«А местните жители показаха към нас необикновено човеколюбие…»
(Деяния 28:2)
Материалите за Октавата на молитва за християнско единство за 2020 година бяха подготвени от християнските църкви в Малта и Гозо (Christians Together in Malta). На 10 февруари се събраха много християни от Малта, за да честват с благодарност празника на корабокрушението на св. Павел, което бележи достигането на християнската вяра до тези острови. Четивото от Деянията на апостолите, прогласено по време на този празник, е текстът, който бе избран за Октавата на молитва за 2020 година.
Историята започва с качването на Павел на кораба за Рим, където той е отведен като затворник (Деяния 27:1). Павел е окован във вериги, но дори по време на това пътуване, което се оказва доста опасно, мисията на Бога ще продължи чрез него.
Този пасаж ни описва класическата драма на човечеството, което се бори с ужасяващата мощ на стихията. Пътниците в кораба са оставени на милостта на вълните, които ги отнасят, и на силната буря, бушуваща около тях. Тези сили ги тласкат към непознати брегове, където те се чувстват изгубени и без надежда.
276-те пътници, които се намират на кораба, се разделят на различни групи: стотникът и неговите войници държат властта в ръцете си, но зависят от уменията и опита на моряците. Въпреки че всички са ужасени и уязвими, окованите затворници са най-уязвими сред тях: техният живот не струва скъпо; опасността от бърза екзекуция тегне над тях (27:42). С напредването на разказа под натиска на събитията и страха за живота им, ние виждаме как недоверието и подозрението увеличават разделението между отделните групи.
Павел обаче се явява като фактор на мира посред бушуващата буря. Той знае, че неговият живот далеч не се управлява от слепите сили на съдбата, а е в ръцете на Бога, на Когото принадлежи и се моли (27:23). Заради своята вяра той е уверен, защото знае, че трябва да се яви пред императора на Рим. Така подкрепен от силата на вярата си, той може да се обърне към другите пътници, както и да благодари на Бог. Всички се ободряват и по примера на Павел си споделят хляба, обединени от нова надежда, като се доверяват на думите му.
Така се очертава основната тема на този пасаж: Божието провидение. Стотникът решава да отплава въпреки лошото време, а моряците решават как да направляват кораба в бурята. Но в крайна сметка всичките им планове са осуетени. И само ако останат заедно и приемат корабокрушението на техния кораб, ще бъдат спасени чрез Божието провидение. Корабът и неговият скъпоценен товар са изгубени, но всички пътници са спасени, защото „на нито един от вас и косъм няма да падне от главата“ (27:34; вж. Лука 21:8). Да се оставим на Божието провидение в търсенето на християнско единство, означава да се откажем от много неща, към които сме дълбоко привързани. Но за Бог е важно спасението на всички.
Различните групи пътници, които са в конфликт помежду си, се оказват корабокрушенци, изхвърлени «на един остров » (27:26). След като са били заедно на един кораб, те пристигат и на едно и също място, където тяхното човешко единство се разкрива чрез гостоприемството, което получават от местните жители. Събрани около огъня, заобиколени от хора, които нито познават, нито разбират, различията в социалния статус изчезват: тези 276 души не са изоставени повече на милостта на слепите сили на съдбата, но са посрещнати чрез Божието любящо провидение, станало присъстващо чрез хората, които им засвидетелстват едно «необикновено човеколюбие» (28:2). Замръзнали и трепещи, те могат да се стоплят и да се изсушат около огъня. Прегладнели, получават храна. Освен това са приютени чак до момента, когато могат безопасно да продължат своето пътуване.
В наши дни много хора са изправени пред същия този ужас в същото това море. Дори и местата, цитирани в четивото (27:1; 28:1), ни препращат към историите на днешните мигранти. В други части по света много мъже и жени предприемат също толкова опасни пътувания по суша или по море, за да се спасят от природни бедствия, войни или от бедността. Техният живот също е оставен на милостта на страшни сили или на студеното безразличие – едно не само природно, но също така политическо, икономическо и човешко бедствие. Безразличието на хората може да приема различни форми: безразличието на тези, които продават местата в лодките на съдбата на отчаяните хора; безразличието на онези, които решават да не изпратят спасителни лодки; и още безразличието на тези, които отблъскват лодките на мигрантите. И това са само няколко примера. За нас, християните, които сме изправени заедно пред тези миграционни кризи, разказът е предизвикателство: дали да се присъединим към това студено безразличие, или да засвидетелстваме едно «необикновено човеколюбие», като станем също свидетели на любещото Божие провидение към нас?
Гостоприемството е изключително необходима добродетел в нашето търсене на единство между християните. Това е практика, която ни призовава към повече щедрост и великодушие към тези, които са в нужда. Жителите на острова засвидетелстваха необикновено човеколюбие на Павел и неговите спътници, макар че все още не познаваха Христос, и все пак, благодарение на същото необикновено човеколюбие тези разделени хора се приближиха едни към други. Като християни, ние разкриваме своето единство не само приемайки се едни други, но приемайки с любов онези, които не споделят нашия език, култура или вяра.
В тези опасни пътувания и случайни срещи се изпълнява волята на Бог за Неговата Църква и за всички хора. Както Павел го провъзгласи в Рим, Божието спасение е изпратено за всички народи (28:28).
Размишленията ни за тези осем дни и за молитва са съсредоточени върху текста от Деяния на апостолите. А ето и темите за осемте дни:
Ден първи – Помирение: Хвърлете товара зад борда!
Ден втори – Просветление: Търсете и разпространявайте светлината на Христос!
Ден трети – Надежда: Посланието на Павел
Ден четвърти – Доверие: Не бойте се, имайте вяра!
Ден пети – Сила: Разчупете хляба за пътуването!
Ден шести – Гостоприемство: Засвидетелствайте необикновено дружелюбие!
Ден седми – Обръщане: Променете сърцата и умовете си!
Ден осми – Великодушие: Приемете и дайте!