Арминианското богословие на Уесли и лоялността му към Англиканската църква се различават от местните съживления, които започват да се появяват в Англия. Калвинистката склонност на пуританското наследство е силна при някои евангелски проповедници и тенденцията към разногласие намалява тревогата им относно отделянето от Англиканската църква. Доктрината на Уесли за съвършенството го отличава от много евангелски свещеници в църквата, които виждат това учение като форма на ентусиазъм. Уайтфийлд прекарва голяма част от времето в Америка и Джон Уесли сега си възвръща и затвърждава ръководната роля в съживлението.
Пример за опита му да упражни своето ръководство се проявява в опита на Джон да свика конференция в Лондон през август 1743 г., “за да разговаря с ръководителите на моравските братя и на онези, които вярват в предопределението”. Ръководителите на съживлението поддържат връзка чрез хода на събитията и някои от тях се събират заедно повече от един път от 1739 година насам. Както видяхме по-рано, Уесли е част от решението да се свикват годишни конференции в Лондон през 1740 г. Този план се проваля с нарастващото разделение на съживлението на части (дялове). Сега, през 1743 г. Джон решава да свика конференция на ръководителите с цел да се преодолеят напреженията, които разцепват съживлението.
Чарлз е “призован” (както казва той) от другия край на света; Джон Нелсън идва от Йоркшир. Когато Джон Уесли пристига от Нюкасъл, вижда, че моравските братя и привържениците на предопределението липсват. Шпангенберг е казал, че ще дойде да представлява моравските братя, но е напуснал страната. Джеймс Хътън твърди, че моравските братя няма да позволят да присъства. Уайтфийлд не се появява. Въпреки че първоначалният замисъл не е осъществен напълно, Чарлз отбелязва, че на 12 август тримата, които идват, се срещат във Фаундъри “с добри намерения” при всички случаи.
Обединяващата конференция не се осъществява, но събитието все пак има определящ ефект върху посоката на съживлението. Уесли без съмнение е определил въпросите в разума си, докато се подготвя за конференцията. Следващата седмица, преди да тръгне за Корнуол, той обяснява писмено някои от вижданията си по проблемите с Уайтфийлд. Очертава позицията си по три въпроса: безусловно предопределение, неустоима благодат и крайно постоянство. В този меморандум той се съгласява, доколкото може, за да редуцира спора, както и за да покаже, че все още желае обединение с Уайтфийлд. Всъщност неговите отстъпки по първите две категории са отречени от твърдата му позиция против осъждането и силната му подкрепа на свободната воля. Отстъпките по третата категория са формулирани с азбуката на освещението, което може да бъде определено по различни начини.Това кредо, първоначално предназначено да служи като маслинова клонка за привържениците на предопределението, такива като Уайтфийлд и лейди Хънтингдън, в крайна сметка дефинира крайната линия на разграничението (J&D, 19: 332-33).
През следващата година Уесли отново решава да свика конференция. Отново са поканени хора с моравски и калвинистки склонности на духа. Те не са ръководители, а хора, които са се предали на ръководството на Уесли. Хора като Ричард Вини, моравски мирянин от Оксфорд, който има въпроси относно християнското съвършенство, и Томас Меритън, свещеник от остров Ман, който се опитва да избяга “от ръцете на Калвин” (CWJ, 1:365). Не всички свещеници и миряни-проповедници, свързани с Уесли, са поканени или идват на конференцията през юни 1744 г. (Polity, 231). Вини, на първо място, не идва, но четирима миряни-проповедници идват. Те са Томас Ричардс, Томас Максфийлд, Джон Бенет и Джон Даунс. Четирима свещеници също се присъединяват към братята Уесли: Меритън, Самюел Тайлър (от Куинтън, Ившам), Хенри Пиърс (от Бексли, Кент) и Джон Ходжис (от Уенвоу, Уелс). Повечето от големите райони, в които братята Уесли са пътували, са представени.
Уесли отново се подготвя за конференцията, като подбира различни богословски проблеми, този път отнасящи се по-специално за моравските братя. Вечерта на събирането той пише писмо към моравската църква в Англия. Както меморандумът за предопределението през предната година, това писмо очертава точките, по които той може да се съгласи със своите опоненти, и тези техни черти, на които се възхищава. След това той казва: “Някои от вас ще кажат: “Ако допускаш това, какво повече можеш да желаеш?” В този случай различията не са описани в писмото, което той е определил като предговор на част от своя “Дневник”, който се печата по това време: “Следният откъс ще ви отговори в голяма степен.” В края на откъса Уесли определя проблемите си с моравските братя в три категории: универсално спасение, антиномизъм и пасивен мистицизъм. Той завършва, като ги притиска да се променят в три области: доктрина, дисциплина и практика (J&D, 19:220-24). След като по този начин урежда и отношенията си с моравските братя, както през предходната година с Уайтфийлд, Уесли сега поставя крайната линия на разграничението с другите две големи крила на съживлението, с които някога е бил свързан.
Всичко е подготвено, за да се превърне конференцията през 1744 г. във важен стълб за развитието на методистката доктрина и дисциплина. Уесли е начертал линията; главните усилия за преодоляване на различията са зад него и той е готов да се движи енергично напред в своята територия.
Първата задача на конференцията е свещениците да решат дали миряните-проповедници трябва да бъдат включени в дискусиите. Въпросът е логичен в светлината на предразсъдъците срещу проповядването на миряните. Шестимата свещеници, събрани там, не може да са знаели в този момент колко духовници могат да бъдат привлечени на тази страна на съживлението. Изборът да бъдат включени и миряните-проповедници може да е очаквано решение в светлината на отношението на Джон Уесли; това е важно решение за същността на бъдещите конференции и облика на методизма.
Целта на тази конференция е очертана в няколко основни въпроса: “На какво да учат хората, как да ги обучават и какво да правят.” В съответствие Уесли е изготвил дневен ред, състоящ се от три части, като поставя въпроси за това как да се уточни дисциплината, доктрината и практиката. От началото става ясно, че всеки може да говори свободно и че всеки въпрос трябва да бъде изцяло дискутиран (“да се пресеят триците”). Целта е да се постигне съгласие, което всички да могат да следват, “без да нараняват съвестта си”. Но от отговорите в протоколите става ясно, че Джон Уесли не само е написал въпросите, а че и неговите възгледи доминират в разговора.
Обсъжданията първите два дни са по доктринални въпроси. Миряните-проповедници по-специално не са склонни да се задълбочават в богословски концепции. За Уесли проповядването в своята основа (библейско изложение) е повече от свидетелство за нечия духовна опитност, което пък е в основата на поучаването на миряните при срещите на методистките класове. През предните няколко години Уесли се е убедил, че опитът да се свърже опитността с Писанието изисква някои особени тълкувателни умения. Само защото Уайтфийлд заявява, че е предложил Христос на всеки, не означава, че няма основни различия с арминианското богословие на Уесли. За Уесли последствията от тези различия и решенията, които следват, са важни за същността на самата религия, святия живот.
Уесли е подготвен да изясни някои богословски въпроси, които заемат място в съзнанието му през предните няколко месеца. Протоколите от тази среща показват, че оправданието чрез вяра е силно подкрепено, но покаянието и делата, достойни за покаяние (дефинирани в термини, напомнящи за “Общи правила”), предхождащи вярата, са също приети. Увереността е утвърдена като получавана от всички истински християни, но степените на вяра ( със съмнения и страхове) са признати като обичайно преживяване, последващо “първата радост”. Антиномизмът е заклеймен и освещението – дефинирано.
По отношение на дисциплината, която е дискутирана през третия и четвъртия ден на конференцията, основната грижа е да се определи същността на Англиканската църква и ролята на методистите като нейни членове. Те твърдо потвърждават, че нямат намерения да се отделят; тяхната цел, която едва не е отхвърлена, е да заквасят цялото. Те обсъждат развитието на съживлението и решават, че трябва да се разпръснат малко по малко от обществата, които са вече създадени, така че “малко квас да се разпространи с по-голям ефект и по-малко шум” и помощта да е винаги наблизо. Те разглеждат структурата на обединените общества, описват всички части и прочитат правилата на всяка част. Обществата се състоят от пробудени хора, от по-голямата група. Тези, “които изглежда са освободени от греховете”, са обединени в групи; тези, “които изглежда вървят в светлината на Бог”, съставят подбраните общества; тези, “които са преминали през корабокрушение на вяра”, се срещат отделно в групи за покаяние. Различните длъжности в обществото са описани със задълженията за всяка: асистенти (помощници), стюарди, ръководители на групи и класове, посетители на болни, директори на училища и домакини. Разрешава се проповядването на открито, но не се насърчава, ако има възможност да се използва църква или друго помещение на закрито. Миряните-помощници се допускат да проповядват “само в случай на нужда”. Най-добрият начин за проповядване (във всяка проповед) е очертан: да кани, да убеждава, да предложи Бог и да изгражда.
Последния ден въпросът за обединението с моравските братя и Уайтфийлд е обсъден. Първите са изгубена кауза; последният е допуснат, ако може да направи отстъпки. Те решават също, че Уесли трябва да публикува обръщение към духовенството (което не е чуло тяхното проповядване), да напише “По-нататъшен призив” и да публикува 16 проповеди заедно с някои други полезни трактати и резюмета.
Десетимата методисти също се съгласяват да провеждат срещи на тримесечия на три други места в областите, в които пътуват, за тези, които могат да дойдат: Нюкасъл през ноември, Бристол през февруари, Лондон през май (сравни Letters, 25:700). Четвъртото тримесечие трябва да се състои годишно събиране, на 1 август. Междувременно те определят програма за специални месечни събирания през първото тримесечие: нощни бдения, братски трапези, ден на писмата – събиране, обичайно за моравските братя, на което се четат части от писма с новини или разкази за религиозни опитности в обществата (Cambridge, 271). Преди участниците да си тръгнат, те решават “да определят кой работник къде ще бъде”, като Уесли има първостепенна роля при назначенията.
Протоколите от тези събирания са организирани по модела на бележките в първите страници на Оксфордските дневници на Уесли: кратки въпроси с неразгадаеми отговори, често подредени внимателно в номерирани параграфи. Неговото увлечение по логиката и практиката му в писане на схоластични доклади намира полезно приложение.
Продължителността на конференцията, сериозността и пълнотата на дискусиите, широкото представяне на участниците показват, че тази среща не е просто още едно събиране на приятели. Тази конференция е организационният предел за Уесли и методистите – събиране на техните сили, сумиране и преглед на техните идеи, подреждане на структурата и методите, планиране на тяхното израстване. Методисткото движение е пораснало и Уесли е взел здраво в ръцете си тяхното бъдеще.
Откъс от книгата “Уесли и хората, наречени методисти” от Ричард Хайтценратер. Превод: Десислава Тодорова.