможност да покаже и куража, и търпението си. Защото, ако е безукорен, той ще се озове в положението на Исмаил: “Ще вдига ръката си против всекиго и всеки ще вдига ръката си против него” (Бит.16:12). Нищо чудно, че “всички, които искат да живеят благочестиво, ще бъдат гонени” (2 Тим.3:12). Колко по-валидно ще е това за онези, които не само не се задоволяват да живеят благочестиво, а и принуждават безбожниците да живеят така или поне да се въздържат от общоизвестното нечестие. Не означава ли това да обявиш война на целия свят? Не означава ли да предизвикаш всички чада на дявола? Няма ли Сатана, “князът на този свят”, началникът на нечестието в духовни места (Еф.6:12)  да приложи всичката си сила и хитрост в подкрепа на клатещото се свое царство? Кой би се надявал рикаещият лъв да се укроти и да позволи да му изтръгнат плячката от зъбите? “Нужно ви е търпение, та като извършите волята на Бога, да получите обещаното” (Евр.10:36).
  5. Ще ви е нужно и постоянство да “държите непоколебимо надеждата, която изповядвате”(Евр.10:23). Тя също е необходимо качество на всеки член на Дружеството. Това не е задача за “колебливи и непостоянни в пътищата си” (Як.1:8). Който се огъва като тръстика от вятъра, не е годен за борбата, изискваща здраво укрепена душа и упорита, непогрешима решителност.  Ако някой няма това, той ще сложи ръка на ралото, но скоро ще се откаже. Може да устои за известно време, но щом дойдат гоненията, общите или лични трудности, той веднага ще се съблазни.
  6. На практика за всеки е трудно да устои в една такава тежка работа, ако любовта не надделява над страха и болката. Затова безусловно е необходимо всички участници да имат “Божията любов, изляна в сърцата си” (Рим.5:5), и да могат да кажат: “Ние любим Него, защото Той първо ни възлюби” (1 Йоан 4:19). Присъствието на Този, Когото обичат душите им, ще направи работата лека. Тогава те с голяма увереност и здрав разум ще могат да кажат не като плод на разпалена фантазия: “Когато говоря с Тебе, забравям грижи и усилия, време; работата се превръща в почивка, болката – в сладост. Ти, Боже, не си далеч!”.
  7. Онова, което прави по-леки работата и болката, е християнската любов към ближния, да обичаш “като собствената си душа”, “Христовата любов да те принуждава” (2 Кор.5:14), така, както Той те е възлюбил, както Той вкуси смърт заради всички (Евр.2:9), дори да си готов да дадеш живота си за братята (1 Йоан3:16), включвайки в това число всички, за които Христос умря. Ако имаш тази любов, каква опасност може да те отклони от продиктуваните от нея усилия? Кое страдание няма да понесе тя, за да спаси една душа от вечния огън? Кое усилие ще си спести, коя болка? Няма ли да важи за нея това, че “тя винаги е готова за борба и не заспива, макар и дните да се нижат без победа”? Любовта претърпява всичко и милостта не отзвучава никога.
  8. Всеки член се нуждае от любов и по една друга причина. Понеже “любовта не се превъзнася” (1 Кор.13:4), тя не само ражда кураж и търпение, но и смирение. О, колко нужно е смирението за всички, които са започнали делото! Кое би било по-важно от това да се виждаш дребен, скромен, нищожен и безполезен в собствените си очи? Обратно, ако държиш на себе си, приписваш си нещо, допускаш късче от фарисейския дух и “уповаваш на себе си, че си праведен, и презираш другите” (Лука18:9), нищо няма да съсипе по-сигурно цялото начинание. Защото тогава ти трябва да се бориш не само против целия свят, но и против Бога, защото “Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат” (1 Петр.5:5). Ето защо всеки член на Дружеството трябва да осъзнава собствената липса на мъдрост, своята слабост и безпомощност, по всяко време и с цялата си душа да се държи за Оня, Който единствен има мъдрост и сила. Да бъде дълбоко убеден, че помощта идва само от Бога (Пс.121:2) и само Той “действа във вас, за да желаете това и да го изработвате”(Фил. 2:13).
  9. Още нещо трябва да вложи дълбоко в сърцето си всеки участник: “Човешкият гняв не върши Божията правда”(Як.1:20). Затова трябва да се учи от Оня, Който е “кротък и смирен на сърце”. Да остане кротък и смирен, както е “достойно на званието, към което е бил призован”(Еф.4:1). Да бъде кротък към всички, добри или зли, заради самия себе си, заради другите, заради Христа. Ако някои са “невежи и заблудили се” (Евр.5:2), той трябва да бъде състрадателен към тях. Да ги противопостави на Божието Слово и дело, да ги изправи на бой с Него. Затова трябва “с кротост да увещава противниците” (2 Тим.2:25), за да изтрезнеят те и да се избавят от примката на дявола, да вършат Божията воля.

IV. 1. Относно качествата на хората, подходящи да вземат участие в начинание като това, бих посочил, на четвърто място, с какъв дух и по какъв начин бива провеждано то. Това първо засяга мотива, който трябва да се следва по започнатия път. Защото “ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината” (Мат.6:22). Но “ако окото ти е здраво, то цялото ти тяло ще бъде осветлено”. Това трябва да бъде помнено  и съобразявано при всяка дума и дело. Нищо голямо или малко не трябва да бъде вършено или казвано от гледище на временните облаги, с оглед спечелване на уважение, любов и похвала от човеците. Много повече трябва да ни води възгледът да отдаваме почит на Бога и полза на хората.

  1. Но духът, в който трябва да се върши всичко, засяга поведението също толкова, колкото и мотива. То не е нищо повече от гореописаното. Защото същият кураж, търпение и упоритост, правещи един човек годен за делото, трябва да бъдат приложени в практиката. “Вземете вярата за щит” (Еф.6:16). Тя ще угаси хиляди огнени стрели. Чрез дадената ни от Бога вяра ще имаме по всяко време защита и всичко ще става с любов (1 Кор.16:14). Нищо не трябва да я премахва. Нито пороите, нито потоците на неблагодарността не бива да я удавят. Членът на дружеството трябва да има същия дух, както Христос (Фил.2:5), който да изпълва сърцето му и да води поведението му. Да “се облече с милосърдие, благост, смирение, дълготърпение” (Кол.3:12), да премахва и най-малката следа от злоба, горчивина, гняв или ненавист, знаейки, че нашето призвание е да не се оставяме да бъдем побеждавани от злото, а да го побеждаваме чрез доброто (Рим.12:21). За да запази смирената и нежна любов, той трябва да върши всичко със съсредоточен дух, да се пази от прибързаност, разпиляност, от гордост, гняв, нетърпеливост. Това може да стане с постоянна молитва преди, по време и след акция, като всичко се върши в дух на отдаденост, за да се принесе всичко на Бога чрез Неговия възлюбен Син.
  2. Относно външното поведение е валидно общото правило, че то трябва да даде израз на вътрешната нагласа. За да го кажа по-точно: всеки да се пази от това “да върши зло, за да дойде доброто” (Рим.3:8). Затова “като отхвърлите лъжата, всеки да говори с ближния си истина” (Еф.4:25). Не използвайте нито измама, нито хитрост, за да обвините някого или да го накажете, но изобличавайте се взаимно с простота и божествена чистота, помагайки си пред лицето на Бога. Ако следвате това правило, ще бъдете сигурно по-малко мамени от злотворци, като Божието благословение ще следва още повече поведението ви.
  3. Нека чистотата бъде съпровождана от съобразителност, но истинска – не онова изчадие на ада, което светът нарича съобразителност и което е по-скоро техника, хитрост, преструване; съобразителност от горе, препоръчвана ни от нашия Господ и предназначена за стимулиране на Неговото царство на земята. “Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите”(Мат.10:16). Тази мъдрост ще ни даде възможност да нагодим думите и поведението си към хората, с които имаме работа, към времето, мястото и други дадености. Тя ще ни научи да предотвратяваме поводите за сблъсък дори когато такъв е умишлено търсен, при най-конфликтни ситуации.
  4. Вашият начин на говорене, предимно спрямо злотворците, трябва да бъде дълбоко сериозен (за да не даде израз на оскърбление или чувство за триумф), по-скоро тъжен, за да им се покаже, че вие съжалявате за техните деяния и скърбите заради техните неволи. Вашето изказване да бъде по тона си лишено от страсти, тихо и благо; бъдете дори мили и приветливи, стига да не изглежда, че се преструвате. В някои случаи на погрешно разбиране можете да изкажете добрата си воля съвсем ясно. Но същевременно покажете и безстрашието си и неотменната си решителност да се противопоставите на злото и да го накажете, за да не остане чувство, че отстъпвате от страх или друго съображение.

V. 1. Остана да изведем някои полезни приложения от казаното – от една страна, за вас, които вече сте включени в делото, от друга – за всички богобоязливи и особено за онези, които обичат Бога, както и се страхуват от Него.

Вие, които вече сте включени в делото, бих желал първо да ви дам съвета да обмислите спокойно и из основи същността на своето начинание. Знайте какво искате! Бъдете из основи наясно с онова, което започвате! Обмислете възраженията срещу Дружеството; преди да продължите, убедете се, че тия възражения нямат стойност. Тогава всеки ще може да действа и да бъде убеден в собственото си мнение.

  1. Второ, съветвам ви: не прибързвайте да увеличавате броя си; когато приемате нови хора, не гледайте на богатството, положението или друго външно обстоятелство около тях. Търсете само гореописаните способности. Проучете внимателно дали предложената личност има безупречно име, дали е човек  на вярата, на куража, на търпението и устойчивостта, дали обича Бога и хората. Ако е така, тя ще усили вашата мощ и възможности. Ако не, вие повече ще изгубите чрез нея, отколкото ще спечелите, защото няма да угодите на Бога. Не се колебайте да изключите от кръга си ония, които не отговарят на описания характер. Като с това намалите броя си, вие ще увеличите силата си. Така вашите “съдове” ще станат годни за употреба от стопанина ви (2 Тим.2:21).
  2. Трети съвет: внимавайте от какви мотиви са движени вашите дела и думи по всяко време. Пазете се да не се опетните чрез стремеж към заслуги или похвали. Каквото и да вършите, вършете го като за Господа (Кол.3:23). Не се стремете да се харесате на себе си в някои отношения, а да угодите на Този, Комуто принадлежите и служите. Нека окото ви бъде осветено от начало докрай и при всяка дума или дело гледайте само на Бога.
  3. Четвърто, съветвам ви да внимавате да вършите всичко с правилен начин на поведение, със смирение, търпение, предпазливост, както съответства на Христовото Евангелие. Всяка крачка правете с упование в Бога и с възможно най-благ и пълен с любов дух. Пазете се същевременно винаги от всякаква припряност и разсеяност на духа; молете се по всяко време с пълна сериозност и постоянство вярата ви да не ви остави. Нищо да не причини духът на жертвоготовност да ви напусне – жертва, готова на всичко, което имате и сте, което вършите, за да принесете на Бога благоуханна миризма (Еф.5:2).
  4. Относно начина на вашето говорене и действие ви съветвам да го извършвате с невинност и простота, мъдрост и сериозност. Прибавете максимално спокойствие и мекота, благост, каквито случаят позволява. Не се дръжте като касапи или палачи, а като хирурзи, които не причиняват на пациентите си повече болка, отколкото е необходимо за излекуването им.  За целта всеки от вас се нуждае от ръката на една дама и от сърцето на един лъв. Така мнозина от ония, които трябва да накажете, “ще прославят Бога във времето, когато ще ги посети” (1 Петр.2:12).
  5. Наставлявам всички вас, които се боите от Бога, надявате се винаги да намерите благодат при Него и се страхувате да не се намерите богопротивници (Деян.5:39), дори и да не съзнавате това: не се противопоставяйте на едно толкова благословено начинание под никакво основание или повод, директно или индиректно, не му пречете. Но това още не е всичко. Ако обичате хората, ако желаете да ограничите греховете и окаяността на ближните си, можете ли да се ограничите с това, че не пречите на делото Му? Не сте ли поели святото задължение “да струвате добро на всички”? (Гал.6:10) Няма ли възможност да направите много добрини, и то от най-добър вид? Тогава използвайте я в името на Бога! Подкрепяйте вършенето на добро, ако не с друго, поне с молитва за ония, които са непосредствено заети с него. Помогнете с имуществото си за покриване на разноските, които изникват; без вашата подкрепа товарът върху малцината дарители би бил непоносим. Ако в момента нямате такава възможност, правете вноски на тримесечие или годишни. Дайте поне сега подкрепата си. Използвайте настоящия час да направите онова, което Бог влага в сърцата ви. Не допускайте да не си мръднете пръста в подкрепа на своите братя, работещи за Бога, да стане така, че не сте дошли на помощ Господу против силните” (Съдии 5:23).
  6. Към вас, които обичате Бога и се боите от Него, имам едно по-високо изискване. Той ви е дал способности да стимулирате делото Му по най-добрия начин. Понеже обичате Бога, вие обичате и своите братя. Вие обичате не само приятелите, а и враговете Му. Вие сте “облечени с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение” (Кол.3:12), имате вяра в Бога и Христа, Когото Той е изпратил; вяра, която побеждава света и с това побеждава позора и страха от хората. Въоръжени по този начин, ще направите ли като ефремците, които “макар и въоръжени и запъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя”? (Пс.78:9) Ще изоставите ли шепата си братя сами да се бият с пълчищата? Ах, не казвайте: “Това е тежък кръст, нямаме нито сила, нито смелост да го носим!” Правилно! От самите вас. Но вие, които вярвате, “за всичко имате сила чрез Този, Който ви укрепява” (Фил.4:13). “Всичко е възможно за този, който вярва” (Мр.9:23). За Него никой кръст не е тежък, защото “ако устоим, то и ще царуваме с Него” (2 Тим.2:12). Не казвайте: “Не, аз не мога да понеса да бъда глупав”. Тогава ти не можеш да влезеш в Божието царство. Никой няма да влезе, ако не върви в тесния път, пътя за тесните хора. Не казвай: “Не мога да понасям упрека и омразата към един доносник”. Спасил ли е душата си поне един, чието име не е станало нарицателно за отхвърленост? И ти няма да спасиш своята, ако не си готов да понесеш хората да говорят зле за теб. Не казвай: “Ако се застъпя за този народ, ще изгубя не само доброто си име, но и приятелите, клиентите, търговията си, препитанието си и така ще бъда подложен на бедност”. Няма да стане така, не можеш, невъзможно е, освен ако Бог не го желае, защото царството Му е над всичко, защото и космите на главата ти са преброени (Мат.10:30). Но ако мъдрият и благ Бог ти отреди подобна участ, ще мърмориш ли, ще протестираш ли? Няма ли по-мъдро да кажеш: “Чашата, която ми даде Отец, да не я ли пия?” (Йоан 18:11) “Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име, защото Духът на славата и на Бога почива на вас” (1 Петр.4:14). Не казвай: “Аз всичко ще понеса, но жена ми няма да се съгласи, а е казано, че човек трябва да остави баща си и майка си и да се привърже към жена си”. Така е! Всичко трябва да остави, освен Бога. Освен Христа: Него не бива да изоставя заради жена си. Не бива да пренебрегва Бога, дори и заради най-близките си. Нашият Господ казва точно в този смисъл: “Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене” (Мат.10:37). Не казвай: “Всичко ще дам на Христа, но едно задължение не бива да възпрепятства друго, а това ще ме принуждава често да отсъствам от богослужение”. Вероятно така ще стане. “Иди и научи що значи тая дума: Милост искам, а не жертви” (Мат.9:13). Онова, което ще бъде изгубено при демонстрирането на любовта ти към Бога, Той ще то го върне седмократно. Не казвай: “Но аз ще увредя собствената си душа. Аз съм млад човек и когато приемам свободни жени, сам ще се изложа на изкушение”. Да, ако вършиш това със собствената си сила и за собствено удоволствие. Но в случая не е така. Ти уповаваш на Бога и се стремиш единствено да Му угодиш. Даже ако Той те изпрати в огнената пещ, знай: “Когато ходиш през огъня, няма да се изгориш” (Ис.43:2). “Така би станало, ако Той ме призове да вляза в пещта. Но не виждам да съм призван към това”. Може би не искаш да го видиш. Ако до днес не си бил призван, сега аз те призовавам в името на Христа: “Вземи кръста си и Го следвай!” Не се бори повече с плът и кръв, а се реши на участта да бъдеш Негов най-презрян, най-безславен последовател, измет на света! Призовавам особено тебе, който някога си помагал на тружениците, но сега си се оттеглил. Имай кураж! Бъди силен! Направи радостта им пълна, като се завърнеш с ръце и сърце! Нека да изглежда така, като че ли “си се отлъчил за малко време, за да те има Христос завинаги” (Филимон15). Ах, “не бъди непокорен на небесното видение!” (Деян.26:19). И вие, които знаете към какво сте призвани, счетете всичко за загуба, така ще можете да спасите една душа, за която Христос умря. “Не се безпокойте за утрешния ден”, но “всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас” (1 Петр 5:7). “Предавайте душите си”, своите тела, своята същност и всичко само на Него – “на верния Създател” (1 Петр.4:19).