¶165. VI. СВЕТОВНАТА ОБЩНОСТ
Божият свят е един свят. Обединението, което ни е наложено сега от техническата революция, е надхвърлило в голяма степен нашата морална и духовна способност да постигнем един стабилен свят. Наложеното обединение на човечеството, все по-очевидно на всички нива на живота, представя пред Църквата, както и пред всички хора, проблеми, които няма да чакат отговор: неправдата, войната, експлоатацията, привилегията, населението, международните екологични кризи, разпространението на ядрените арсенали, развитието на транснационалните бизнес организации, които действат отвъд границите на ефективния контрол от страна на която и да било правителствена структура, както и нарастването на тиранията във всичките й форми. Това поколение трябва да открие жизнеспособни отговори на тези и свързаните с тях въпроси, ако искаме човечеството да продължи да пребивава на тази земя. Ние поемаме задължението като Църква за постигането на световна общност – общност от хора, които искрено се обичат един друг. Ние даваме тържествено обещание да търсим смисъла на благовестието във всички въпроси, които разделят хората и заплашват разрастването на световната общност.
А) Нации и култури. Тъй като отделните хора са утвърдени от Бога в тяхното разнообразие, това важи и за нациите и културите. Признаваме, че нито една нация или култура не е абсолютно права и справедлива в начините, по които се отнася към собствения си народ, както и че която и да било нация не е напълно лишена от загриженост към благополучието на своите граждани. Църквата трябва да счита нациите за отговорни за несправедливото третиране на техните граждани и на останалите хора, живеещи в рамките на техните граници. Ние признаваме действителните различия в културата и политическата философия и същевременно настояваме за правда и мир във всяка нация.
Б) Национална власт и отговорност. Някои нации притежават по-голяма военна и икономическа власт, отколкото други. На плещите на по-силните лежи отговорността въздържано да упражняват своето богатство и влияние. Потвърждаваме правото и задължението на хората от всички нации да определят собствената си съдба. Настояваме големите политически сили да използват своята ненасилствена власт по-скоро за да увеличат до най-голямата възможна степен политическата, социалната и икономическата самоопределеност на другите нации, отколкото да съдействат за собствените си специални интереси. Приветстваме международните усилия за създаването на по-справедлив международен икономически ред, при който ограничените ресурси на земята се използват за максималното благо на всички нации и народи. Настояваме християните във всяко общество да насърчават правителствата, под чието управление живеят, и икономическите инстанции в техните общества да подпомагат и да работят за развитието на един по-справедлив икономически ред.
В) Война и мир. Ние вярваме, че войната е несъвместима с учението и примера на Христос. Ето защо отхвърляме войната като средство за водене на национална външна политика, за да бъде тя използвана само в краен случай при предотвратяването на такива злини като геноцид, брутално потъпкване на човешките права и непровокирана международна агресия. Настояваме, че първостепенно морално задължение на всяка нация е да разрешава с мирни средства всеки възникнал между нациите спор; че човешките ценности трябва да надделеят над военните претенции, когато правителствата определят своите приоритети; че трябва да се даде отпор на милитаризирането на обществото и то да бъде спряно; че производството, продажбата и разработването на оръжия трябва да бъде намалено и контролирано; че производството, притежанието или използването на ядрени оръжия трябва да бъде осъдено. Затова одобряваме общото и пълно разоръжаване, осъществявано под строгия и ефективен международен контрол.
Г) Правосъдие и закон. Ако искаме да се постигне и поддържа ред посредством закона, отделните хора и групи трябва да се чувстват в безопасност в живота си и в правото да живеят в обществото. Осъждаме като аморален такъв ред на живота, при който се увековечава неправдата. И ако искаме световната общност да стане факт, нациите трябва да се чувстват сигурни в света.
Вярвайки че международното правосъдие изисква участието на всички народи, ние подкрепяме Организацията на обединените нации и свързаните с нея органи и Международния съд като най-добрите средства, съществуващи сега, за постигане на един свят на справедливост и закон. Приветстваме старанията на всички хора във всички страни, които се стремят към световен мир посредством законите. Подкрепяме международната помощ и сътрудничеството по всички въпроси за нужди и конфликти. Настояваме за приемане в членство в Организацията на обединените нации на всички нации, които желаят да станат нейни членки и които приемат отговорностите на тази организация. Настояваме Организацията на обединените нации да играе по-настойчива роля в разработването на международен арбитраж за спорове и действителни конфликти между нациите посредством разработването на обвързващ арбитраж от трета страна. Двустранните или многостранните усилия извън Организацията на обединените нации трябва да действат в унисон, а не в разрез с нейните цели. Ние потвърждаваме отново своята историческа загриженост за света като наша енория и се стремим към пълноценно и равноправно членство на всички хора и народи в една наистина световна общност.