Около седмица след завръщането си в Англия Уесли срещнал Питър Бьолер, лутерански свещеник (впоследствие ръкоположен от Цинцендорф за моравско служение), наскоро пристигнал от Германия на път за Америка. Връзката на Уесли с Бьолер през следващите няколко месеца щяла да осигури модели за лично духовно обновление и за общо организационно развитие в методизма.
Продължаващата загриженост на Джон за липсата на сигурност на вяра, която била станала явна при срещата му със смъртта при двете презокеански пътувания. Лице в лице с давенето сред атлантическата буря, Уесли разбрал, че не бил готов да се срещне със Създателя. Първата му реакция била да приеме, че вярата му е недостатъчна, че не е достатъчно силна за да победи такъв страх. Той се върнал отново към своите изпитани оксфордски методи и подновил предишните си решения.
В началото на март, все пак, Бьолер успял да убеди Уесли че недостатъчността не била една от степените – проблемът на Уесли не бил слабост на вярата, а просто неверие. Според Бьолер на Уесли му липсвала “онази вяра, чрез която единствено сме спасени.” Проблемът бил не слаба вяра, но преди всичко не истинска вяра – няма никакви “степени” на вяра; или имаш вяра или нямаш. Истинската вяра била съпроводена винаги от чувство на сигурност и доказана чрез свобода от греха, страха и съмнението, три плода които неделимо съпътстват увереността и изпитването на истинската вяра. Затова всяко съмнение или страх са знак на неверие. Така уверен, че няма никаква вяра, Уесли почувствал, че не е подходящо да продължава да проповядва. Реакцията и съвета на Бьолер били паметни: “Проповядвай вяра, докато я получиш, и след това, защото я имаш, ще проповядваш вяра” (J&D,18:228).
На 6 март, Уесли започнал да проповядва тази “нова доктрина” за “спасение само чрез вяра”, той започнал в Касъл с един затворник, Уилям Клифърд, осъден на смърт за обида, обир и дезертьорство от Кралската гвардия. Ентусиазираното проповядване на Джон вече било довело до забрана да проповядва в няколко лондонски църкви. Той не бил обезсърчен от тези реакции; знаците за преследване винаги засилвали неговото убеждение и го подтиквали към открито предизвикване на църковното статукво. Той усещал сега, че Божието специално благословение било над тези проповеди, които “предизвиквали много атаки” (J&D,18:226)
Уесли все повече се приближавал към моравските възгледи за спасението, които той се опитвал да разбере в условията на собствената си традиция. Книгата с проповеди определяла вярата като “истинска вяра и доверие в Бог.” Бьолер подчертал емпирическия (опитен) аспект на останалата част от определението: “че чрез заслугите на Христос моите грехове са простени и аз съм примирен с Бога.” На 23 април, той бил най-накрая убеден от петима моравски братя, между които и Бьолер, “че вярата обръща изведнъж” и че такова внезапно обръщение било не само библейски основано, но и наистина възможно (J&D,18:234, 576). Обаче, не всички методисти били така убедени. Когато чули Джон да обяснява “тази нова вяра” на грешници “да повярват за един миг” Чарлз Уесли и Томас Бротън били “обидени от тази по-лоша от неназидателна беседа.”
Списъкът със забранените амвони започнал да расте. Много от оксфордските приятели на Уесли, като Джон Клейтън, се опитали да го убедят, че трябва да контролира стремежа си, да престане с импровизираното си проповядване, да обуздае яростната си емфатичност и дори да отреже косата си. Но тази критичност от страна на приятелите на Уесли не го оставила без насърчение и компания в търсенето на лична сигурност. Уесли продължавал да се среща с Хенри Уошингтън и други студенти от университета в Оксфорд, някои от които били насърчени от Бьолер да се срещат три пъти седмично. В Оксфорд Уесли се срещал от време на време с две или три общества, които общо наброявали около сто човека. В Лондон посещавал групата на Хътън, около 70 човека които се събирали за молитва, пеене и библейско изучаване, които очевидно, според това, което Уесли казал на Бьолер, имали някаква организация и ръководство (Бьолер,5,8).
Питър Бьолер предприел стъпки за да оправи положението на 1 май 1738. Той поканил няколко души, “които били на същия дух и търсели близко приятелство един с друг” да организират група. Шепа хора се срещнали при Хътън (присъствали и Хътън, и Джон Уесли, който неочаквано се бил върнал в Лондон за да посети болния си брат Чарлз) и приели две правила, чрез които било основано малко общество:
1. Че ще срещат веднъж седмично за да признават един на друг грешките си и да се молят един за друг за да бъдат изцелени. (сравни Яков 5:16).
2. Че всеки друг, в чиято искреност са убедени, може, ако желае да се среща с тях за тази цел (Уотсън, 197).
Тези прости правила очертали първоначалната рамка на групата, която скоро станала известна като обществото от Фетър лейн. Тази организация Уесли, по-късно, щял да нарече “трети етап от зараждането на методизма.” Въпреки че единствените установени изисквания били искреност на намеренията, групата изглежда била съставена от хора, благоразположени към възгледите на методистите и на моравските братя. Възгледите нито на едните, нито на другите не изисквали отделяне от доктрината и дисциплината на Англиканската църква. Подробната програма, все пак, била сотериологична – духовното здраве (salus) на участниците. В този момент, изглежда всички членове били мъже. Бьолер предложил, че след като се приемат нови членове, женените и неженените могат да сформират две групи за редовни събирания и един път в месеца да се събират на общи срещи.
Три дни по-късно Бьолер напуснал Лондон за да се отправи към Новия свят. Така Уесли останал доминиращ ръководител на малкото общество. Въпреки отсъствието на Бьолер, влиянието му продължавало. За няколко дни още неколцина човека (включително Чарлз Уесли и Джордж Стоунхауз, свещеник в Излингтън и оксфордски методист) били убедени в моравските възгледи. Някои изпитали увереност на вяра. Между тях бил и Чарлз Уесли, които в средата на продължителни духовни борби и докато бил болен в деня на празника на Света Троица почувствал “странно тупкане на сърцето” и можел да каже, “Аз вярвам, аз вярвам!” и открил, че е в мир с Бога (CWJ, 1: 146-47).
“Изненадващата новина” за опитността на брат му поставила Уесли в състояние на “непрестанна скръб” и сърдечна мъка. Сезонът на Петдесятница изглежда засилил желанието му да изпита свидетелството на Святия Дух, на неговото търсене на тази осезаема увереност го накарало да осъзнае, както писал на един приятел по това време, “Бог е унищожетелен огън; аз съм просто един грешник, чакащ да бъде погълнат от огъня.” Неговото нетърпение се засилвало от нарастващия брой негови приятели, които били изпитали тази увереност. Дори неговият по-малък брат можел да свидетелства за обръщение и в присъствието на Джон да се моли за него, заедно с някои други приятели.
Опитността на увереност на Джон дошла три дни след тази на брат му. Неговият разказ за събитията на 24 май отразява възгледите му за Божието навременно водителство в това решително развитие от прочита от Писанието до химна в Св. Павел следобед и срещата на обществото по-късно през деня (когато камбаните оповeстили раждането на кралското дете, което по-късно щяло да стане Джордж III):
Вечерта аз без желание отидох на събирането на обществото на Алдърсгейт стрийт, където някой четеше предговора на Лутер към Посланието към Римляните. Около девет без четвърт, когато той описваше промяната, която Бог изработва в сърцето чрез вяра в Христа, аз почувствах странно затопляне на сърцето си. Аз почувствах, че вярвам в Христос, само в Христос за спасение и ми беше дадена увереност, че той е отнел греховете ми, дори моите и ме е спасил от закона на греха и смъртта. (J&D, 18:249-50).
Уесли отпразнувал избликът в момента с незабавно свидетелстване пред присъстващите; по-късно празнуването продължило в стаята на Чарлз с пеенето на химн, вероятно “Къде ще започне моята скитаща душа?” (Where shall my wondering soul begin?). Вярата като увереност и доверие вече не била предполагаема истина, но изпитана реалност. Ученията на моравските наставници сега станали признание, което той можел да твърди за себе си – Christus pro me[1]. Уесли почувствал, че сега той бил наистина християнин. Сега той можел да каже в съответствие с моравските възгледи, че преди тази опитност на увереност той не е бил християнин.
Истинността на неговата опитност, обаче, щяла да бъде потвърдена, но не в това дали е почувствал или не сърцето си “странно затоплено”, а в това дали очакваните и необходими плодове на вярата и увереността (както бил учен от моравските братя до очаква) са явни или не. Това били свобода от греха, съмнението и страха и пълнота от мир, любов и радост в Святия Дух (с други думи “святост и щастие”).
Стр. 81 Нетълтън корт, точното място на срещата на обществото на 24 май 1738 е при осмата пресечка на север (в ляво на тази карта) по Алдърсгейт стрийт, недалеч от самата порта (която все още е стояла по това време). Малката Британия, мястото на опитността на увереност на Чарлз е точно на запад от Нетълтън корт и е отбелязано в долната част на картата.
Въпроси започнали да се появяват почти веднага, породени от продължилия поход на Уесли за положителни прояви на плодовете на вяра и увереност. “Врагът” скоро предположил, че това което бил преживял, може и да не е вяра: “защото къде е твоята радост?” Той поне имал успокоението, че е “винаги победител”, дори все още да е спохождан от изкушения. На следващия ден емпиризма на Уесли го надвил отново: “Ако вярваш, защо няма по-осезаема промяна?” Отново успокоението дошло под формата на представа за “мир с Бога.” Въпросът за страховете (които той бил научен да приравнява с неверие) бил изместен встрани с помощта на текст от Св. Павел – “отвън борби, отвътре страхове.” Той решил да продължи и просто да се опитва да ги стъпква под краката си. Същото се отнасяло и за “тежестта, поради множеството изкушения” – моравските братя го посъветвали да не се бори с тях, а просто да ги избягва. Четири дни след Алдърсгейт той все още бил притеснен, че се събужда “в мир, но не и в радост.”
През следващите дни Уесли бил притесняван непрекъснато от проблем след проблем, които се отнасяли до неговите само частично изпълнени очаквания. Това обаче, не го възпряло от проповядването на неговото “ново евангелие,” въпреки че някои от приятелите му се съмнявали във възгледите му. При Хътън той бил грубо атакуван, за това че е ентусиаст и съблазнител за изваждане на преден план на “нови доктрини.” Мисис Хътън, между другото, възразила срещу новите твърдения на Джон и писала на брат му Самюел :
Затворен или покръстен е Мистър Джон когато е с вас, тъй като след поведението му в неделя на 28 май, когато го чуете ще си помислите, че той не е съвсем честен човек … Джон се събуди [в нашия дом] и каза на хората, че преди пет дни не е бил християнин…Същото каза и вечерта [на вечеря], на което аз отговорих, “Ако ти не си бил християнин откакто те познавам, то значи си бил голям лицимер, защото накара всички нас да повярваме, че си” (JWJ, 1:480n).
Джон продължил да убеждава най-близките си приятели, както правел и с всички останали, като им казал, че докато не се отрекат от всичко, освен от вяра, и след това “да влязат в Христос”, те нямат основания да вярват, че са били християни. Той продължил да проповядва своята проповед, “Спасение чрез вяра”, която използвал като ядро на своите апели от амвона от началото на март.
В личен план, Уесли все още бил измъчван от съмнения, особено по въпроса за “степените на вяра.” Въпреки че неговите моравски приятели, наблягат, че “никакво съмнение не е съвместимо с най-ниската степен на истинска вяра.” Личната опитност на Уесли изглежда потвърждавала за него, че въпреки че няма постоянна радост, той до този момент имал постоянен мир и свобода от греха и затова някаква степен вяра.
Уесли решил да посети моравската общност в Германия за да разговаря с “тези святи хора, които сами били живи свидетели на пълнотата на вяра и все пак способни да са търпеливи към тези, които са слаби.” Уесли открил, обаче, че не всички имали желание да толерират неговата липса на пълно доверие и радост. Веднъж те не го допуснали до Господна трапеза, защото било явно, че все още е homo perturbaris – объркан човек, при когото не са явни белезите на пълна увереност. Объркването от тази ситуация било усложнено от откритието му, че някои виждания, по важни въпроси, на моравските братя в Хернхут се различавали забележимо от тези на Бьолер и моравските братя в Англия.
Николаус фон Цинцендорф, ръководителят на общността, твърдял, че увереността може да бъде отделно във времето от момента на оправдание – човек може да не знае или да бъде уверен в нечие оправдание дълго след това. Тази идея противоречала на аргументите на Бьолер, че човек не може да има прощение на греховете без веднага да усети това. Цинцендорф представил също и едно по-умерено виждане за другите доказателства за оправдание: мирът може да бъде явен, но радостта често не присъства. За Уесли този възглед за спасението изглеждал по-близо до неговото по-ранно преживяване и разбиране на Писанието: възглед, който позволявал съществуването на степени на вяра и израстване в благочестие.
Германските моравски братя направили няколко разгра-ничения, които Уесли скоро щял да сметне за важни: разграничаване между оправдание и увереност (и богословски и хронологично), между вяра и увереност, между начало и пълнота на спасение (виж по-долу). Уесли забелязал по-специално, четири проповеди на Кристиан Дейвид, който постоянно говорел “за тези, които са слаби във вяра, които са оправдани, но все още нямат ново, чисто сърце; които са получили прощение чрез кръвта на Христос, но не са станали обиталище на Святия Дух.” След дискусията си с Бьолер през пролетта, Уесли говорел предимно за спасение чрез вяра, както в проповедта си под това заглавие. От този момент Уесли започва да използва по-точната идея за “оправдание” по-често.
Докато бил в Германия, Уесли се срещнал и беседвал с няколко човека, които можели да свидетелстват, че техните опитности съвпадали с техните доктрини. Уесли си водил внимателно бележки за беседите и по-късно ги публикувал в своя “Дневник” като доказателство за истинността на доктрините на Моравската църква. По този начин той искал да изчисти моравските братя от клеветите надигащи се от ученията на английските братя.
Конфликтът между позициите на моравските братя в Англия и Германия представял същината на проблема за Уесли в този момент. Той бил учен от моравските братя в Англия за необходимостта на опитност като тази, която Бьолер описва, с абсолютните ú изисквания, необходими доказателства и недопускаща никакви съмнения или страх. Объркването на Уесли в опитите си да разбере собственото си преживяване в светлината на тези очаквания, било причинено отчасти от разногласията присъщи на моравските възгледи. Моравските братя в Англия, по лутерански модел, били изкривили освещението в оправдание и по пиетистки модел разширили прощението на греховете (вменена праведност) в свобода от греха (вдъхната праведност). Реузлтатът от този подход бил очакване на безгрешно съвършенство (включваща пълна мяра от плодовете на Духа) като необходим белег или доказателство за спасение (истинско обръщение).
Тази тенденция за приравняване на вярата с увереностт и свързването на освещението и оправданието не съвпадали с богословска подготовка на Уесли: той си опитвал да разбере и да изпита лутеранското богословие в контекста на своите англикански и арминиански разбирания. Моравските братя в Англия търсели белези за спасение, които Уесли разбирал (в светлината на своята традиция) като белези на освещение. Те предлагали един възглед, който по същество приравнявал обръщението със съвършенство, едно разбиране за спасението като освещение, което Уесли никога не бил способен да приеме изцяло, дори в светлината на собственото си преживяване под ръководството на моравските братя. Уесли все още не бил изготвил по–ясните разграничения между оправдание и освещение, още повече различните нюанси на неговата собствена доктрина за вяра и християнско съвършенство. Засега той запазил връзките си с моравските братя и се опитал да изглади духовните си затруднения и богословски проблеми заедно с тях.
По време на пътуването си из германската провинция, Уесли водил бележки в дневника си, разкриващи очарование от училища, катедрали, църкви и синагоги. Той направил специално пътуване до Хале, домът на покойния Август Херман Франке, чиито книги той чел и използвал с методистите в Оксфорд. Записките на Уесли показват особения му интерес към известният Дом за сираци, в който живеели 650 деца и се обучавали около три хиляди. Той бил особено заинтересуван от средствата за поддръжка, включващи приходи от печатницата на дома, от продажбата на книгите и от аптеката[2].
Уесли си водил внимателно и записки за организацията на моравските братя. Разделението на Хернхут на квартали, наречени хорове, дало основа за 11 географски “класа”. Освен това имало 10 класа разделени по род и възраст, което осигурявало възможност за ежедневни духовни грижи и редовна религиозна конференция. В центъра на програмата им за духовно обогатяване стояли деветдесет “групи”, които се срещали два или три пъти седмично за да следват напътствията на Яков 5:16. Това бил моделът на правилата на Бьолер за обществото на Фетър Лейн в Лондон. Уесли записва, че не е споделял Евхаристията[3] със своите моравски приятели, но е участвал в много мероприятия от тяхната духовна дисициплина, включително религиозни конференции и братски трапези.
В Ротердам, докато чакал в страноприемницата си закъснелия кораб, които щял да го отведе у дома Уесли прекарал времето си като съветвал няколко английски пътници “да търсят вътрешна вяра, обновяване на душите си в праведност и истинска святост.” Термини, познати на Уесли отдавна, но които през тези важни месеци на 1738 започвали да придобиват някакво ново значение.
Уесли напуснал континента, носейки много впечатления. Някои нови прозрения дали на Уесли материал за неговия продължаващ спор с английските моравски братя. Други идеи послужили за изграждането на практически методи за структурата и функцията на християнско сдружение, което да осигурява ефективно духовно обогатяване. Не всички реакции на Уесли, обаче били положителни. В някои от наблюденията по това време, той направил списък от недостатъци на общността: пренебрегване на поста, възвеличаване на църквата и нейния ръководител, склонност към безотговорност, дух на потайност, използване на хитрост, измама или лицемерие – и така не могъл да достигне да апостолското християнство, което очаквал да намери в Хернхут.
Завръщайки се Англия през септември 1738, Уесли започнал незабавно да работи за разясняването на някой объркани въпроси в неговото съзнание и опит. По някои въпроси той започнал да квалифицира вижданията си и откри, че е в голям конфликт с моравските братя. Уесли бил поставен в затруднение от моравските братя изискващи пълнота на вяра (увереност) доказана с пълна мяра от нейните плодове (любов, радост, мир), като необходимо очакване на истинския (т.е. единствения “истински”)[4] християнин. Интересно е да се отбележи, че през месеците когато Уесли работил по тези въпроси (в нарастващ конфликт с моравските братя), въпреки че той лично се занимавал тихо с въпросите за степените на вяра, присъствието на съмнението и използването на благодатните средства, публично той продължавал да проповядва необходимостта от пълна увереност на вяра и действителна свобода от греха като действителната основа за щастието на християнина.
В средата на опитите на Уесли да изясни тези въпроси през есента на 1738 две важни открития му помогнали да хвърли светлина върху развиващите се идеи. На 10 октомври той прочел “изненадващия” разказ на Джонатан Едуардс за обръщенията в Нова Англия[5] . В тази работа той просто можел да види влиянието на Святия Дух при съживленията в Нова Англия. Това четиво затвърдило за него значимостта на духовната динамика в историята и духовните измерения на богословското обяснение; това положило основата на неговото разбиране за движението на Духа сред хората.
Месец по-късно, през седмицата в която се падал 12 ноември, Уесли преоткрил Книгата с проповеди (виж глава 1) по този “доста противоречив въпрос за оправданието чрез вяра.” В проповедите за спасение, вяра и добри дела (номера 3, 4 и 5) Уесли открил сред авторитетните доктринални твърдения на собствената си традиция същността, до която той сам бил достигнал и отговорът на много от проблемите повдигнати от моравските братя. Въпреки, че тогава той не е можел да усети колко близо, в крайна сметка, ще стигне до повторение на доктрината на Англиканската църква, той веднага открил, че отговорите на много от богословските проблеми на английските моравските братя се съдържали в тези проповеди, от който той побързал да публикува откъс.
Междувременно Уесли продължил да обикаля приблизително дузината религиозни общества в Лондон и Оксфорд. Докато, заедно с Ингам, бил в Германия, Хътън продължил да развива “новото общество”. През лятото то достигнало да повече от тридесет човека. През средата на октомври групата, която и Уесли нарича “нашето малко общество”, се състояла от осем подгрупи от мъже (56) и две от жени (8) или общо 64 човека. Уесли също продължил да проповядва в много различни църкви из града, особено в тези райони където той имал малко влияние в обществата. Както вече можело да се очаква, в още няколко от тези места било (както Уесли гордо отбелязва в своя “Дневник”) за последен път. Докато той публично разгласявал вестта за спасението чрез вяра, по модела на моравските братя, през последните няколко месеца на 1738, той преминал през период на самонаблюдение и изпитване.
Въпросите били повдигнати от собствената му опитност (опитностите на други), неговата църковна традиция и Писанието. Напрежението може ясно да бъде видяно в няколко меморандума за себе изпитването, написани от Уесли през периода октомври 1738 и януари 1739. Първият излязал малко след като стигнал в Оксфорд, през октоври, когато той измерил духовното си състояние, съгласно насоките дадени от апостол Павел: “Ако някой човек е в Христос, той е ново създание: старото премина, ето всичко стана ново”. Уесли видял пет изисквания за изпитването:
Първо, неговите възгледи са нови: неговите възгледи за него самия, за щастието, за святостта…. Второ, неговите намерения са нови…. Трето, желанията му са нови…. Четвърто, общуването му е ново…. Пето, действията му са нови (J&D, 19:17).
Като се основава на фактите на своята опитност, Уесли отсъжда, че всъщност е ново създание по отношение на първите четири критерия. Това, обаче, не важи за последния критерий. По въпроса за “плодовете на Духа,” свидетелството на Уесли е някак обезсърчително: той открива някаква степен на мир, дълготърпение, благост, кротост, себеобуздание; други изцяло му липсват, но е изпълнен с надежда и увереност, че е Божие дете:
Аз не мога до открия в себе си любовта на Бог или на Христос…Аз нямам тази радост в Святия Дух; никаква стабилна, постоянна радост. Нито имам такъв мир, които изключва страх или съмнение… Но общо взето, въпреки че нямам тази радост в Святия Дух, нито имам пълна увереност на вяра, още по-малко аз съм в пълният смисъл на думите “в Христос ново създание”; аз все пак вярвам че имам в известна степен вяра, че съм “приет сред възлюбените”; аз вярвам …, че съм “примирен с Бог” чрез Неговия Син (J&D, 19:18).
Абсолютните изисквания на моравските братя започнали да се разпадат в съзнанието на Уесли. Той започнал да приема идеята, че и вярата, и увереността имат степени. Той започнал да усеща, че пълната увереност на вяра (която сега чувствал, че никога не е изпитвал) не била необходима при новорождението, но някаква “степен на вяра” била равносилна на примирение чрез Христос.
По въпроса за увереността, Уесли започнал да прави допълнителна разлика между увереност и вяра, като две различни реалности. Моравските братя ги отнасяли толкова близо, че почти ги изравнявали. Преживяванията на Уесли, след случаят на Алдърсгейт, продължили да повдигат различни варианти на въпроса за степените на вяра, за първи път поставен при разговор със Шпангенберг в Джорджия – дали някои може да говори за слаба и силна вяра, дали вярата допуска някакво съмнение или страх. Докато вярата била приравнена с пълна увереност (както при Бьолер и разбиранията на моравските братя в Англия), съмненията и страхът просто показвали липса на вяра, т.е не истинска вяра, а по-скоро грях на неверие. Но вярата със сигурност би трябвало да може да съществува заедно със страха и съмнението.
Уесли разбрал, че “някаква степен от тази вяра” довела до “мир и доверие в Бог чрез Христос” в собствения му живот. Той също бил убеден, че свободата от греха, която той заявявал от 24 май, със сигурност трябва да се разбира като свобода от царуването на греха, а не от останките на греха. И дори сега да разбирал, че все още трябвало да опита онова, което други били получили, т.е. пълна увереност чрез свидетелството на Духа (засвидетелствано чрез плодовете на Духа), той можел да види себе си (от 24 май) и други, в неговото състояние, като християни, дори в “несъвършен смисъл.” Брат му, Самюел, продължил да отрича твърденията на Джон,че преди 24 май не е бил християнин и също изразил сериозни съмнения, дали Джон и сега е свободен от господството на греха.
Като продължавал да изглажда въпросът за увереността, Уесли направил разлика между увереност на вяра и увереност на спасение. Първата, едно убеждение в настоящото опрощение, той чувствал, че е все още важна и вероятно необходима като нормално очакване за християнина. А втората, основана на очакването на постоянство и обещанието за окончателно спасение, била рядкост и не необходимо очакване, още по-малко била изисквана. “Пълнотата на вяра”, той посочил на Артър Бедфорд, не е “нищо повече или по-малко от надежда: убеждение, изработено от Святия Дух, че имаме мярка от истинската вяра в Христос, и тъй като той е изработил оправдание за нас, ако продължим да гледаме, да се стремим и да се молим, той ще стане наше освещение сега и наше пълно изкупление след това” (Letters, 25: 564). Той продължава като посочва, че “тази увереност…е дадена на някои в по-малка, на други в по-голяма степен.” В такъв случай, за Уесли увереността също била въпрос на степени и не трябвало да се бърка с окончателното постоянство; увереността била ежедневна увереност (малко или много), че някои е Божие дете. Реалната възможност от връщане назад никога не напуснала областта на мислене на Уесли.
На 29 октомври, Уесли отново отбелязал “съмнявам се в собственото си състояние,” особено по отношение на вярата. Някакво облекчение, в съответствие с развиващите се склонности, дошло чрез неговият метод на библиомания, той отворил Библията на описанието на апостол Яков на Авраам (в 2: 22): “Ти виждаш, че вярата действаше заедно с делата му и че чрез делата се усъвършенства вярата.”
Каквото и успокоение да получел от такова себеизпитване, той все пак бил изпитван и от приятелите си, особено от тези, които били свързани с моравските братя. Чарлз Деламот, които го придружавал в Джорджия, но сега се бил върнал в Англия и бил под влияние на моравските братя, казал на Уесли през ноември, че сега бил в по-добро състояние отколкото бил в Савана, защото разбирал, че е грешал в Джорджия. Но, продължил Деламот, “Все още не си прав; знаеш, че тогава беше сляп, но ти и сега не виждаш.” Деламот се опитал да убеди Уесли, че той все още се доверява на своите дела и не вярва в Христос; че неговата свобода от греха била само временно отстраняване на греха, а не освобождение от него; че неговият мир не бил истински мир – “ако смъртта приближи отново, ще откриеш, че страховете ти са се върнали” (J&D, 19:363).
След като ускорил въпроса за своето духовно пътуване, Уесли писал от Оксфорд на четирима приятели в Лондон. Той ги запитал за “състоянието на техните души.” Неговото продължаващо очарование от този род духовна автобиография, го накарала да включи два от отговорите в публикувания си дневник (J&D,19:23-26).
През декември 1738, Уесли написал няколко бележки, които представлявали следствие на меморандума от 14 октомври, в които той измервал себе си с някои от същите критерии. За щастието “Аз все още копнея по материалното щастие,”, което той обяснява от гледна точка, която отново напомня за неговите сантименталности през 1726 – “Намирам повече удоволствие в ядене и пиене, и в компанията на тези, които обичам, отколкото намирам при Бог.” Той говори за степента си на напредък с фраза от Писанието, която казва: “очите на моето разбиране, не са напълно отворени.” По втората точка, за намеренията за целта на живота му, неговото око все още не е безпристрастно. По третата точка, неговите желания – не всички са нови; неговите склонности като цяло са смесени между духовно и материално.
Други продължавали да виждат светлината, въпреки всичко. Хиляди се събирали за да слушат Уайтфийлд да проповядва; духовенството отговорило като затворило църквите и за него. Уайтфийлд просто се преместил на открито. Насърчено и умножено, от тези събития, “новото общество” надминало капацитета на дома на Хътън и на 26 декември преместили събиранията в едно помещение на Фетър лейн, откъдето идва и името на групата. Всяко общество и група имало своя система от правила, които непрекъснато били обновявани. Религиозното общество в Излингтън, например, имало свой Правилник, за съставянето на които Уесли помогнал. Дневника на Уесли посочва, че няколко пъти през първите седмици на 1739 той “писал нашия ред”, като правел копия и поправки на правилата за обществата и групите, включващи и “правила за жените”. “Правила на обединените общества”, на които Уесли по-късно сложил дата 25 декември 1738 (в действителност 1739?) били преработена версия на правилата на обществата на Фетър Лейн, които от своя страна били преработвани два пъти от организационното събиране насам. (Societies[6], 9:79).
При посрещането на новата година, по време на празнуването на братската трапеза през новогодишната нощ, силата на Бог се изляла “мощно” над групата от Фетър Лейн, “до такава степен, че мнозина извикали в необикновена радост и много паднали на земята.” Такива изяви на делата на Духа, накарали Уесли да се насочи отново към собственото си състояние. В следващите няколко дни той използвал възможността на напише няколко реда на самокритика. Този меморандум разкрива по-сериозно самокритично съмнение по въпросите за любовта, мира и радостта; в него той се придържа към определение за християнин, което не приема никакви степени на съвършенство при измерване на фактите:
Мои приятели твърдят че съм луд, защото казвам че преди една година не съм бил християнин. Аз твърдя, че не съм християнин и сега. Какъв е би трябвало да бъда, незнам, бил ли съм верен на благодатта дадена ми [на 24 май], когато не очаквайки нищо, аз получих такова усещане за прощение на моите грехове, каквото дотогава не познавах. Но това, че не съм християнин, сега, знам със сигурност, както знам, че Исус е Христос.
След това той продължава по много логичен начин да обяснява критериите, с които измерва истинския християнин:
Защото истински християнин е този, които има плодовете на Христовия Дух. А те са (повече няма да ги споменавам) любов, мир радост. Но аз ги нямам. Нямам никаква божия любов …. В този момент чувствам, че не обичам Бог; а това знам защото го чувствам….Нямам и радостта на Святия Дух…. И пак нямам и “мирът на Бога.” … От тук заключавам…, въпреки че съм давал и давам всичко за прехрана на бедните, аз не съм християнин. Въпреки че съм преминал през трудности, и във всяко нещо съм се отрекъл от себе си и съм взел кръста си, аз не съм християнин…. Моите дела са нищо, моите страдания са нищо; аз нямам плодовете на Христовия дух. Въпреки че постоянно, в продължение на 20 години, използвам благодатните средства, аз не съм християнин (J&D, 19:29-31).
Тук изглежда, Уесли отново приема необходимостта от пълна увереност. Тя не само изключва всяко съмнение и страх засягащо настоящото спасение, а също изключва и всеки грях и това е доказано с пълното присъствие на мир, любов и радост, като плодове на Духа. Сега той разбира изключителната роля на Святия Дух като централна и като източник на себепознание (пряко вътрешно доказателство – свидетелство на Духа, даващо основа за претендиране за увереност) и източник на плодовете (непряко външно доказателство – плодовете на Духа, основа за затвърждаване на увереността). Истинският християнин е съвършен християнин, и Уесли не се колебае през този период да определи характера на методиста (т.е., “истински християнин”) от тази гледна точка, а именно като един “който има любовта на Бога, изляна в сърцето му чрез Святия Дух.”
Въпреки че Уесли започва на моменти да си позволява да прави някой качествени различия и степени в определението за християнин, общият смисъл на проповядването му е, че “цялостният християнин” е “истинският” християнин и че “почти християнинът” в действителност въобще не е християнин. Да го кажем с други думи (с термини, които той все още на използва), трудният въпрос все още е дали единственият “истински” християнин е изцяло осветен християнин. Уесли все още не бил изгладил идеите си по този въпрос, нито пък внимателната употреба на терминологията си.
През януари 1739, той прави важно разграничение между това да си новороден “непълния смисъл”[7] и в “пълния смисъл на думата.” Това, което той описва, без да използва терминологията, е разликата между оправдание и освещение: опрощението на греховете, разграничено от цялостната вътрешна промяна чрез любовта на Бог, изляна в сърцето. Изводът е, че последният, новороден в пълния смисъл е истинският християнин. Важно е, че Уесли започва отново да допуска степенуване (“непълният смисъл”), а не се придържа към позицията или/или. Неговото зряло богословие щяло да се основава на “и/и” на оправданието и освещението, което сега само започвало да се усеща и развива.
Уесли, въпреки всичко, продължава да проповядва централ-ното значение на “свидетелството на Духа” сред обществата в Лондон и Оксфорд. Всъщност, той развил, в повишена степен, доверие в истината на това свидетелство, чрез която щял да започне да призовава за “живи доказателства”. Разказът на Едуардс за Божиите дела в Нова Англия му показал възможностите за божественото действие сред хората. Сега делото на Духа започнало да става явно в живота на неговите слушатели. Той споменава няколко жени, които откликнали на делото на Духа в следствие на неговото проповядване в Оксфорд. През декември 1738, една в жена в изправителния дом на църквата Сейнт Томас била освободена от своята лудост и друга жена от обществото на мистър Фокс “получила свидетелство, че е Божие дете.” През март 1739, мисис Комптън, която “извънредно яростно си противопоставяла на този нов път и пламенно му се противопоставяла,” била още по-разпалена от доводите на Уесли, но когато той започнал да се моли с нея, тя скоро изпитала свидетелството на Духа и извикала “Сега знам, че съм опростена заради Христа.”
Духовни импулси от този род, все пак, водят след себе си противоречия. Уесли не бил просто доверчив във всеки случай, но бил склонен “да изпитва духовете” по библейски начин, “да проверява дали са от Бога.” През януари 1739 той посетил събиране, ръководено от един от “френските пророци.” Но след около два часа наблюдение, той почувствал, че очевидното било неубедително и посочил, че “всеки с добро разбиране и добре познаващ Писанието” би могъл да каже същите неща и действията лесно биха могли да са “истерични и изкуствени.” Неговият съвет в такива ситуации е “да не съдят за духа, чрез които някои говори или по вида, по общите впечатления или от собствени вътрешни чувства … всички те, сами по себе си са от съмнителна и оспорима природа… и затова на тях не трябва да се разчита … но да се опитва с допълнителни правила да се отнасят към единствения сигурен тест Законът и Свидетелството.” Уесли завършва с цитат от Деяния на апостолите, което показва неговата склонност да действа така сякаш живее във времето на апостолите: “Аз оставям работата така, знаейки това, че ако не е от Бога, то няма да се получи нищо.”
Този съвет щял да стане още по-важен, тъй като Уесли продължил да набляга на делото на Святия Дух в живота на истинските вярващи. В същото време се опитвал да определи дали външните белези били автентични, как вътрешните белези могат да бъдат разпознати и какво означават и двата вида. Тези въпроси скоро щели да станат по-важни, тъй като методисткото движение напуснало стаята на обществото и излязло по улиците и полетата. Уайтфийлд, който поставил модела в това отношение, насърчил Уесли с типично преувеличение: “радвам се искрено на твоето неуморимо усърдие и голям успех в благата вест на нашия скъп Изкупител.” В края на март той изпратил на Джон друго писмо на похвала, от Бристол, с прикрепена към него молба: “Радвам се на успеха, който Бог ти е дал в Оксфорд и навсякъде другаде… Бих искал да си тук в края на следващата седмица.” За да подсили това, той прибавя в послепис: “Това вече е обявено във вестника” (Letters, 25:604,611-12).
Като се отправял към Бристол, Уесли не би могъл да знае за значимостта на това, което го очаквало там. Но съзнанието му се прояснявало относно неговото повикване и неговата роля в Църквата. В едно писмо, писано по това време до близък, но критично настроен приятел, той отговорил отново на обвинението, че трябва да се установи в университетско или енорийско жилище и да престане да нахлува в енориите на други свещеници като обикаля из различните религиозни общества в Оксфорд и Лондон. Неговият отговор бил съвсем прост и запомнящ се: “Аз гледам на света като на моя енория[8]; имам предвид, че където и да съм, аз считам за уместно, правилно и за мой морален дълг да прогласявам на всички, които искат да чуят благата вест за спасението” (Letters, 25:616). Бристол щял да подложи този принцип на истинско изпитание.
Уайтфийлд поел кръста в Англия от Уесли, когато последния заминал за Джорджия. Първият етап от развитието на методизма, в Оксфорд, дал на света една група съвестни студенти, решени да открият дисциплиниран начин на християнски живот, съзелцателно благочестие, което се опитало да внуши външна и вътрешна святост; богословие, което представяло еклектични[9] склонности към свят живот; организация основана на свързана система от малки групи, които споделяли едни правила и решения, чрез които осъществявали библейското си богословие в ежедневния живот. Всичко било твърдо основано на традицията на религиозните общества на Англиканската църква. Уайтфийлд дошъл в тази група доста късно и наблюдавал нейното разпръсване от Оксфорд.
Уайтфийлд поел кръста от Уесли и в Америка, когато Джон се върнал в Англия. Вторият етап от развитието на методизма, в Джорджия, дори и белязан с няколко интересни новости имал ограничен успех в ситуация на политическо и лично напрежение. Усилията да се наложи вариант на съзерцателното благочестие на Англиканската църква сред колония бореща се да запази елементарни добри обноски и ред, не спечелило последователи сред население без религиозни склонности. Петното на заядливи фанатици, прикачено на последователите на Уесли в колонията, не било изчистено от Уайтфийлд , който изглеждал по заинтересуван от личния си проект, дом за сираци, отколкото от развитието на религиозната общност в колонията. Изглежда също, че Уайтфийлд ръководил разпръсването на методистите от колонията в Джорджия, като взел някои от тях със себе си, докато си проправял път, нагоре по крайбрежието на Атлантика през Вирджиния и Пенсилвания.
От друга страна, Уесли поел, до известна степен кръста в Лондон, когато Уайтфийлд заминал за Америка. Третият етап от развитието на методизма, обществото на Фетър Лейн, било смесица от влияния – англиканско, методистко и моравско. Духът на обновлението, който започнал да се разпростира сред религиозните общества бил насърчаван от проповядването на Уайтфийлд. Обществата основани от Хътън, Бьолер и Уесли се ползвали от работата на Уайтфийлд. Уайтфийлд бил пламенен говорител и обществената реакция на неговата евангелска страст го превърнала в център на общественото внимание, и вътре, и извън църквата. Когато епископите насочили нападките си към методистите, те имали предвид Уайтфийлд. Ангажираността на Уесли в обществата била по-тиха и към него била насочена по-малка част от общественото внимание, но неговите организационни интереси и способности имали по-конкретни резултати. Уесли помогнал за укрепването на работата на методистите и моравските братя в структурите на Англиканската църква. Но духовните му затруднения не му позволявали да има същия плам и увереност както Уайтфийлд. Уесли тихо продължил да “кове” своето богословие в контекста на своето духовно пътешествие и в условията на взаимно обогатяване на малка група вярващи. Сега Уайтфийлд молил Уесли да се измести в друга област на мисионерска дейност – Бристол.
[1] Christus pro me – Христос за мен
[2] бел. пр. – има се предвид аптека, в която освен закупуването на лекарства, може да се получи и лекарски съвет.
[3] Евхаристия – причастие
[4] бел.пр. – авторът е употребил две различни думи за “истински”. Първата true има смисъл на “не фалшив”; втората real има смисъл на “реален, действително съществуващ, доказан”
[5] Нова Англия – така били наричани английските колонии в Америка. (бел.пр.)
[6] Societies –общества
[7] непълният смисъл – буквалният превод е “по-нисшия смисъл” – бел. пр.
[8] Енория – район или област, поверени на един пастир или свещеник; по времето на Джон Уесли Англия е била разделена на енории , а не на епархии и като свещеник той би трябвало да отговаря за енория. В английския език думата за епархия и енория е една и съща.
[9] Еклектичен – съчитание на елементи от различни доктрини, методи и стилове
Откъс от „Уесли и хората, наречени методисти“ на Ричард Хайтценратер.
Превод на български език: Десислава Тодорова