“Без малко ме убеждаваш да стана християнин!”
/Деян. 26:28/
Много хора се добират до прага на християнската вяра. От възникването на християнството на този свят много хора от всички времена и на всяко място са достигали до там да бъдат почти убедени да станат християни. Но понеже на Бога не е достатъчно да се спрем само дотам, задължително трябва да размислим:
I. Какво означава да си почти християнин.
II. Какво означава да си напълно християнин.
І. 1. Да си “почти християнин” включва добродетелта, която може да се срещне и у езичниците. Приемам, че никой няма да оспори това; толкова повече, че нямам предвид само почтеността на езичниците, препоръчана им в писанията на техните философи, но и тая, която нормалните езичници очакват един от друг и която много от тях дори практикуват. Чрез съответните правила им се вменява, че те трябва да бъдат праведни, да не отказват добро на ближните си – нито чрез грабеж, нито чрез кражба, да не пренебрегват бедните и никого да не потискат; при делови отношения да не мамят нито бедните, нито богатите, да не ги ощетяват; да спазват правата на малкия човек и, по възможност, да не остават длъжници никому /Рим.13:8/.
2. По-нататък, и обикновените езичници признават, че трябва да се отдава уважение на истината и правдата. Съответно на това те се отвращават не само от оня, който се кълне лъжливо, който призовава Бога като свой лъжесвидетел, но и от оня, който е познат като измамник на ближния си или който обвинява в неправда друг човек. Не по-високо оценяват съзнателните лъжци от всякакъв род. Считат ги за позор за човечеството и напаст за обществото.
3. И още, езичниците очакват един от друг нещо като любов и съчувствие. Те очакват всякаква помощ, която някой може да предостави на друг, без да засяга себе си. Това очакване не се задоволява само с дребното служение на човечността, което може да бъде осъществено без разноски и усилия, а също и нахранване на гладните, доколкото може да набави храна; така също обличане на голите със собствените излишни дрехи; изобщо даряването на всеки нуждаещ се с това, от което човек сам няма нужда. Дотам най-малко отива порядъчността на езичниците. Тя е първото нещо, което има почти християнинът.
4. Към “почти християнството” спада още една форма на благочестие, и то именно онова благочестие, което изисква Евангелието на Христа и което спада към външните белези на един истински християнин. При това “почти християнинът” не прави нищо, което е забранено от Евангелието. Той не злоупотребява с Божието име; благославя и не кълне; изобщо не се кълне, а говоренето му е “да, да” и “не, не”. Не пренебрегва Господния ден и не допуска той да бъде пренебрегван от чужденеца, който живее в неговия град /Изх. 20:10/. Избягва не само прелюбодейството, разврата и нечистотата, но и всеки поглед, всяка дума, която директно или косвено е насочена към това; да, той се въздържа от всяка ненужна дума, от всяко опетняване, от всяко бърборене, от всякакви срамотни и празни приказки /Еф. 5:4/, които според езическите моралисти са своего рода добродетел. Накратко, той избягва всеки разговор, който не е добър за назидание според нуждата /Еф. 4:29/, като с това “не оскърбява Святия Дух, в Когото е запечатан за деня на изкуплението” /Еф. 4:30/.
5. “Почти християнинът” отбягва “да се опива с вино, следствието от което е разврат” /Еф. 5:18/; също така се пази далеч от лакомия и чревоугодничество. Доколкото зависи от него, предотвратява всяка кавга и крамола /Рим. 12:18/; винаги се опитва да бъде в мир с хората. Ако трябва да претърпи страдание, не си отмъщава /Рим. 12:19/, нито пък отвръща на злото със зло. Не ругае и не се кара; не се подиграва с грешките и слабостите на своите ближни; не причинява съзнателно неправда, болка или нараняване, а във всичко действа и говори според простото правило: “Каквото не искаш да ти правят другите, това не прави на тях” /както пише Хилел в Талмуда/.
6. Когато върши добро, той не се задоволява с лесна и евтина любезност, а се старае и страда с мнозина, за да може по всякакъв начин да помогне /1 Кор.9:22/. Въпреки усилието и болката прави така: “Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го” /Екл. 9:10/ – в полза на своя приятел или враг, на добри и зли, “с всички сили”. Тъй като във всичко, което трябва да върши, е неленив, той върши добро на всеки човек, винаги, когато има възможност – добро от всякакъв вид, за душата и тялото. Изобличава злите, обучава неучените, укрепява залитащите, насърчава добрите и утешава наскърбените. Старае се да разбуди спящите; вече разбудените води към живия извор срещу греха и опетняването, където те ще могат да бъдат измити и очистени, а спасените чрез вяра подбужда да “украсяват учението на Бога”/Тит 2:10/.
7. Който има тази форма на благочестие, употребява също всички благодатни средства. Посещава редовно Божия дом и не прави това като ония, които идват окичени със злато и скъпоценности и с кокетство и изрядни дрехи влизат в присъствието на Всевишния. Тия чрез невъздържаната любезност един към друг, чрез своето дръзко и предизвикателно поведение занемаряват формата и силата на благочестието. Моля Бога да няма нито един измежду нас, който да получи такава присъда; да няма такива, които при влизането си в този дом зяпат около себе си с изписано на лицата им мързеливо и лековато безразличие и същевременно симулират произнасянето на молитва в началото на богослужението за Божие благословение. Бих си пожелал да няма ни един, който да дреме, когато другите със страхопочитание и радост се молят, който да не приема доброто поведение, който говори с другите, сякаш счита, че Бог спи, който да се озърта наоколо, като че ли няма друга работа. Такъв човек не бива да бъде упрекван, че само изглежда външно благочестив; не, който само на външен вид е благочестив, се държи във всички части на духовния празник сериозно и внимателно. Когато пристъпва към трапезата на Господа, той не се държи лековато и несмислено, но изразът на лицето му, движенията му и цялата му външност не казват нищо друго, освен: “Господи, бъди милостив към мене, грешника”.
8. Към това спадат също редовният час за размисъл в къщи, воден от бащата; спазването на особеното време за личен размисъл и сериозното поведение в ежедневието. Който спазва това редовно като свое религиозно поведение, има вид на благочестие. Липсва му само едно нещо, за да бъде “почти християнин”: искреност.
9. Под искреност имам предвид един истински, вътрешен принцип на религията, от който произтичат всички тези външни действия. И действително, ако не я притежаваме, ние нямаме даже порядъчността на езичниците; не, нямаме даже нужното, за да изпълним изискванията на един епикурейски поет. Дори този жалък клетник може да каже във време на размисъл: “Добрите хора избягват греха чрез силата на любовта, слабите хора избягват греха от срах от наказание”. Щом един човек се въздържа от злото, за да избегне наказанието, този езичник казва: “Вие не бива да бъдете вързани” /Хораций, Писма/ – той вече си е получил своята награда. Но даже Хораций не допуска един такъв човек, който никому не прави зло, да бъде наречен добър езичник. Така че ако някой по същата причина, т. е. за да избегне наказанието или заради приятелите, заради предразсъдъците или доброто си име, се пази от злото, напротив, върши добро, доколкото може, при това прилага всички благодатни средства, въпреки това ние няма да имаме право да кажем, че такъв човек е “почти християнин”. Щом няма в сърцето си някакъв по-добър житейски принцип, той в крайна сметка е само един лицемер.
10. Към “почти християнин” следователно спада честността: честното намерение да служи на Бога, сърдечното желание да върши Неговата воля. В него по необходимост е включено това, че човекът искрено желае да угоди на Бога за всичко – в говорене и дела, във всяка помисъл и деяние. Ако някой е “почти християнин”, този стремеж ще бъде основният тон на живота му и движещата сила да върши добро, да избягва злото и да прилага благодатните средства.
11. Вероятно тук се поставя въпросът: възможно ли е някой жив човек да стигне до там и все пак да е само “почти християнин”? Какво тогава му трябва, за да бъде “цялостен християнин”? Моят отговор е: аз правя извода не само от Божието откровение, но и от сигурното свидетелство на опита, че е възможно да стигне до там, и все пак да бъде само “почти християнин”.
12. Скъпи братя, “голяма е моята увереност относно това”. “Простете ми тая неправда” /2 Кор.12:13/, ако аз разгласявам от покрива собственото си безумие /Лука 12:3/ заради вас и заради Евангелието. Така че позволете ми да говоря свободно за себе си като за някакъв непознат. Готов съм да се смиря, за да бъдете вие издигнати /2 Царе 6:22/, и още по-малък ще стана, за да възвелича моя Господ.
13. Самият аз бях години наред такъв “почти християнин”, както мнозина тук могат да засвидетелстват. Бях усърден да се пазя от всяко зло и да имам непорочна съвест. Изкупвах времето /Еф.5:16/ и използвах всяка възможност да върша добро на всеки човек. /Гал.6:10/. Постоянно и старателно използвах всички благодатни средства, както пред хората, така и насаме. Винаги и навсякъде се стараех да имам сериозно поведение. Бог, пред Когото стоя, ми е свидетел, че всичко това вършех с искреност. Аз наистина възнамерявах да служа на Бога. Сърдечното ми желание беше да върша волята Му във всяко нещо и да угодя на Този, Който ме беше призвал “да се подвизавам в доброто войнстване” и “да се хвана за вечния живот” /1 Тим.6:12/. Но съвестта ми свидетелстваше в Святия Дух, че през цялото време аз бях “почти християнин”.
ІІ. На въпроса какво още освен това е нужно, за да бъдеш “цялостен християнин, аз отговарям:
1. Първо, любов към Бога. Защото така казва Неговото Слово: “Да възлюбиш Господа, Твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила” /Марк 12:30/. Една такава любов към Бога обхваща цялото сърце, изисква целия ум, изпълва душата с всичките й способности и използва всичките й възможности във висша степен. Който обича Господа, своя Бог, по този начин, чийто “дух се радва в Бога, неговия Спасител” /Лука 1:47/, той се “радва в Господа”, който е негов Владетел, всичко и във всичко, на Когото е благодарен във всяко нещо. Желанието на сърцето му е по Бога, за прослава на Неговото име. Сърцето му постоянно вика: “Кого имам на небето, освен Тебе, и на земята не желая другиго, освен Тебе” /Пс.73:25/. И какво ли наистина би трябвало да желае, освен Бога? Не света, нито нещата на света, защото “е разпнат за света и светът за Него” /Гал.6:14/. Той е разпнат за “похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота” /1 Йоан 2:16/. Да, мъртъв е за всеки род гордост, защото “любовта не се гордее” /1 Кор.13:4/; и “който пребъдва в любовта” и така ” пребъдва в Бога и Бог в него” /1 Йоан 4:16/, не е в Неговите очи повече от нищо.
2. Второ, “цялостният християнин” притежава любов към ближните. Така ни учи нашият Господ: “Да възлюбиш ближния си, както себе си” /Лука 10:27/. Ако някой попита: “А кой е моят ближен?”, му отговаряме: Всяко чадо на Отца на жизнения дух на всяка твар. Не бива да изключваме нито своите врагове, нито враговете на Бога и на собствените ни души. Всеки християнин обича и тях, както себе си, да, “както Христос ви е възлюбил” /Еф.5:2/. Който би желал по-добре да схване за каква любов става дума, трябва да мисли за нея така, както Павел я описва. Тя е “търпелива и милостива”. “Не завижда”. Не е прибързана и злобна в присъдата. “Не се превъзнася”, а прави тоя, който обича, най-малък, служител на всички. Любовта не се обхожда нетактично, а е “всичко за всички”. Не търси своето, а само благото на другите, така че и те да бъдат спасени. Любовта “не се раздразнява”. Тя изгонва страха, защото който се страхува, не е усъвършенстван в любовта. Любовта “не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината. Всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи” /1 Кор.13:5-7/.
3. Към “цялостното християнство” спада още нещо, което може да бъде разглеждано отделно, макар че всъщност не може да бъде отделено от предходното. Става дума за основата на всичко, а именно за вярата. По този въпрос в цялото Божие откровение са казани чудесни неща. “Който вярва, е роден от Бога” /1 Йоан.5:1/. “На тия, които Го приеха, даде право да се нарекат Божии чада, сиреч на тия, които вярват в Неговото име” /Йоан 1:12/. “Нашата вяра е победата, която побеждава света” /1 Йоан 5:4/. Да, сам нашият Господ заявява: “Който вярва в Сина, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота” /Йоан 3:36; 5:24/
4. Но тук никой не бива да залъгва себе си. Трябва много да внимаваме: вярата, която не довежда до покаяние, любов и всякакви добри дела, не е истинската, жива вяра, за каквато става дума, а една мъртва, дяволска вяра. Защото даже дяволът вярва, че Христос беше роден от девица, че извърши всякакви чудеса и се изяви като истински Бог, че заради нас претърпя една извънредно мъчителна смърт, за да ни спаси от вечна гибел; че на третия ден възкръсна; че се възнесе на небето и седна отдясно на Отца; че в края на дните отново ще дойде на света, за да съди живите и мъртвите. Дяволът вярва в това буква по буква, вярва и във всичко, написано в Стария и Новия завет. И въпреки всичко той си остава само дявол. И продължава да стои отхвърлен, понеже му липсва истинската християнска вяра.
5. “Истинната и правилна вяра е – за да продължа с думите на нашата собствена църква – не само да вярваме, че Свещеното писание и нашето верую са истина, а също и да имаме едно сигурно упование и здрава увереност, че чрез Христос сме спасени от вечното проклятие. Тя е сигурното доверяване и непоклатимата убеденост на един човек в Бога, че заради Христовите заслуги неговите грехове са простени и че сам той чрез Божията милост е примирен, откъдето сърцето му бива изпълнено с любов и така следва Господните заповеди”.
6. Така че който има тази вяра, която “очиства сърцето” /Деян.15:9/ чрез Божията сила, живееща в него, от гордост, гняв, пожелаване, от “всяка неправда”, от “всяка плътска и духовна нечистота” /2 Кор.7:1/; вярата, която изпълва сърцето с любов към Бога и всички хора, която е по-силна от смъртта; любов, която върши Божиите дела и бива щастлива, когато се измъчва заради всички хора; любов, която не само претърпява с радост присмеха заради Христа, подигравки, презрение и омраза от хората, но и онова, което Божията премъдрост позволява на човешката и дяволската злина да вършат; та който има тази вяра, “която действа чрез любов” /Гал.5:6/, не е “почти християнин”, а “цялостен християнин”.
7. Но кои са живите свидетели за тези твърдения? Скъпи братя, в името на Бога, пред Когото “адът и погибелта са открити, колко повече сърцата на човешките чада” /Пр.15:11/, моля коленопреклонно всекиго от вас да запитате собствените си сърца: “Спадам ли аз към това число? Упражнявам ли праведност, милосърдие и истинност само колкото изискват това правилата на езическата почтеност? Ако да, представлявам ли външно християнин? Имам ли вид на благочестие? Отбягвам ли злото, всичко, което е забранено от писаното Божие Слово? Върша ли доброто с цялата си сила? Използвам ли всяка възможност сериозно да прилагам Божиите благодатни средства? И върша ли всичко това с честното намерение и желание да угодя на Бога във всичко?”
8. Не са ли мнозина от вас убедени, че все още не са стигнали дотам? Още не са даже “почти християни”, не са достигнали дори нормите на езическата праведност, камо ли формата на християнското благочестие? Толкова повече Бог не е видял никаква честност и никакви искрени намерения да Му угодите във всичко. Вие даже не сте имали желание да посветите в Негова чест и прослава всичките си думи и дела, своята работа, своето учение и развлечения. Също така нищожно е било вашето намерение и желание всичко, което вършите, да става “в името на Господа Исуса” /Кол.3:17/ и това да бъде една “духовна жертва”, “благоприятна на Бога чрез Исуса Христа” /1 Петр. 2:5/.
9. Да приемем ли, че е възможно някой да стане християнин чрез добри намерения и желания? В никой случай, освен ако те не бъдат приведени в изпълнение. “Пътят към ада е покрит с добри намерения” – казват хората. Така че въпрос на въпросите остава този: Изляна ли е Божията любов в твоето сърце? Можеш ли да извикаш: “Господ мой и Бог мой”? Не пожелаваш ли нищо друго извън Него? Имаш ли радост в Господа? Той твоя слава и радост, твой венец ли е? Написал ли е на сърцето ти заповедта: “Който люби Бога, да люби и брата си” /1 Йоан 4:21/? Обичаш ли ближния си, както себе си? Обичаш ли всеки човек, даже враговете си, даже враговете на Бога, като собствената си душа, както Христос те е възлюбил? Да, вярваш ли, че Христос те е възлюбил и е предал Себе Си за теб? Вярваш ли в Неговата кръв? Вярваш ли, че Божият агнец е отнел твоите грехове и ги е хвърлил като камък в бездната на морето и че обвиненията против теб Той е отнел и ги е разпнал на кръста? Имаш ли ти избавление чрез Неговата кръв, да, прощение на твоите грехове? Свидетелства ли Неговият Дух на твоя дух, че си Божие чадо?
10. Бог, Отец на нашия Господ Исус Христос, Който сега е между нас, знае: който умре без тази вяра и тази любов, за него би било по-добре да не се е раждал. Затова стани, ти, който спиш, и призови своя Бог /Йоан 1:6/; призовавай Го, докато може да се намери /Ис.55:6/. Не Го оставяй на мира, докато не “мине пред тебе всичката Му благост” /Изход 33:19/ и докато не прогласи към теб: “Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях” /Изход 34:6-7/. Нека никой не те заблуди с празни думи да спреш, преди победната награда на небесното ти призвание да стане твоя, но викай ден и нощ към Тоя, Който умря за нас още когато бяхме немощни /Рим.5:6/, докато ще можеш да кажеш за Него: “Господ мой и Бог мой”. Мисли за това, че “трябва да се молиш всякога, без да отслабваш” /Лука 18:1/, докато ще можеш да издигнеш десницата си към небето и към Него, Който живее от вечността до вечността, и да Му кажеш: “Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам” /Йоан 21:17/.
11. Дано всички ние опитаме какво означава да сме не само почти, но цялостни християни, които са оправдани без заслуга, по Божия милост чрез изкуплението, което е в Исус. Като такива ние знаем, че имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос, и се радваме поради надеждата за Божията слава, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух!