¶165. VI. СВЕТОВНАТА  ОБЩНОСТ

 

            Божият свят е един свят. Обединението, което ни е наложено сега от техническата революция, е надхвърлило в голяма степен нашата морална и духовна способност да постигнем един стабилен свят. Наложеното обединение на човечеството, все по-очевидно на всички нива на живота, представя пред Църквата, както и пред всички хора, проблеми, които няма да чакат отговор: неправдата, войната, експлоатацията, привилегията, населението, международните екологични кризи, разпространението на ядрените арсенали, развитието на транснационалните бизнес организации, които действат отвъд границите на ефективния контрол от страна на която и да било правителствена структура, както и нарастването на тиранията във всичките й форми. Това поколение трябва да открие жизнеспособни отговори на тези и свързаните с тях въпроси, ако искаме човечеството да продължи да пребивава на тази земя. Ние поемаме задължението като Църква за постигането на световна общност – общност от хора, които искрено се обичат един друг. Ние даваме тържествено обещание да търсим смисъла на благовестието във всички въпроси, които разделят хората и заплашват разрастването на световната общност.

 

            А) Нации и култури. Тъй като отделните хора са утвърдени от Бога в тяхното разнообразие, това важи и за нациите и културите. Признаваме, че нито една нация или култура не е абсолютно права и справедлива в начините, по които се отнася към собствения си народ, както и че която и да било нация не е напълно лишена от загриженост към благополучието на своите граждани. Църквата трябва да счита нациите за отговорни за несправедливото третиране на техните граждани и на останалите хора, живеещи в рамките на техните граници. Ние признаваме действителните различия в културата и политическата философия и същевременно настояваме за правда и мир във всяка нация.

 

            Б) Национална власт и отговорност. Някои нации притежават по-голяма военна и икономическа власт, отколкото други. На плещите на по-силните лежи отговорността въздържано да упражняват своето богатство и влияние. Потвърждаваме правото и задължението на хората от всички нации да определят собствената си съдба. Настояваме големите политически сили да използват своята ненасилствена власт по-скоро за да увеличат до най-голямата възможна степен политическата, социалната и икономическата самоопределеност на другите нации, отколкото да съдействат за собствените си специални интереси. Приветстваме международните усилия за създаването на по-справедлив международен икономически ред, при който ограничените ресурси на земята се използват за максималното благо на всички нации и народи. Настояваме християните във всяко общество да насърчават правителствата, под чието управление живеят, и икономическите инстанции в техните общества да подпомагат и да работят за развитието на един по-справедлив икономически ред.

 

            В) Война и мир. Ние вярваме, че войната е несъвместима с учението и примера на Христос. Ето защо отхвърляме войната като средство за водене на национална външна политика, за да бъде тя използвана само в краен случай при предотвратяването на такива злини като геноцид, брутално потъпкване на човешките права и непровокирана международна агресия. Настояваме, че първостепенно морално задължение на всяка нация е да разрешава с мирни средства всеки възникнал между нациите спор; че човешките ценности трябва да надделеят над военните претенции, когато правителствата определят своите приоритети; че трябва да се даде отпор на милитаризирането на обществото и то да бъде спряно; че производството, продажбата и разработването на оръжия трябва да бъде намалено и контролирано; че производството, притежанието или използването на ядрени оръжия трябва да бъде осъдено. Затова одобряваме общото и пълно разоръжаване, осъществявано под строгия и ефективен международен контрол.

 

            Г) Правосъдие и закон. Ако искаме да се постигне и поддържа ред посредством закона, отделните хора и групи трябва да се чувстват в безопасност в живота си и в правото да живеят в обществото. Осъждаме като аморален такъв ред на живота, при който се увековечава неправдата. И ако искаме световната общност да стане факт, нациите трябва да се чувстват сигурни в света.

 

            Вярвайки че международното правосъдие изисква участието на всички народи, ние подкрепяме Организацията на обединените нации и свързаните с нея органи и Международния съд като най-добрите средства, съществуващи сега, за постигане на един свят на справедливост и закон. Приветстваме старанията на всички хора във всички страни, които се стремят към световен мир посредством законите. Подкрепяме международната помощ и сътрудничеството по всички въпроси за нужди и конфликти. Настояваме за приемане в членство в Организацията на обединените нации на всички нации, които желаят да станат нейни членки и които приемат отговорностите на тази организация. Настояваме Организацията на обединените нации да играе по-настойчива роля в разработването на международен арбитраж за спорове и действителни конфликти между нациите посредством разработването на обвързващ арбитраж от трета страна. Двустранните или многостранните усилия извън Организацията на обединените нации трябва да действат в унисон, а не в разрез с нейните цели. Ние потвърждаваме отново своята историческа загриженост за света като наша енория и се стремим към пълноценно и равноправно членство на всички хора и народи в една наистина световна общност.



Цитати:


Последни новини

Епископ Болетер на осемдесет години

04.05.2021

Централната конференция горещо те поздравява, скъпи епископ Хайнрих, за твоя осемдесети рожден ден, който ще празнуваш на 13 май. Преди шестдесет години ти започна служението си в Методистката църква като млад стажант и кандидат за пасторско служение. Ти беше свидетел на обединяването, което създаде Обединената методистка църква, и скоро стана член на новосъздадения Генерален съвет […]

Прочети повече

Новини, От Европа