На 25 декември 1747 г. Джон Уесли призовал християните – методисти да подновят своя завет с Бога. Първото специално богослужение за подновяване на завета с Бога се състояло на 11 август 1755 г., а самият богослужебен текст бил издаден през 1780 г. В първоначалния си вариант той бил използван близо 100 години. Впоследствие в него били извършени някои промени, които разширили участието на църковните членове.
В какво обаче се заключава смисълът на това специално богослужение за подновяване на завета с Бога, на което методистката традиция толкова много държи?
Всички ние сме повикани за един живот в Христос, който, благодарение на Неговата жертва, е освободен от греха и посветен на Бога. В този живот влизаме като участници в Новия Завет, чийто посредник е нашият Господ Исус Христос. Той го запечата със своята кръв, за да остане завинаги.
От едната страна на този Завет стои Божието обещание, че Той ще изпълни в нас и чрез нас всичко, което ни обеща в Исус Христос, Който е началото и края на нашата вяра. Ние сме сигурни, че Неговите обещания и сега се отнасят за нас, тъй като всекидневно изпитваме Неговата доброта и верността на Неговата милост.
От другата страна на Завета стои нашето задължение да не живеем вече само за себе си, а за Него. Защото Той ни обича и се предаде за нас. Той ни повика да му служим, за да се изпълни намерението на Неговото идване.
При различни възможности ние подновяваме Завета на нашата преданост, особено когато се събираме за участие в тайнството на Господната вечеря.
В последното за отминаващата година богослужение или в първото богослужение от новата година християните – методисти се събират специално, за да направят в сърцата си искрена равносметка на своето служение пред Бога, да изповядат греховете си и да потвърдят своята решимост да Му служат с дух и истина, посвещавайки без остатък себе си. Като си спомнят Божията милост и надеждата, към която са призвани, те самите се изпитват в светлината на Неговия Дух, за да открият с какво са съгрешили във вярата и делата си.
Богослужебният текст за подновяване на завета с Бога включва пет ясно обособени части.
Първата част представлява своеобразна изповед на вярата, която се разгръща по един класически начин върху основната истина на християнството – истината за единството и троичността на Бога. В нея участващите изповядват Бог-Отец като свой любящ Творец и Промислител, Господ Исус Христос като свой Спасител, чрез Когото имат достъп до небесното Царство, и Святия Дух, чрез Когото са се родили за нов живот в Божието семейство и са станали членове на Христовото тяло.
Втората част дава израз на благодарността към Бога като извор на всички добрини в живота. Участващите благодарят за Божията милост и любов, които ги придружават през всички дни на тяхното земно съществуване, за Божията предварителна благодат, която е пробудила в тях глад за Бога, за спасението чрез Христос, за призванието и свидетелското служение, което имат като членове на Христовата Църква. Благодарност се отправя и за Божията непрестанна грижа в моментите на беди и съмнения, за пълнотата на Божието търпение към нас в дните на колебание и отстъпление.
Третата част представлява изповед на греховете. В светлината на Божията милост и вярност участниците трябва да изпитат себе си и покорно да признаят своите грехове. Те изповядват бедността на своето богослужение, повърхността и егоизма на молитви си, както и своето непостоянство и неверие, недостатъчното почитане на общението и Тайнствата, недостатъчното и нерешително свидетелство за Христос, лицемерието, пропиляването на подареното време и дарби. Края на третата част представлява обръщение към Бога, за да бъде измолена Неговата прошка. Това обръщение е израз на съзнанието, че участващите в богослужението действително не са били на висотата на призванието си и имат нужда от Божията действена подкрепа, за да продължат пътя си.
В четвъртата част вярващите дават съзнателен и свободен израз както на убеждението си, че не принадлежат на себе си, а на Бога, така и на произтичащата от това убеждение готовност за съпричастност в Божия премилостив Завет, като с послушание и любов се обвързват да търсят и вършат Божията съвършена воля. В края на четвъртата част те се молят Бог да потвърди в небесата тяхната преданост към Него така, както те са сторили това на земята.
Петата част представлява заключително славословие, в което е припомнена и изпълнена неотклонната длъжност на всички християни да отдават слава и благодарност на всемогъщия и вечен Бог.
Краткият анализ на богослужебния текст показва, че към участие в подновяване на Завета с Бога могат да пристъпят всички, които признават съществуването на такъв Завет, по силата на който вярващият в Христовото изкупително дело получава прощение на греховете си и спасение за вечен живот. В същото време участниците трябва да съзнават отговорността, която поемат чрез публичното потвърждаване на решимостта си да следват Христос, носейки кръста на своето служение.
Всеки вярващ има индивидуална необходимост и възможност да преценява как е служил на Бога през изминалата година и какво трябва да се промени в неговото служение, за да бъде то в съответствие с Божията воля. Църквата също има нужда от такава преценка, от припомняне и потвърждаване на целта и отговорността на своята мисия. Методистката църква извършва това тържествено при богослуженията през цялата година, но в рамките на нейната традиция съществува едно богослужение със специално предназначение, извършвано в края на старата или началото на новата година, с което всички църковни членове, съзнавайки значението на Новия Завет между тях и Бога, отново заявяват, че желаят да Му се предадат и да изпълняват Неговата съвършена воля.
п-р Даниел Топалски