Автор: пастор Михаил Стефанов

 

В началото на всяка година методистите по целия свят празнуват специално богослужение за подновяване за завета с Бога. Основна част от това богослужение е молитвата на завета, въведена от Джон Уесли в методистките общности през 50-те години на ХVІІІ век. През 1755 г. Уесли отбелязва в дневника си, че заимства молитвата от английския пуритан Ричард Алайн (1610 – 1681 г.).

 

“Аз не принадлежа вече на себе си, а на Теб, Боже. Използвай ме както намериш за добре и ме постави там, където решиш. Дай ми да работя за Теб или да почивам за Теб; да бъда издигнат за Теб или принизен за Теб; нека бъда изпълнен, нека бъда празен; нека имам всичко, нека нямам нищо; всичко, което имам и съм, по своя воля и с цялото си сърце предавам на Теб, за да ме използваш както намериш за добре. И сега, святи и праведни Боже, Отец, Син и Святи Дух, Ти си мой и аз съм Твой. И този завет, сключен тук, на земята, нека бъде скрепен и на небето. Амин.”

 

За голяма част от хората в нашето общество думите на тази молитва биха звучали твърде радикално. Популярни думи днес са себеутвърждаване, себереализация, себеразвитие. Себеотдаването не се вписва в нашите представи за пълноценен живот. Съвременната религия е индивидуализмът, който превръща желанията и стремежите на отделната личност във висша ценност, егото в идол, а модерната икона е “селфито” (от англ. selfie – автопортретна снимка, обикновено направена с мобилен телефон).

 

Но когато центърът сме ние, към кого се обръщаме, когато се нуждаем от цел и посока, от идентичност, от утеха? Ние можем да се опитваме да се реализираме като отделни личности, но живеем пълноценно и оцеляваме само в общност. Един от основните крепежни елементи на всяка общност е взаимното доверие. Без доверие нашето ежедневие би било немислимо. Всеки ден ние доверяваме живота си в ръцете на много хора без дори да го осъзнаваме – когато се качим в автобуса, когато отидем на преглед при лекар, когато пазаруваме в магазина, когато сме си у дома и т.н. Ние не проверяваме автобусния шофьор с дрегер за алкохол, нито документа му за правоспособност; не изискваме дипломата на лекаря, нито сертификат за качество на храните, които купуваме; не проверяваме структурните параметри на сградата, в която живеем, а се доверяваме, че архитектът, конструкторът, строителите и всички по веригата са си свършили работата, за да можем спокойно да се отпуснем у дома. Без доверие животът би бил немислим. Въпросът е на кого избираме да се доверим?

 

С молитвата за обновяване на завета с Бога ние изразяваме пълното си доверие в Него. Един Бог, Който ни предлага взаимоотношения, основани на любов. Не далечен и дистанциран от нашия живот, а Един, Който чрез Своя Син Исус Христос отдаде Себе Си за нас, за да можем ние да се освободим от оковите на егото и злото в себе си и да намерим истински живот.

 

Една от трагедиите на човечеството от грехопадението до днес е, че ние се страхуваме от Онзи, на Когото наистина принадлежим, Който ни е създал по Свой образ и подобие и Чиято същност е любов. Ние сме забравили кои сме всъщност и на кого принадлежим.

 

В една своя детска книжка Сали Лойд-Джоунс пита: “Виждали ли сте риба да плува? Тя се гмурка, стрелка се, плъзга се, превърта се, плува във водата. Рибата е създадена за вода. Това е естествената ѝ среда, мястото, където принадлежи” (Sally Lloyd-Jones, “Thoughts to Make Your Heart Sing”). Ние забравяме, че сме създадени от Бога с любов, за любов и – независимо дали го осъзнаваме, или не – че живеем обградени от Божията любов и присъствие. Това е естествената ни среда, мястото, на което принадлежим.

 

Заветът, който Бог сключва с нас, е израз на Неговата любов, която ни търси и кани да живеем с Него. Христовата жертва на кръста е Божието себеотдаване за нас. Молитвата за обновяване на завета е нашето потвърждение на любов, доверие и вярност към този Бог, Kойто “се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците” (Филипяни 2:7). Тя насочва живота ни отвъд самите нас, в единство с Христос и в хармония с цялото Творение.

 

Поради това, че същността на християнската любов е действие на себеотдаване, нашата любов към Бога не може да бъде принудена, нито пък може да бъде предварително програмирана в нас. Бог свободно ни дава живота Си и желае ние свободно да изберем да Му се доверим напълно. Неговата благодат и любов чрез действието на Святия Божи Дух имат силата да преобразяват себичното ни сърце и да ни водят към святост и съвършена любов.

 

Когато се доверим на Бога, няма нужда да се борим за позиция, власт, слава, да доказваме себе си и да се опитваме да се изкачим над другите. В Него ние всички сме едно, създадени по Негов образ; в Бога се корени нашето достойнство. Ние можем да се отпуснем в Неговите любящи ръце. Преживели Божията любов, грижа и присъствие, ние можем да се доверим, че и в радостни, и в трудни моменти, на което и място да ни е поставил, в каквито и обстоятелства да се намираме, Бог е до нас и ние сме Негови. Думите на молитвата за обновяване на завета са израз на дълбоко доверие в Божията вярност, доброта и любов, въплътени в личността Господ Исус Христос и изпитани чрез действието на Святия Божи Дух в общността на вярващите.



Цитати:


Последни новини

Епископ Болетер на осемдесет години

04.05.2021

Централната конференция горещо те поздравява, скъпи епископ Хайнрих, за твоя осемдесети рожден ден, който ще празнуваш на 13 май. Преди шестдесет години ти започна служението си в Методистката църква като млад стажант и кандидат за пасторско служение. Ти беше свидетел на обединяването, което създаде Обединената методистка църква, и скоро стана член на новосъздадения Генерален съвет […]

Прочети повече

Новини, От Европа