Проповед на п-р Даниел Топалски по време на тържественото богослужение по случай десетата годишнина от освещаването на сградата на Методистката църква в град Добрич.
Библейски текст: Колосяни 1:14-28
Текстът от Посланието към колосяните, който чухме преди малко, е изключително подходящ за празник като днешния, тъй като ни връща към най-важната и изначална истина, към крайъгълния камък на нашата вяра – Христос. Тържественият химн за величието на Христос трябва да бъде чут с внимание именно днес, когато съвсем естествено се опитвате да направите равносметка за постигнатото през изминалите години. Апостолът сякаш отново ни напомня ясно: „Който се хвали, с Господа да се хвали“ (2 Коринтяни 10:17). И това е без всякакво съмнение едно здравословно напомняне, защото ние много лесно забравяме, че трайните постижения на духовното поприще не зависят „от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост“ (Римляни 9:16). Всички вие, всички ние сме направили само това, което сме били длъжни да направим. Така че всяко празнуване на определени постижения е в крайна сметка празнуване на Христос, Който е глава на Църквата и притежава първенство във всичко.
След поредица от изказвания и поздравления, които са съвсем на място по време на празник, няма да е добре, ако ви проповядвам дълго. Затова ще насоча вашето внимание направо към тази част от прочетения откъс, върху която днес ще бъде полезно да поразмишляваме. В самия край на пасажа, говорейки за апостолското служение, ап. Павел изяснява каква е крайната цел на апостолската проповед и поучение – всеки човек да бъде представен съвършен в Христос. Можем да сме благодарни, че редът на библейските прочити ни изправя именно днес пред една тема, която се явява нещо като „запазена марка“ на методизма – темата за съвършенството. Казвам „запазена марка“, защото Джон Уесли е вярвал, че „това учение (християнското съвършенство – Д.Т.) е великият депозит, който Бог е направил в хората, наречени методисти, и главно заради неговото разпространение Той ни е издигнал“. С други думи, днешният текст от апостолските послания ни изправя непосредствено пред истината за нашето призвание като църква, а това означава, че вие също сте изправени пред тази истина за призванието, което имате тук, в този град. Затова определено можем да не се съгласим с онези, които казват, че „особеното на методизма е, че в него няма нищо особено“. Особеното в методизма, можем да кажем ние, е това, че хората, наречени методисти, посвещават себе си на непрестанен стремеж към християнско съвършенство. Те не виждат за себе си друга цел освен тази, защото нищо по-малко не е в състояние да задоволи желанието на сърцата им.
Не можем да се съмняваме, че във времето на апостол Павел темата за християнското съвършенство е срещала редица възражения. Винаги е имало загрижени хора, които искрено са се тревожили от високите духовни цели. Бъдете сигурни, че и призивът на Христос да бъдем съвършени, както е съвършен нашият небесен Отец, е бил посрещнат с дълбоки резерви от слушателите. Нима това е възможно? Не е ли по-добре да бъдем реалисти и да се задоволим с нещо постижимо? Не е ли достатъчно да бъдем просто добри хора? Няма ли нещо нездраво в призива и претенцията за съвършенство? Апостол Павел явно се чувства длъжен да подчертае, че претенцията за постигнато съвършенство е несъстоятелна, но въпреки това стремежът към съвършенство в Христос трябва да бъде непрестанен: „Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Фил. 3:13-14). За апостолът това е разбирането, което трябва да има зрелият християнин. Християнският живот е именно това непрестанно впускане към прицелната точка, този всепоглъщащ стремеж, който не може да се задоволи с нищо по-малко.
Говорейки за християнско съвършенство, имаме предвид библейското учение за благодатта, доведено до връхната си точка; учението за освещението, тласнато до най-далечния свой хоризонт. Основополагащо измерение на освещението е новорождението, тъй като то е свързано с човешката способност за стремеж към святост, която може да бъде възстановена само чрез действието на Божията благодат. Ако човекът се опитва сам да постигне святост със своите сили, или по-право – със своето безсилие, тогава не му остава нищо друго, освен да извика с отчаяние като ап. Павел: „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“ (Рим. 7:24). Съществува и друга възможност – ако човекът приеме действието на Божията благодат, тогава той не само ще получи прощение за греховете си, но ще изпита едно дълбоко обновление на своите човешки способности чрез присъствието и действието на Св. Дух.
Това обновление поставя началото на процеса на освещение, който разпростира последиците на новорождението върху всички страни на човешкото съществуване, така че то да придобие своята цялостност. Този процес отнема време и се развива по подобие на физическото израстване, започвайки с новото раждане, преминавайки през детството и продължавайки към една все по-нарастваща зрялост: „Духовното новораждане… е само прагът на освещението, първият вход към него. И както в естественото раждане човек се ражда изведнъж и след това расте постепенно по-голям и по-силен, така и в духовното раждане човек се ражда изведнъж и след това расте постепенно в духовен ръст и сила“.[8] Така стигаме до второто измерение на освещението, което бихме могли да определим като „израстване в благодатта“. Това измерение, разкриващо постепенното преобразяване на християнина, съответства според Уесли в най-голяма степен на библейската употреба на понятието „освещение“.
За да направим по-ясно как Уесли разбира освещението, уместно е да предложим едно обобщено и разширено определение, което да подчертае неговия изключително динамичен характер. Такова откриваме в бележката на Уесли в неговия дневник от 13 септември 1739 г.: „Вярвам, че [освещението] е… Божият живот в душата на човека; участие в Божественото естество; умът, който е бил в Иисус Христос; или обновлението на сърцата ни по образа на Този, Който ни е създал“. Освещението е възстановяване на човешкия живот като съществуване за и в общение със Създателя, постепенно и обхващащо всички аспекти на човешкия живот оздравяване и оцелостяване чрез това общение, което обхваща и другите човеци. По този начин понятието за освещение описва едновременно процеса и неговата цел, усъвършенстването и довеждането до завършеност на обновлението, започнало с новораждането.
Докато за Мартин Лутер сърцевината на концепцията за спасението е предизвиканата от благодатта промяна в статуса на грешника в Божиите очи, която засяга единствено Бога, Уесли не може да се съгласи с това, че промяната на статуса е краят, целта на великото спасение, защото в него Бог е приготвил неизмеримо повече за човеците. Бог не само оправдава, т.е. осигурява основата за новия живот, но отваря неподозирани възможности за израстване в благодатта. Целта на Бога не е да промени статуса ни, а да ни създаде отново, да ни преобрази, да възстанови нашето духовно здраве.
Нужно е отново да подчертаем динамиката на Уеслиевия възглед за освещението, блестящо илюстрирана в една от многобройните му проповеди: „Стремете се към съвършенство! Да, и когато достигнете някаква мяра на съвършената любов, когато Бог обреже сърцата ви, не мислете за почивка тук. Това е невъзможно. Не можете да се успокоите, трябва или да се издигнете, или да паднете; да се издигнете по-високо или да паднете по-ниско. Следователно, гласът на Бога към чадата на Израил, към Божиите чада, е: Вървете напред, като забравяте това, което е зад вас, и се стремите към това, което е пред вас; тичайте към целта – към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса“.
Освещението има негативна и позитивна страна, които се намират в диалектична връзка помежду си. Като илюстрация на тези две страни Уесли използва добре познатата за своите слушатели и читатели англиканска „Молитва за чисто сърце“ (Collect for Purity): „Очисти мислите на сърцата ни чрез диханието на Святия Си Дух, така че съвършено да Те обичаме и достойно да възхваляваме святото Ти име“. Очистването на сърцето е негативната страна на вътрешната святост, което означава, че светостта е най-напред очистване от всичко, което ни отделя от Бога. Позитивната страна се състои в съвършената любов към Бога (и ближните). Връзката между двете страни е очевидна – когато любовта владее цялото сърце на човека, в него не остава място за греха. Ако Реформацията издига вярата като белег на оправданието, Уесли определено издига любовта като белег на освещението. Затова не е изненадващо честото приравняване, което той прави, между освещението (съвършенството) и любовта. Последната като добродетел не познава граници. Следователно, съвършенството, на което човекът е способен, докато е в тяло, поразено от тленността, е постоянно нарастващата любов към Бога и ближния. Източникът на тази любов е неизчерпаем за човеците, докато те продължават да я приемат. Чрез приемането и отдаването на любовта те осъществяват достойното възхваляване на святото Божие име.
Тъй като любовта е върховната цел в процеса на освещение, тя е най-подходящата отправна точка за преосмислянето на учението за християнското съвършенство в съвременното методистко богословие. Самият Уесли, основавайки се на Гал. 5:6, определя, че „вярата, действаща чрез любов, е дължината, ширината и височината на християнското съвършенство“. Той не спира да повтаря и упорито да настоява, че съвършенството е нищо повече и нищо по-малко от това да обичаш Бога с цялото си сърце и ближния си, както себе си. Тъй като любовта е добродетел, която не познава ограничения, християнското съвършенство може да се определи като една „динамична степен на зрялост в процеса на освещението, характеризираща живота на израсналия в благодатта християнин“.
Защо ви казвам всичко това именно днес?
Вашата църква извървя дълъг път от основаването си до днес. През годините тя е била за мнозина като „прибежищен град“ след преживените разочарования другаде. И днес нейният състав е пъстър, различни са вижданията за това как трябва да изглежда църквата, какви трябва да са нейните приоритети, какво трябва да бъдат нейните богослужения. Многообразието е нещо естествено, то не бива никого да притеснява. Но в процеса на порастването се явява още един съвсем естествен въпрос – този за вашата идентичност като църква. И този въпрос е изключително важен. Аз, естествено, имам предложение за вас как да решите този важен въпрос. Какво е то ли? Бъдете методисти. Няма нищо по-лесно от това да бъдете такива, каквито табелата на църковната сграда заявява, че сте.
За да бъдете методисти не е нужно да вярвате в учения, в които никоя друга християнска общност не вярва. Не е нужда да използвате точно определени думи или начин на изразяване. За да сте такива не се налага да култивирате някакви особени навици и обичаи. Какво е нужно тогава?
Обичайте Бога с „цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“, намирайте радост и утеха в Него! Вярвайте в Божия Син, Който е изработил вашето изкупление и благодарете за всичко, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус! Молете се непрестанно, копнейте да бъдете постоянно близо до Бога! Упражнявайте своята любов към Бога и изпълвайте сърцата си с любов към всички човеци! Очиствайте сърцата си и се стремете във всичко да вършите Божията воля! Пазете Божиите заповеди с всичката си сила и търсете във всичко Божията прослава! Правете добро на всеки човек – не само на приятелите си, но и на враговете! И над всичко това се старайте да се представите съвършени в Христа, като забравяте задното и се простирате към прицелната точка! Такива са белезите на истинския методист.
Но не са ли това белезите на всеки истински християнин? Без съмнение. Когато ви казах: „бъдете методисти“, имах точно това предвид. Бъдете християни не само по име, но в сърцето и живота си. Бъдете християни, за които освещението е самата същност на християнския живот. Приемете, както и първите методисти преди вас, че на вас Бог е поверил тази особена мисия: да възвестявате съвършенството в Христос, към което всеки е призован. Уверен съм, че няма да съжалявате, ако приемете това мое предложение.
Бог да ви благослови!