“Стани, ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те освети Христос” (Еф. 5:14)
При тълкуването на тези думи бих желал с Божията помощ:
I. Да опиша спящите, към които те са отправени.
II. Да вложа ясно в нашето съзнание съвета: “Стани, ти, който спиш,
и възкръсни от мъртвите.”
III. Да представя обещанието “Ще те осветли Христос”, дадено на ония,
които се събудят и възкръснат.
І. 1. Да разгледаме първо сънливците, за които става дума тук. Сънят представя естественото състояние на човека: дълбокия сън на душата, в който чрез греха на Адам са изпаднали всички негови потомци; безразличието, мързела и безумието, незнанието за истинското състояние на човека, в което всеки живее от рождението си, докато не го разбуди Божият глас.
2. “Които спят, нощем спят” /1 Сол.5:17/. Естественото състояние на човека е състояние на пълна тъмнина, едно състояние, при което “Тъмнина покрива земята и мрак племената” /Ис.60:2/. Бедният несъбуден грешник не познава сам себе си, колкото и големи да са иначе неговите други познания. Той “мисли, че знае нещо, но още не е познал, както трябва да познава” /1 Кор.8:2/. Все още не знае, че е един паднал дух, чиято единствена задача на тази земя е в това да се изправи от падението си и да се върне към подобие на Бога, за което е бил сътворен. Той не вижда “едното, което е потребно” /Лука 10:42/, а именно вътрешното обръщение, онова “рождение от горе” /представено образно чрез кръщението/, което е началото на пълното обновление, на освещението на духа, душата и тялото, “без което никой няма да види Бога” /Евр.12:14/.
3. Макар че е пълен с болести, той се смята за напълно здрав. Здраво обвързан със скръб и с желязо /Пс.107:10/, мечтае да бъде щастлив и свободен. Вика: “Мир, мир” /Йер. 6:14/, докато дяволът като силен и въоръжен човек вече напълно притежава душата му. Продължава да спи и да си почива, макар че преизподнята отдолу се раздвижва под него и ямата, от която няма връщане, е отворила широко устата си, за да го погълне /Ис.5:14/. Около него се разгаря огън, но той не знае; да, изгаря го, но той не взема това присърце.
4. Следователно, трябва да разбираме /и да даде Бог всички така да го разберем!/, че спящият е грешник, който е доволен в своите грехове; доволен от своето пропаднало положение и готов да живее и да умре, без да се уподобява на Бога. Той нито знае нещо за своята болест, нито познава единственото лекарство; може би никога не е бил предупреждаван или никога не е обръщал внимание на предупреждаващия глас на Бога “да бяга от идещия гняв” /Мат.3:7/. Все още не вижда, че над него виси опасността от огнения пъкъл, и никога не е запитвал с пълна сериозност: “Какво да сторя, за да се спася?” /Деян.16:30/.
5. Ако спящият е външно свободен от пороци, неговият сън по правило бива най-дълбок. При това е все едно дали той има един лаодикийски дух, сиреч е “нито топъл, ни студен” /Откр.3:15/, или е един спокоен, разумно мислещ и добродушен познавач на религията на отците си, или е ревностен и силно вярващ и според най-строгото учение на своето вероизповедание води живота си; т. е. според Библията е човек, стараещ се да оправдае сам себе си, и се мъчи да представи своята собствена правда /Рим.10:3/ като основание за своето приемане от Бога.
6. Така че той е такъв: “има вид на благочестие, но е отречен от силата му” /2 Тим.3:5/; навярно си прави шега с всяко страхопочитание пред Бога, с което се сблъсква, и го възприема като налудничаво и като заслепение. Между това този беден самоизмамник благодари на Бога, че “не е като другите хора” /Лука 18:11/, “прелюбодеец, неправеден, грабител”, че не върши неправда никому. Пости дваж седмично, прилага всички благодатни средства, ходи редовно на църква и се причестява. Да, той дава десятък от всичко, което има, върши добро, колкото може. “Според правдата на Закона” е “непорочен”. За една богобоязлива същност му липсва само силата, за истинската вяра – Духът, за християнство – само истината и животът.
7. Не знаете ли, че един християнин като тоя, колкото и високоуважаван да е от хората, е една мерзост пред Господа? Всяко “горко” на Божия син – вчера, днес и до века – по адрес на книжниците, фарисеите и лицемерите важи и за него, който “чисти външността на чашата и блюдото” /Мат.23:25/, но вътрешно е пълен с нечистота. “Някаква лоша болест го е сполетяла и както е легнал, няма вече да стане” /Пс.41:8/. Нашият Господ сполучливо го сравнява с “варосан гроб”, който отвън се вижда хубав, но отвътре е пълен с мъртвешки кости и всякаква нечистота. Костите наистина не са изсъхнали, “жили и меса израстват по тях и кожа ги покри отгоре; дух обаче нямаше в тях” /Йез.37:8/, няма го духът на живия Бог. А “който няма Христовия Дух, той не е Негов” /Рим.8:9/. “Вие сте Христови”, “ако живее във вас Божият Дух” /Рим.8:9/. Но ако не, то знае Бог: вие сте в смърт и до ден днешен.
8. Това е още един белег на спящия: той остава в смърт, макар че не знае. Мъртъв е за Бога, мъртъв в своите грехове и престъпления /Еф.2:1/. Защото “копнежът на плътта значи смърт”. Така е писано: “Както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, така смъртта мина във всичките човеци” /Рим.5:12/ – не само физическата, но и духовната и вечна смърт. Бог каза на Адам: “В деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш” /Бит.2:17/; не физически /освен в смисъл, че от този момент щеше да стане смъртен/, а духовно: ти ще изгубиш живота на душата си, ти ще умреш за Бога, ти ще бъдеш отделен от Него, Който е твоят истински живот и щастие.
9. По този начин жизненоважната ни връзка с Бога е дотолкова разкъсана, че сред кипежа на естествения си живот сме в състояние на духовна смърт. В нея оставаме, докато вторият Адам стане за нас животворящ дух, докато Той възкреси тия, които са мъртви в своите грехове, удоволствия, богатство и слава /1 Кор.15:45/. Но преди един мъртъв да може да заживее, той трябва да “чуе гласа на Божия Син” /Йоан 5:25/. Тогава ще му стане ясно, че е в състояние на погибел, и ще приеме своята смъртна присъда. Разбира, че е “жив умрял” /1 Тим.5:6/, мъртъв за Бога и всичко божествено и би могъл да действа като жив християнин толкова, колкото един труп може да изпълнява функциите на жив човек.
10. Напълно сигурно е, че мъртвият в греха няма “обучени чувства” /Евр.5:14/, за да различава доброто и злото. “Гледа, а не вижда, чува, а не слуша” /Мат.13:13/. Той не “вкусва и не вижда” /Пс.34:8/ “колко благ е Господ”. Никога “не е виждал Бога” /1 Йоан 4:12/, нито е чувал гласа Му, нито “е попипал Словото на живота” /1 Йоан 1:1/. Без полза за него е, че името Исус е “ароматно като изляно масло” и “на смирна и алое и кайсия миришат всичките Му дрехи” /Песен 1:3, Пс.45:8/. Душата му, спяща в мъртвешки сън, няма никакво усещане за това. Сърцето му е закоравяло и нищо не възприема.
11. Понеже няма никакви сетива и духовни чувства за тези неща, естественият човек не разбира това, което е от Божия Дух. Толкова е далеч от възприемането му, че всичко, което трябва да бъде духовно усещано, за него е чиста глупост /1 Кор.2:14/. Той не само не се задоволява да не знае нищо за духовните неща, но и изобщо отрича тяхното съществуване. Духовното усещане за него е обобщено понятие за глупост. “Как може да бъде това?” – пита той. Как би могъл някой да знае, че Бог съществува? Точно така, както ти в момента знаеш, че твоето тяло съществува. Вярата е живот на душата; ако този живот живее в теб, ти не се нуждаеш от никакво доказателство за него, освен божественото съзнание, “свидетелството на Бога” /Йоан 5:9/, което е по-голямо и по-важно от десет хиляди човешки свидетелства.
12. Ако Бог не дава вече това свидетелство на твоя дух, че си Божие чадо, то дано Той чрез Своето доказателство и сила убеди теб, бедни и неразбудени грешнико, че ти имаш дявола за свой баща! О, дано това стане, докато аз пророкувам, “да започне да гърми и костите да се събират, кост с костта” /Йез. 37:7/. “Дойди, Душе, от четирите ветрища и духни върху тия убити, да оживеят!” Не закоравявайте сърцата си; не се противете на Святия Дух, Който в този момент е тук, за да “ви обвини в грях” /Йоан 8:46/, че “не сте повярвали в името на единородния Божи Син” /Йоан 3:18/.
ІІ. 1. Затова “Стани, ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите!” Бог те призовава сега чрез моите уста и предлага на теб, паднала душо, да познаеш сам себе си, своето истинско състояние и единствената си задача на тая земя. “Какво става с теб, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем!” /Йона 1:6/. Върху теб връхлита страшна буря; ти потъваш в бездната на погибелта, в преизподнята на Божия съд. Искаш ли да се избавиш, хвърли се в тях! “Съди сам себе си, за да не бъдеш съден от Господа” /1 Кор.11:31/.
2. Събуди се! Събуди се! Стани веднага, “за да не пиеш от чашата на Божията ярост” /Ис.51:17/. Побързай да се хванеш за Господа, твоята правда, Който е силен да помага. Отърси от себе си пръстта /Ис.52:2/. Остави се най-малкото поне да бъдеш разтърсен от земетресението на Божието заплашване. Събуди се и извикай заедно с разтреперания тъмничен началник: “Какво трябва да сторя, за да се спася?” /Деян.16:30/. Не си давай отдих, докато не повярваш в Господ Исус – чрез дара на Святия Дух, Който действа в теб.
3. Ако искам да отправя това предупреждение към някои от вас повече, отколкото към други, то това са тези, които мислят, че казаното не важи за тях. “Имам слово от Господа за теб” /Съдии 3:20/. В името на Бога те предупреждавам: “бягай от идещия гняв” /Мат.3:7/. Тебе, нечиста душо, разпознавам в лицето на осъдения Петър: той лежи в тъмницата между войниците, окован с две вериги. Пазачите стоят пред вратата. Нощта преминава, утрото наближава, когато ще бъде изпълнена смъртната присъда. И при тези ужасни обстоятелства ти дълбоко спиш; спиш в прегръдките на дявола, на ръба на пропастта, пред разтворените уста на погибелта!
4. О, дано “ангел от Господа застане до тебе и светлина да осияе килията ти!” /Деян.12:7/. Дано усетиш докосването на всемогъщата ръка, която те буди! “Ставай бързо, опаши се и обуй сандалите си. Дойди подир мене!”
5. Събуди се, безсмъртна душо, от своите блянове за земно щастие! Не те ли създаде Бог за Себе Си? Не можеш да намериш мир, докато не си починеш в Него! Върни се, страннико! Бягай обратно към своето убежище! Тук ти нямаш родина. Не мисли да съграждаш хижата си. Ти си само един странник, гост на земята, създаден като еднодневка, готова да премине в истинското си състояние. Побързай! Вечността е близо. Вечност в блаженство или вечност, пълна със скръб!
6. Как е с твоята душа? Ако Бог я изиска от теб още докато говоря, ще бъдеш ли готов да посрещнеш смъртта и съда? Ще можеш ли да устоиш пред Неговото лице, чиито “очи са твърде чисти, за да гледат злото” /Авакум 1:13/? Годен ли си да вземеш дял в наследството на светиите в светлината /2 Тим.4:7/? “Подвизавал ли си се в доброто войнстване на вярата”, “опазил ли си вярата си”? Осигурил ли си едното, което е нужно /Лука 10:42/? Възстановил ли си подобието си с Бога, а именно, “правдата и святостта на истината” /Еф.4:24/? Съблякъл ли си стария човек и облякъл ли си се в новия /Кол.3:9-10/? Облякъл ли си се с Христос /2 Кор.5:2/?
7. Имаш ли масло в своята лампа /Мат.25:3/? Благодат в сърцето си? “Обичаш ли Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила” /Марк 12:30/? Имаш ли същия дух в себе си, който беше в Христос /Фил. 2:5/? Действително ли си християнин, едно ново създание? Преминало ли е старото и станало ли е всичко ново /2 Кор.5:17/?
8. Станал ли си “участник на божественото естество” /2 Петр.1:4/? Познаваш ли, че Христос е в теб, и ако не, познаваш ли, че си порицан /2 Кор. 13:5/? Знаеш ли, че “Бог пребъдва в тебе по Духа, Който Той ни е дал” /1 Йоан 3:24/? Не знаеш ли, че “тялото ти е храм на Святия Дух, Когото имаш от Бога” /1 Кор.6:19/? Имаш ли това свидетелство в теб, “залога на твоето наследство” /Еф.1:14/? Запечатан ли си с обещания Святи Дух за деня на изкуплението /Еф.4:30/? Прие ли Святия Дух /Деян.19:2/? Или този въпрос не те смущава, защото ти не знаеш, че има Святи Дух?
9. Ако тези въпроси те дразнят, можеш ли да бъдеш сигурен, че не си християнин, както и че нямаш желанието да станеш такъв? Не, дори “молитвата ти е станала грях” /Пс.109:7/; на този ден ти тържествено си се подиграл с Бога, като си се молил да ти даде Святия Си Дух, без да вярваш, че човек може изобщо да Го получи.
10. По поръчение на Божието слово и на нашата църква трябва да повторя въпроса: “Приел ли си Святия Дух?” Ако не, то ти още не си никакъв християнин. Защото един християнин е човек, който е помазан със Святия Дух и със сила /Деян.10:38/. Ти все още нямаш дял в неопетнената и чиста вяра. Та знаеш ли ти какво е вярата? Познаваш ли я като вземане участие в божественото естество, като живот на Бога в човешката душа, като даване на Христов образ в сърцето, като “Христос в теб, надеждата на славата” /Кол.1:27/, като блаженство и святост, като небе още на земята, като “Божието царство в теб”, което не е ядене и пиене, никакво външно нещо, а “правда, мир и радост в Святия Дух”, като вечно царство, основано в твоята душа, като “мир с Бога, превъзхождащ всеки разум” /Фил. 4:7/ и като “неизказана и преславна радост” /1 Петр.1:8/?
11. Знаеш ли, че “в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действа чрез любов” /Гал.5:6/, новото създание /Гал.6:15/? Осъзнаваш ли нуждата от такава вътрешна промяна, от духовно рождение, от този живот извън смъртта, от това освещение? Убеден ли си здраво, че без това освещение никой няма да види Господа? Стремиш ли се към него? Стараеш ли се да затвърждаваш своето призвание и избиране /2 Петр.1:10/? Изработваш ли спасението си със страх и трепет /Фил.2:12/? Подвизаваш ли се да влезеш през тясната порта /Лука 13:24/? Сериозно ли е това за твоята душа? Можеш ли да кажеш на Тоя, Който изпитва сърцата: “Ти си, о, Господи, за когото копнея! Господи, Ти знаеш всичко, Ти знаеш, че Те обичам” /Йоан 21:17/.
12. Ти се надяваш да бъдеш спасен. Коя е основата за тая твоя надежда? Може би това, че не си направил нищо лошо, а много добрини; или че не си като другите хора, а мъдър, или образован, или честен, или морално извисен; че си уважаван от хората и имаш добро име? О, не! Всичко това няма да те доведе до Бога. В Неговите очи то е повече от нищо. Познаваш ли Исус Христос, Когото Той е пратил? Не ти ли е обещал Той: “По благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой” /Еф.2:8,9/? Възприел ли си като единствена основа за своята надежда пълното със сигурност слово, че “Исус Христос дойде на света, за да спаси грешните” /1 Тим.1:15/? Схванал ли си какво означава това: “Не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние” /Мат.9:13/? “Аз съм пратен до изгубените овце” /Мат.15:24/. Не си ли ти – който слуша, нека внимава – изгубен, мъртъв и вече осъден? Знаеш ли какво ти се пада? Усещаш ли духовната си недостатъчност? Духовен сиромах ли си? Скърбиш ли по Бога, без да може някой да те утеши? Опомнил ли се е блудният син, готов ли е да се отдалечи от ония, които още ядат рошковите? Съгласен ли си да живееш благочестиво в Христос /2 Тим.3:12/? Страдаш ли поради това от преследвания /Мат.5:11/? Говорят ли хората против теб лъжливо всякакво зло заради Божия Син?
13. О, дано зад тези въпроси чуете гласа, който разбужда мъртвите, и да усетите чука на онова Слово, което разтрошава скалите /Йер.23:29/. “Днес ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцето си” /Евр.3:13,15/. Събуди се сега ти, който спиш в духовна смърт, за да не заспиш един ден във вечна гибел! Разбери своето погубление и “възкръсни от мъртвите”! Остави старите си приятели в грях и погибел. Последвай Исус и остави мъртвите да погребват своите мъртви. “Избави се от това извратено поколение” /Деян.2:40/. “Излез изсред тях и отдели се, казва Господ, и не се допирай до нищо нечисто” /2 Кор.6:17/, и Той ще те приеме. Христос ще те освети.
ІІІ. 1. Накрая искам да изясня това обещание. Колко окуражаващо е твърдението: “Който и да си ти, ако последваш Неговия призив, търсенето ти няма да е напразно” /Ис.45:19/! Ако в този момент “се събудиш и възкръснеш от мъртвите”, то бъди сигурен, че валидно е Неговото обещание, Той ще те осветли. “Господ ще ти даде благодат и слава” /Пс.84:11/: светлината на Своята благодат сега и светлината на Своята слава един ден, когато получиш неувяхващия венец /Петр.5:4/. “Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, и мракът ти ще бъде като пладне” /Ис.58:8,10/. “Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът от познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос” /2 Кор.4:6/. “А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее слънцето на правдата с изцеление в крилата си” /Мал. 4:2/. В оня ден ще ти се каже: “Стани, свети, защото светлина дойде за тебе и славата Господна те осия” /Ис.60:1/. Христос ще ти се открие, Той е истинската светлина.
2. Бог е светлина; Той ще даде Себе Си на всеки пробуден грешник, който чака на Него. Тогава ти ще станеш храм на живия Бог; тогава Христос ще “се всели чрез вяра във вашите сърца” /Еф.3:17-19/. И ти ще бъдеш “вкоренен и основан в любовта, да бъдеш силен да разбереш заедно с всичките светии що е широчината и дължината, височината и дължината и да познаеш Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълниш с цялата Божия пълнота”.
3. Вие виждате призванието си, скъпи братя. Вие сте призвани да “се вградите заедно в Духа за Божие обиталище” /Еф.2:22/ и чрез Святия Дух, Който живее в нас, още отсега да бъдете светии, които “участват в наследството на светиите в светлината” /Кол.1:12/. Това са “скъпоценните нам и твърде големи обещания”, подарени, да, наистина подарени на нас като вярващи. Защото чрез вяра ние “получихме не духа на света, но Духа, Който е от Бога” /1 Кор.2:12/ – това е събирателно понятие за всички обещания, “за да познаем това, което Бог благоволи да ни подари”.
4. Божият Дух е големият дар, който Бог понякога и по някакви начини е обещавал на хората, а от времето, когато Христос беше прославен, този дар е доведен до пълнота. Тези обещания, дадени на отците ни, се изпълниха така: “И ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги извършвате” /Йез. 36:27/. “Ще изливам вода на жадната земя и реки на сухата почва; ще изливам Духа Си на потомството ти и благословението на рожбите ти” /Ис.44:3/.
5. Затова всички вие можете да бъдете живи свидетели за прощението на греховете и за даването на Святия Дух. “Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва” /Марк 9:23/. “Кой измежду вас се бои от Господа” /Ис.50:10/ и въпреки това “ходи в тъмнина и няма светлина?” Питам те в името на Исус: вярваш ли, че Неговата ръка не се е скъсила, че Той все още е силен да помага, че е същият вчера, днес и до века? Вярваш ли, че Той има властта да прощава грехове? Дерзай, синко, прощават ти се греховете /Мат.9:2/. Бог ти е простил заради Христос. Приеми това “не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина” /1 Сол.2:13/ Така ти си оправдан без заслуги, чрез вяра. Също ще бъдеш осветен чрез вярата в Исус. Ти ще засвидетелстваш, да, точно ти, че “Бог ни е дал вечен живот и че тоя живот е в Сина Му” /1 Йоан 5:11/.
6. Вие, мъже, скъпи братя! Позволете ми да ви говоря, “нека не ви бъде тежко това увещателно слово”, ако и да го говори един, който е незначителен сред вас. Вашата съвест ви дава свидетелство в Святия Дух, че ще го сторите, “ако сте опитали, че Господ е благ” /1 Петр. 2:3/. Това е вечен живот, да познаят Тебе, единия и истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил” /Йоан 17:3/. Това придобито от опит познание само по себе си е истинско християнство. Този е християнин, който е приел Христовия Дух. Не е християнин този, който не Го е приел. А и е невъзможно да Го приеме, ако не знае, че в същия ден /”когато дойда”, казва Господ/ “ще познаете, че Аз съм в Отца Си и вие в Мене, и Аз във вас” /Йоан 14:20/. Това е “Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва във вас, и с вас ще бъде” /Йоан 14:17/.
7. Светът не може да Го приеме, той напълно отхвърля обещаното от Отца, противи се и хули. Но всеки такъв дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога /1 Йоан 4:3/. Това е “духът на Антихрист, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света”. Антихрист е всеки, който отрича или оспорва даването на Святия Дух, привилегията на всеки вярващ да бъде обитаван от Него, истината, че това е неизказан дар, всеобщо обещание и белег на истинския християнин.
8. Безполезно е да се казва: “Ние не отричаме присъствието на Святия Дух, а само Негово даване”, “получаването на Святия Дух”, и това, че можем да Го възприемем. Само когато можем да почувстваме Духа, да бъдем движени и изпълвани от Него, ние даваме място на една здрава религия. Но ако оспорвате “само” това, вие отричате цялото Писание и с това всяка истина и обещание, всяко божествено свидетелство.
9. Нашата прекрасна църква не познава подобно дяволско разграничаване, а говори ясно за “пълнотата на Христовия Дух”, за това “да бъдеш движен от Святия Дух” и за знание, че “няма друго име, освен името на Исус”, чрез което да получим спасение. Тя говори също да се молим за “вдъхновението на Святия Дух”, както и за това, че “ще бъдем изпълнени със Святия Дух”. Всеки старей от тази църква изповядва, че е получил Святия Дух чрез възлагане на ръце /Деян.19:6/. Който отхвърля даже едно от тези твърдения, отхвърля истинността на англиканската църква, както и християнското откровение.
10. Но “Божията мъдрост” е била винаги “глупост за човеците” /1 Кор.1:8/. Така че нищо чудно, че голямата тайна на Евангелието и днес, както в старите времена, е “скрита от мъдрите и разумните”; че почти навсякъде тя бива отричана, оспорвана и наричана чиста фантазия; че всички, които все още се осмеляват да я изповядват, биват заклеймявани като заблудени и вятърничави. Това е “отстъплението” /2 Сол. 2:3/, което има да дойде; онова всеобщо вероотстъпничество на всички класи и видове хора, на чието световно разпространение се натъкваме днес. “Обходете улиците на Ерусалим и вижте дали можете да намерите някого” /Ис.5:1/, който обича Господа, своя Бог от цялото си сърце и Му служи с цялата си сила. Колко страда нашата страна /човек няма нужда да се озърта много/ под пороя на безбожието! Колко безчестия от всякакъв род – почти винаги съвсем безнаказано – се вършат от хората дръзко, а при това се хвалят с тоя позор! Кой може да ги преброи, всичките ругатни, злодейства, проклятия и хули, всичките лъжи, измамничества и подигравки, оскверняванията на почивния ден, гуляйджийствата, пиянството и страстта по тютюна; развратничествата, прелюбодействата и всякакви други нечистоти; мошеничествата, неправдите, насилията и потисничествата, които заливат като потоп страната ни?
11. Но колко гняв и гордост, леност и безделие, колко мекушавост и женственост, колко лукс и разюзданост, колко лакомия и жажда за почести, колко славолюбие, любов към света и боязън пред човеци може да се намери у тия, които се пазят чисти от големите грехове! И колко малко истинска вяра! Къде е човекът, който обича Бога и ближния, както Той ни е заповядал? Едните не са благочестиви на външен поглед, другите са благочестиви само отвън. Вижда се отвореният, но варосан гроб. На практика, който може да вижда, ще съзре в едно множество хора /и аз се боя, че нашите църковни групи не правят изключения/ ясно, че “едната част са фарисеи, другата – садукеи” /Деян.23:6/. Едните толкова малко се занимават с религия, като че “няма възкресение, нито ангели, нито дух” /23:8/; другите са заети с един безжизнен формализъм, с един отегчителен кръг от външни задължения, без истинска вяра, без любов към Бога и без радост в Святия Дух.
12. Да даде Бог да мога да кажа: Ние сме изключение! “Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е вие да бъдете спасени” /Рим.10:1/ от пороя на безбожието и неговите горди вълни да бъдат укротени. Но така ли е? Бог знае, а също и съвестта ни го казва, че не е така. Не сме запазили чистотата си. Порочни сме и сторихме гнусно беззаконие. Малцина са разумните, малцина се кланят на Бога с дух и истина. И ние сме “упорито и непокорно поколение, чийто дух не бе непоколебим за Бога” /Пс.78:8/. Той ни беше призвал да сме “сол на земята”, “но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората” /Мат.5:13/.
13. “Няма ли да накажа това – казва Господ – и душата Ми няма ли да въздаде на такъв народ?” /Йер.5:9/. Ние не знаем в кой момент Той ще каже на меча Си: “Мечо, мини през земята!” /Йез.14:17/ Имали сме толкова много време да се покаем. И тая година ни оставя, но ни предупреждава и пробужда с гръм. Неговите съдби са по цялата земя. Имаме основание да очакваме най-лошото, а именно, Той да “дойде скоро” и да вдигне светилника ни от мястото му, ако не се покаем и не вършим първите си дела, ако не се върнем към основните истини на Реформацията и към истината и простотата на Евангелието. Възможно е ние да се противим точно в този момент на постоянните опити на божествената благодат да ни спаси. Може би вече почти сме “допълнили мярката на беззаконието си”, като сме отхвърлили Божията воля за нас и сме пренебрегнали Неговите послания.
14. О, Боже! “В гнева Си помни милостта” /Ав. 3:2/. Прослави Себе Си чрез обновяването ни, а не чрез унищожението ни! Дай ни да “слушаме тоягата и Онзи, Който я е определил” /Мих.6:9/. Понеже “съдбите Ти са по цялата земя”, дай “жителите й да се учат на правда” /Ис.26:9/.
15. Братя мои, сега е часът да станем от сън, преди да засвири Божията тръба и да направи земята окървавено поле. О, дано скоро разберем това, което служи за мира ни, но сега е скрито от очите ни! “Върни ни, Боже, Спасителю наш, и прекрати негодуванието Си против нас” /Пс.85:4/. “Погледни от небето и посети тази лоза”. Дай ни да познаем часа на бедствието си. “Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Твоето Име; избави ни и очисти греховете ни заради името Си” /Пс.79:9/. “Така ние не ще се отклоним от Тебе. Съживи ни и ще призовем Твоето име. Възвърни ни, Господи Боже на Силите; осияй с лицето Си и ще се спасим” /Пс.80:18-19/.
“А на Този, Който според действащата в нас сила може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките родове от века до века! Амин”.