В Божието слово можем да открием имената на десетки и даже стотици напълно обикновени, неизпъкващи с нищо особено герои на вярата, за които се казва твърде малко, но тяхното споменаване не е случайно и би трябвало да ни накара да се замислим. Но възможно ли е някой да бъде обикновен и скромен човек и в същото време да е герой на вярата?
Авторът на Посланието към евреите ни предлага един поименен списък на старовременни мъже и жени, прославили се със своята вяра. Сред тях откриваме името на Енох, на когото в книгата Битие са отделени само няколко реда. Единственото забележително нещо, което се казва за него, извън обичайните факти от родословието, е, че той “ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе”. Не четем свидетелства за някакви велики дела на вярата, а за едно постоянно “ходене по Бога” през всичките съзнателни дни на неговия живот, който продължи триста шестдесет и пет години. Бог обаче оцени високо постоянството на Енох и го възнагради.
Сред имената на старозаветните герои на вярата откриваме и името на блудницата Раав, за която също се свидетелства накратко в книгата Исус Навин, но и тя е останала пример за действена вяра, която спасява от смъртта. Когато пише за вярата и делата, Яков поставя нейния пример редом с този на Авраам, бащата на вярата.
Ето как някой може да бъде обикновен човек и в същото време да се увенчае от Бога с честта да бъде посочен като един от героите на вярата.
Адвентният период ни дава възможност да си спомним за още един от малките големи герои на вярата. За него Писанието също не казва много, но казаното е напълно достатъчно, за да ни покаже, че героизмът не е привилегия само на силните, високопоставените и известните. Сигурно някои от вас вече се досещат, че тази вечер ще си спомним за Йосиф, съпругът на Мария, на когото Бог възложи да бъде земен баща на Неговия Единороден Син Исус Христос.
Според родословието на Исус в Евангелието според Матей, 1 глава, Йосиф е потомък на Давид. Ангелът от Господа използва обръщението “Йосифе, сине Давидов”, когато му известява за свръхестествения произход на заченатото от Мария дете. Въпреки родословието си, Йосиф е обикновен човек, който разполага със съвсем скромни възможности. От Лука 2:24 научаваме, че когато семейството отива в храма, за да представи малкия Исус, принася в жертва “две гургулици и две гълъбчета” вместо обичайното агне, предписано от Левит, 12 глава. Това не бива да ни учудва, тъй като Йосиф е бил дърводелец, който можел да разчита само на двете си ръце, за да осигури прехраната на семейството.
Някои автори изказват предположението, че Йосиф е бил вдовец и е имал свои деца преди да се сгоди за Мария. По този начин те се опитват да намерят отговор на въпросите относно произход на братята и сестрите на Исус, които се споменават в Евангелията /напр. Матей 13:55, 56/ и да подкрепят едно друго предположение – това, че Исус е единственото дете от брака на Мария и Йосиф. Това мнение дава някакво обяснение на факта, че за Йосиф не се казва нищо по време на Исусовото служение. Тъй като той бил вече на възраст, когато се сгодил за Мария, естествено е да се приеме, че е починал скоро след като Исус е навършил дванадесет години, когато за последен път Лука споменава за него. В подкрепа на това могат да се приведат и думите на Исус на кръста, когато той поверява майка си на Йоан, но не споменава нищо за Йосиф. Мълчанието на Евангелията обаче не дава възможност да се подкрепи с категоричност никое от предположенията относно възрастта на Йосиф по време на годежа с Мария.
Когато Йосиф се появява за първи път в евангелския разказ той е вече сгоден за Мария. Но годежът от онова време е бил много по-обвързващ от годежа /обещанието за брак/ в наши дни. Въпреки че сгодената двойка не е живеела заедно до брачната церемония, всяка невярност от страна на сгодените се е считала за изневяра и се е наказвала със смърт. Сериозността на връзката изисквала спазването на определена процедура при нейното разтрогване, която наподобявала развода. Така че годежът тогава бил сериозно начинание, завършващо най-често и по правило със сключване на брак.
Йосиф обаче изпаднал в много деликатно положение. Въпреки че Евангелието е крайно лаконично, можем да си представим колко затруднен е бил той, когато е разбрал, че годеницата му е бременна преди да е имал полов контакт с нея. Какво друго можело да означава тази бременност освен изневяра? Колкото и мъчително да е било за Йосиф да приеме тази мисъл по отношения на Мария, в чиято добродетелност той горещо вярвал, очевидното не можело да се отрече.
Евангелието ни казва, че Йосиф бил праведен мъж. А как трябвало да постъпи праведният юдеин в такъв случай? Не ли според Писанието, което предписвало ужасна смърт за прелюбодейката – убиване с камъни. Йосиф бил напълно свободен да стори именно това – да даде гласност на случая и да обрече Мария на мъчителна и позорна смърт. Йосиф бил обаче чужд на крайностите и по тази причина не постъпил като Юда, който бързо осъдил снаха си Тамар, която била уличена в блудство. Без всякакво колебание Юда извикал: “Изведете я да се изгори.” Само предвидливостта на Тамар я избавила от ужасната участ.
Йосиф обаче внимателно обмислил положението и тъй като бил праведен мъж, решил да не изложи своята годеница. Той бил набожен човек, склонен да проявява милосърдие. На благочестивия човек подобава да прояви внимание към онези, които с основание са заподозрени в прегрешения, да се въздържи от емоционални, импулсивни решения. Съгрешилите може да са се поддали на прегрешението поради слабост и затова следва да бъдат върнати в правия път с кротост.
Йосиф намерил изход, за да избегне крайностите и да смекчи ударите на непоколебимия и неумолим закон. Той решил да напусне годеницата си тайно. Какво означава това, след като двамата не живеели заедно? Йосиф явно бил решил да й даде развод без да се вдига излишен шум, като например й връчи разводно писмо пред двама свидетели. Благочестието не му позволявало да остане с Мария, но милосърдното сърце му забранявало да я накаже повече, отколкото било необходимо. Йосиф не желаел да стане съучастник на прегрешението на своята годеница, но не искал и да бъде неин обвинител и съдия.
Поведението на Йосиф свидетелства за неговата чувствителност по отношение на благочестието и закона, но то разкрива и неговото специфично разбиране, че да спазиш закона съвсем не означава грубо да се придържаш към буквата. По своему Йосиф спазвал Божия призив: “Милост искам, а не жертви”. Той можел да обрече Мария на смъртно наказание в пълно съответствие с буквата на закона, но милосърдието възтържествувало над съда.
Бог не оставил Йосиф да изпълни своето решение и го избавил от мъчителното положение. Насън му се явил ангел от Господа, който му известил, че Мария не е нарушила своето обещание за вярност. Йосиф бил намислил как да постъпи, но едва ли взетото решение му е донесло покой. Тъкмо в мига на безизходица, след като вече бил обмислил всичко, доколкото било по силите му, на Йосиф се явил небесния пратеник. Бог го освободил от страховете, че ще съгреши, ако вземе за жена Мария. Нейната непорочност била потвърдена – заченатото в нея не било плод на мъжка похот. Сам Бог я удостоил с честта да стане земна майка на Месията.
В каква степен Йосиф е осъзнал това, което е чул в своето съновидение, не можем да кажем. Той едва ли е прозрял в дълбочина тайната на Боговъплъщението, но и не се усъмнил в думите на ангела. Той приел от него великото поръчение да бъде земен баща на Този, на Когото щеше да даде името Исус /’Господ е спасение’/, да се грижи за Този, Когото пророкът нарече Емануил /’Бог с нас’/. Евангелието не свидетелства за някаква борба у Йосиф дали да приеме или отхвърли това поръчение. Без да се колебае той “направи както му заповяда ангела от Господа и взе жена си”. Нещо повече, Йосиф “не я познаваше, докато тя роди първородния си син”.
Няма съмнение, че малцина биха постъпили като Йосиф. Повечето от нас нямаше да се подчинят толкова лесно. Щяха да питат: “Защо аз?” Щяха да поставят под съмнение ангелската вест. Та нима тя не е толкова невероятна и дори неправдоподобна, фантастична за обикновения човешки ум. Йосиф не се запита дали казаното от ангела е възможно, защото той знаеше, че за Бога всичко е възможно. Той прие казаното като безусловна истина и го изпълни със смирението на човек, за когото е немислимо да се възпротиви на Божията заповед. Щом Бог казва, че Мария е заченала по този начин, значи е вярно. Щом Бог го казва, значи е възможно. Освен всичко друго, Йосиф прие с облекчение думите на ангела, защото със сърцето си той не желаеше да напусне Мария. Така той стана част от това необичайно семейство. Йосиф свърза завинаги живота си с една девица, заченала от Святия Дух, и с нейния Син, Който беше и Божи Син.
Някои биха казали, че Йосиф беше призван за едно много особено служение. Той не трябваше да бъде проповедник или тълкувател на Божия закон, не беше призван за пророк или учител на народа. Беше призван за баща, земен баща на Божия Син. Но не беше ли, от друга страна, всичко това твърде естествено за всеки зрял мъж, встъпил в брак? Йосиф трябваше да прави това, което правеха всички останали бащи – да се грижи за детето, да бди за неговата безопасност, да осигурява прехрана и облекло, да го възпитава по правилния начин. Колко прости, но и колко отговорни задължения! И тук е редно да се запитаме: нима бащинството не е истинско призвание за всеки мъж, на когото Бог подарява дете, призвание, към което трябва да се подхожда с отговорност и себеотдаване? Не всички вярващи мъже са призвани да бъдат пастори и учители, но по-голямата част от тях са призвани да бъдат отговорни, грижовни и любящи бащи, готови да възпитават децата си като трудолюбиви и благочестиви човеци.
Исус имаше точно такъв земен баща. Той не се различаваше външно от множеството евреи от онова време. Изкарваше с тежък труд прехраната на семейството си. Не разполагаше с големи възможности, за да даде на Исус един по-добър живот, но имаше голямо, вярно, грижовно и любящо сърце. Той прие момчето като свой собствен син. Даде му благочестиво възпитание и го научи на своя занаят, както правят бащите за своите истински синове.
Йосиф посвети живота си на безопасността на своя необикновен син. Той не се поколеба да послуша ангелското предупреждение и да се пресели в Египет, за да осуети пагубния замисъл на Ирод. В името на безопасността на повереното му дете Йосиф напусна по-късно и Юдея и се засели в затънтения град Назарет, от който според ортодоксалните юдеи “не можеше да излезе нищо добро”. Но дори и в тази неблагонадеждна среда той продължаваше да възпитава момчето в духа на юдейската религия, в чийто център стояха Йерусалим и храмът.
Евангелист Лука ни разказва, че още на дванайсет години Исус показва ясно, че знае кой е Неговият истински Баща. Когато родителите му го укоряват, че е останал в храма и им е причинил безпокойство, Исус им отговаря: “Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?” /2:49/. Евангелистът ни казва, че тогава родителите му не разбрали истинския смисъл на казаното, но трудно можем да си представим, че те не са си задавали въпроси относно странното поведение на своя син. Въпреки това Йосиф остава неизменно до Исус. Евангелията ни спестяват подробностите, но все пак ни казват нещо за резултатите от семейното възпитание на момчето: “Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците” /Лука 2:52/.
Няма никакво съмнение, че за това своя принос има и праведният Йосиф. Неговата фигура е често пренебрегвана от проповедниците, но това е напълно неоправдано. Та нали именно него Бог призова да бъде земен баща на самия Божий Син и да покаже, че бащинството, истинското бащинство също е служение, което заслужава почит и уважение.
Автор: Даниел Топалски