¶ 163. IV. ИКОНОМИЧЕСКАТА ОБЩНОСТ
Ние твърдим, че всички икономически системи са под Божията преценка в не по-малка степен от другите аспекти на сътворения ред. Ето защо признаваме отговорността на правителствата да разработват и прилагат стабилна фискална и парична политика, която осигурява икономическия живот на отделните хора и целите общности и която осигурява пълноценна трудова заетост и достатъчни доходи при минимална инфлация. Вярваме, че частните и обществени икономически начинания носят отговорност за социалната цена, която се заплаща при извършването на бизнес, като трудова заетост и замърсяване на околната среда. Вярваме също така, че те трябва да бъдат държани отговорни за заплащането на такава висока цена. Подкрепяме мерките, които биха редуцирали концентрирането на богатства в ръцете на малцина. Подкрепяме също така усилията да се ревизират данъчните структури и да се елиминират програмите за правителствена поддръжка, които в момента облагодетелстват богатите за сметка на останалите хора.
А) Имущество. Вярваме, че частната собственост на имот е попечителство под ръководството на Бога както в обществата, в които то се насърчава, така и в обществата, в които то не се насърчава, а е ограничено от най-важните нужди на обществото. Вярваме, че християнската вяра отказва да даде на който и да било човек или група хора изключителния и своеволен контрол върху която и да е друга част от сътворената вселена. Следователно социално и културно обусловената собственост на имот трябва да се счита за отговорност към Бога. Ето защо вярваме, че правителствата носят отговорност в преследването на справедливост и ред според закона за осигуряването на процедури, които защитават правата на цялото общество, както и на частните собственици.
Б) Колективни преговори. Подкрепяме правото на обществените и частни (включително стопански, правителствени, институционни и домашни) работници и работодатели да се организират за колективни преговори в профсъюзи и в други групи по свой избор. Освен това подкрепяме правото и на двете страни на закрила при правенето на този избор, както и тяхната отговорност да преговарят честно в рамките на обществения интерес. С цел да се съхранят и насърчат правата на всички членове на обществото ние подкрепяме новаторските процедури за преговори, които включват представители на обществения интерес при преговарянето и уреждането на трудово-управленски договори, включително и такива, които могат да доведат до форми на юридически резолюции по определени въпроси. Отричаме използването на насилие от която и да е страна по време на воденето на колективни преговори или каквото и да било трудово/управленско несъгласие. Отхвърляме също така и заменянето за постоянно на работник, взел участие в законна стачка.
В) Работа и почивка. Всеки човек има правото на работа при заплата, достатъчна за живеене. Там, където частният сектор не може или не осигурява работни места за всички, които търсят работа, отговорност на правителството е да осигури откриването на такива работни места. Подкрепяме социалните мерки, които осигуряват физическата и умствена безопасност на работниците, както и справедливото и безпристрастно разделяне на производства и услуги; които насърчават нарастването на свободата за начините, по които отделните хора могат да използват свободното си време. Признаваме възможностите, които свободното време осигурява за творчески принос към обществото, и насърчаваме методите, които позволяват на работниците да получат допълнително свободно време. Подкрепяме образователните, културните и развлекателни отдушници, които увеличават използването на такова време. Вярваме, че хората стоят на първо място пред печалбите. Осъждаме егоистичния дух, който често прониква в нашия икономически живот. Подкрепяме такава политика, която насърчава споделянето на идеи на работните места, уговорки за кооперативна и колективна работа. Подкрепяме правата на работниците да отказват да работят при условия, заплашващи здравето и/или живота, без да рискуват работното си място. Подкрепяме такава политика, която да даде обратна насока на нарастващото концентриране на бизнеса и индустрията в монополи.
Г) Консумация. Консуматорите трябва да упражняват своята икономическа власт да насърчават производството на стоки, които са необходими и от полза за човечеството, като избягват оскверняването на околната среда, както при производството, така и при консумирането. Консуматорите трябва да отбягват да закупуват стоки, изработени при условия, в които работниците биват експлоатирани заради възрастта, пола и икономическия си статут.
И докато ограничените възможности, достъпни за консуматорите, правят това извънредно трудно за осъществяване, закупуването на стоки, удостоверени като “Fair Trade” (“справедлива търговия”), е един от сигурните начини, по които консуматорите могат да използват покупателната си власт да дадат принос за общото благо. Международните стандарти за справедлива търговия (Fair Trade) са изградени на основата на осигуряване на достатъчни за живеене заплати за дребните земеделци и техните семейства, работейки с демократично управлявани селскостопански кооперативи, купувайки директно от тях, така че печалбите и придобивките от търговията всъщност да достигнат до земеделците и техните общности, осигурявайки жизнено важни кредити и насърчавайки екологически поддържащи се селскостопански практики. Консуматорите не само трябва да търсят компании, чиито производствени линии отразяват сериозна обвързаност с тези стандарти, но трябва да насърчават също така и разширеното корпоративно участие в пазара за справедлива търговия.
Консуматорите трябва да преценяват своята консумация на стоки и услуги по-скоро в светлината на необходимостта от увеличаване на качеството на живот, отколкото на неограниченото производство на материални блага. Призоваваме консуматорите, включително местните църковни общности и свързаните с Църквата институции, да организират постигането на тези цели и да изразят неудовлетвореност от вредните икономически, социални и екологични практики чрез такива подходящи методи като бойкот, писане на писма, общи резолюции и реклами. Например тези методи могат да бъдат използвани да повлияят за изготвянето на по-добри телевизионни и радиопрограми.
Д) Бедност. Въпреки общото изобилие в индустриалните нации, болшинството от хората в света живеят в бедност. За да се задоволят основни нужди като храна, облекло, подслон, образование, здравеопазване и други, трябва да се намерят начини по-справедливо да се споделят световните ресурси. Когато нарастването на технологиите е придружено от експлоатиращи икономически практики, това води до обедняването на много хора и прави бедността самоподдържаща се. Ето защо ние не държим бедните хора морално отговорни за тяхното икономическо състояние. За да започнем да облекчаваме бедността, ние подкрепяме политика от рода на програми за: поддържане на достатъчен доход, качествено образование, прилични жилища, професионално обучение, смислени възможности за трудова заетост, подходяща медицинска и болнична грижа, хуманност и програми за радикално преразглеждане на благосъстоянието. Тъй като ниските заплати са често причина за бедността, работодателите трябва да плащат на своите работници заплата, която не ги принуждава да зависят от държавни субсидии, като купони за храна или социални помощи, за да преживяват.
Е) Мигриращи работници. Мигриращите и други селскостопански работници, които от дълго време са обект на специална загриженост от страна на църковното служение, по характера на своя начин на живот са изключени от много икономически и социални придобивки, на които се радват други. Положението на много мигриращи работници е утежнено, тъй като те са хора с различна расова и етническа принадлежност, репресирани чрез много други видове неравнопоставеност в обществото. Застъпваме се за правата на всички мигриращи хора и одобряваме техните усилия за постигане на отговорна самоорганизация и самоопределеност. Призоваваме правителствата и всички работодатели да осигурят на мигриращите работници същите икономически, образователни и социални придобивки, на които се радват другите граждани. Призоваваме нашите църкви да се стремят да разработят програми за служение на такива мигриращи хора, които идват в тяхната енория, и да подкрепят техните усилия да се организират за колективни преговори.
Ж) Хазарт. Хазартът е заплаха за обществото, смъртоносен е за най-добрите интереси на моралния, социалния, икономическия и духовния живот и е разрушителен за доброто правителство. Като знак на вяра и загриженост християните трябва да се въздържат от хазарт и трябва да се стремят да служат на пострадалите от тази практика. Там, където хазартът се е превърнал в пристрастеност, Църквата ще насърчава такива хора да получат терапевтична помощ, за да може енергията им да бъде пренасочена в положителна и конструктивна посока. Църквата трябва да поощрява стандарти и личен начин на живот, които биха направили занимаването с комерсиалния хазарт, включително и обществените лотарии, ненужно и нежелано като средство за отмора, бягство или набавяне на приходи или финанси за подкрепа на благотворителни организации или на правителството.
З) Семейни стопанства. Стойността на семейните стопанства отдавна е потвърдена като съществена основа за свободните и демократични общества. През последните години оцеляването на независимите земеделци в световен мащаб е било заплашвано поради най-различни фактори, включително и нарастващото съсредоточаване на всички фази на селското стопанство в ръцете на ограничен брой транснационални корпорации. Съсредоточаването на хранителните запаси за мнозина в ръцете на малцина повдига глобални въпроси за справедливост, които призовават към бдителност и действие.
Призоваваме селскостопанския бизнес сектор да проявява уважение към човешките права, главно в отговорното управление на ежедневния хляб за света и, на второ място, в отговорното корпоративно гражданство, което уважава правата на всички земеделци, дребни и едри, да получат справедлива възвръщаемост на честния си труд. Застъпваме се за правата на хората да притежават имот и да припечелват от обработването на земята.
Призоваваме нашите църкви да направят всичко по силите си да говорят пророчески по въпросите за хранителните запаси и за хората, които ги осигуряват с труда си.
И) Корпоративна отговорност. Корпорациите са отговорни не само пред своите акционери, а и пред други хора: техните работници, доставчиците, продавачите, клиентите, общностите, където осъществяват своя бизнес, и за земята, която ги поддържа. Подкрепяме правото на обществеността да знае какво въздействие имат корпорациите върху тези разнообразни области, така че хората да могат да правят информиран избор относно това коя корпорация да подкрепят.
Приветстваме тези корпорации, които доброволно се придържат към стандартите, насърчаващи човешкото благополучие и предпазващи околната среда.
Й) Търговия и инвестиции. Потвърждаваме важната роля на международната търговия и инвестиции в един взаимозависим свят. Търговията и инвестициите трябва да се основават върху правила, които подкрепят достойнството на човешката личност, чиста околна среда и нашата обща човешка природа. Търговските споразумения трябва да включват механизми за прилагане на трудовите и човешките права, както и на стандартите за околната среда. Широкомащабната гражданска защита и участието в търговските преговори трябва да бъдат осигурени посредством демократични механизми за консултация и участие.
Превод: п-р Маргарита Тодорова