Лекция на Лиджия Истрате (Сибиу, Румъния) пред Женската конференция на Обединената методистка църква в България и Румъния (Лясковец, 28-30 август 2015)
Въведение. Определение
Определение от речника: неприятна емоция, породена от заплаха за опасност, болка, ужас, тревога, безпокойство, боязън, паника, уплаха, беда, нещастие, стрес…
Можете ли да откриете някои от тези определения в ежедневието си? Боите ли се, че парите няма да стигнат? Паникьосвате ли се, че детето ви още не се е прибрало у дома? Безпокоите ли се, защото ви предстои изпит, или се тревожите за работата си? Ужасени ли сте поради масовото избиване на християни в някои части по света? Стресирани ли сте от отговорностите си, от породената от външния ви вид несигурност? Чувствате ли болка заради състоянието на брака си или пък заради детето си? Изплашени ли сте заради петната по кожата си? Боите ли се за бъдещето си, за семейството си, за дома, за наема, за работата? Ако отговорите с „да” дори и на един от тези въпроси, това означава, че се борите със страха в живота си.
Моето определение. Страхът представлява несекващ опит да разрешиш минали, настоящи или бъдещи проблеми, без да имаш мир в себе си.
Както виждате, аз добавих мое определение към даденото от речника.Не мисля, че тази емоция се отнася само за настоящи или бъдещи събития, а и за събития от миналото. Разстроени ли сте от мисълта, че сте можели да спасите брака си? Чувствате ли болка при мисълта, че животът ви щеше да е по-различен само ако бяхте послушали родителите си? Бихме могли да дадем и други примери. Всички ние бихме могли да се безпокоим и боим, че животът ни би бил различен, ако бяхме направили друг избор в миналото.
Друго определение (игра на думи): F.E.A.R. – False Evidence Appearing Real (буквално – фалшиво доказателство за нещо, което изглежда реално. Вие имате доказателство за това, от което се боите – предчувствие, много сигнали, но те са фалшиви, както това става по време на война).
Знаете ли, че голяма част от нашите грижи и страхове не се сбъдват? Учените са стигнали до това заключение! Много от вашите страхове никога няма да се сбъднат, обаче вие им отделяте място в живота си и те ви измъчват! Поглеждайки назад в живота си, аз виждам, че съм разбила доста добри дни в живота си с глупави страхове, защото дяволът знае кога точно да атакува: мислите се прокрадват в ума ни. Всичко се случва там. И от там може да унищожи живота ни. Аз наричам страха, за който говорихме дотук, страх, който унищожава живота на хората.
Съществува и още един вид страх, който помага в живота. Той е добър страх. Ако вие сте подвластни на този страх, радвайте се! Вие сте нормален човек! Този страх ви казва да не плувате във вода, пълна с акули. Той ви казва да не си играете с мечка, когато я срещнете, да не пиете отрова, нито да се усамотявате с непознат човек. Този страх ви съветва да се грижите за децата си и за себе си, както и да скътате пари за черни дни. Това не е лош страх. Той ви казва да се пазите и да постъпвате мъдро.
Съществува и божествен страх – СТРАХЪТ ОТ ГОСПОДА. Можем да наречем този страх „големия страх“!
Да поговорим за страха
Обзети ли сте от страх? Притеснени ли сте за бъдещето? Не е ли вярно, че всеки период от живота ви ви дава повод за стрес и неудобство? Страхът от това, което бъдещето носи – страхът от изпит, за който може би не сте подготвени; страхът от настъпващата зима и невъзможността да платите сметките си; страхът от това, че може да изгубите работа или да останете без съпруг. Независимо от това пред какъв вид страх сте изправени, постарайте се да не сте сами: някъде по света хиляди и дори може би милиони хора се сблъскват с подобен на вашия проблем, ако не и по-труден.
Всеки един житейски сезон е стресиращ по някакъв начин, но важно е какво е отношението ни по този въпрос. Позволявате ли на страха да владее над вас? Позволявате ли му да разруши взаимоотношенията ви? Позволявате ли му да „разяжда” здравето ви? Правилният начин да се справите със страха е, като го овладеете. Не това чувство трябва да владее над вас, а вие да владеете над него. Повярвайте ми – това, което ви казвам, е реално. Ние, жените, сме емоционални същества и оставяме чувствата ни да управляват нашия живот. Днес се чувствам ядосана. Днес се чувствам дебела (не изпитвахте това чувство, докато ядяхте шоколад, нали?). Чувствам, че еди-кой си не ме харесва. Чувствам, че скоро ще се предам.
Едни от най-често срещаните страхове са: страхът от ситуации в живота ни и в света, над които нямаме контрол (войни, преследвания, геноцид и др.); страхът от смъртта; страхът от отхвърляне и изоставяне; страхът от провал; страхът, че не сме добри християни и че Бог не е с нас.
Интересен е фактът, че според един доклад, направен от американското списание „Newsmagazine”, днес децата имат много повече страхове, отколкото е имал психично болен човек през петдесетте години. Ние сме поколение, изпълнено със страхове, вероятно поради натиска на медиите и обществото.
Необходимо е да се борите и да решите да оставите страха. Цяла една глава в Библията е посветена на почтената жена – Притчи 31. Това е една удивителна глава. Съветвам ви да я прочетете днес. В нея се говори да организирате времето си, говори се за задачи, за образоване на децата, за подкрепа на семейството, за благотворителни дела (всичко това е нещо обичайно за умната жена!) и много други неща. Но знаете ли какво друго удивително нещо е написано в тази глава? В нея се казва, че почтената жена СЕ СМЕЕ НАД УТРЕШНИЯ ДЕН. Точно така, тя се смее над утрешния ден – буквално се надсмива над страха! Наближава денят на моя изпит? Много добре! Аз съм учила. Направих това, което зависи от мен. Ще го взема! Мой роднина, когото не понасям, наистина ли ми идва на гости? Много добре, ето още един ден, в който ще мога да му покажа добрина! Детето ми прието ли е в университета? Много добре, ще заплатя университетската такса и ще го издържам финансово! Започнете да водите един добър живот! Не позволявайте утрешният ден да разруши днешния ви ден!
„Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни… Сила и достолепие са облеклото ѝ; и тя гледа весело към бъдещето.” (Пр. 31:10, 25)
И още нещо, не живейте в миналото и не живейте в бъдещето. Ако го направите, ще забравите да живеете в настоящето и ще разрушите живота си. Миналото е нещо, което не можете да промените. То е отминало, събитията от живота ви в миналото са вече записани в PDF файл и нищо не можете да промените. Те не са записани в Word файл! Престанете да си задавате въпроси като: Какво щеше да се случи, ако бях останала със съпруга си? Какво щеше да стане, ако бях отишла на доктор, когато почувствах, че нещо не е наред с бебето? Какво щеше да стане, ако му/ѝ бях повярвала? Какво щеше да стане, ако не бях казала това?
Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но вие нямате власт да промените миналото. Единственото добро нещо, което можете да направите, е да се поучите от миналите грешки. Но помнете, има разлика между това да се поучиш от миналите грешки и да живееш в постоянно съжаление. Повтарям ви, подчинете всяка своя мисъл на Христос!
Аналогично, не се тревожете за бъдещето! Положете бъдещето си в Божите ръце! Той знае какво ще се случи! Той ще ви даде сили и решение на проблемите! Той ще ви напътства и има сила и мощ да ви спаси!
Ваш е днешният ден. Не вчерашният, нито утрешният. Вие живеете в настоящето. „Този е денят, който Бог създаде; нека се радваме и развеселим в него.” (Пс. 118:24)
Този, а не онзи, който мина, или онзи, който има да дойде. Трябва да се погрижите за всеки ден, когато дойде, стъпка по стъпка. Аз съм работохоличка и умът ми е под атака. Не ставам от леглото си, но в ума ми се въртят много неща, които е необходимо да извърша. Мия си зъбите и мисля за следващите 10 неща, които имам да върша след това. Умът ми постоянно е атакуван от мисли какво трябва да направя следващия сезон и понякога се чувствам така изморена физически, че се нуждая от хапче за разпускане. Тази ситуация не ме радва, но има един библейски стих, който дава решение на тези от нас, които са обсебени от планиране и контрол: „Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери” (Мат. 6:34).
Относно този вид страх, който е унищожителен, нека ви кажа, че той е отхвърлян в Библията многократно.365 пъти в цялата Библия (по един път за всеки ден от годината!), като само в Новия завет е отхвърлян 125 пъти!
Последици:
Не се залъгвайте, като мислите, че страхът не ви оказва въздействие. Той ви въздейства в много по-голяма степен, отколкото си представяте. Може да си мислите, че това не е смъртен грях, както например пиенето на много алкохол води до цироза или пък греховният сексуален живот причинява смъртоносни болести като сифилис и СПИН. Лесно можете да умрете от страх – стресът и страхът могат да доведат до инфаркт или до много други заболявания. Корените на язвата, рака, високото кръвно налягане и др. се крият в страха и стреса.
Депресия – често срещана.
Други: неспокойни сте през цялото време, нямате мир и не можете да спите през нощта. Всичко това влияе върху способността ви да се съсредоточите и върху изпълнението на задълженията ви, свързани със семейството, училището, работата, взаимоотношенията.
Парализа. Не само че може да не видите решението, ако се страхувате, но и няма да може да действате! Знаете ли, че страхът ви парализира? Колкото пъти се боите, толкова пъти се застопорявате на едно място и не можете да мръднете напред, в буквален и преносен смисъл. Не можете да придвижвате напред мечтите си, но може би не можете и да помръднете, за да избегнете дадена ситуация.
Знаете ли, че повечето серийни убийци убиват своите жертви, тъй като те са парализирани от страх? Те не викат, нито се съпротивляват, а отиват като агне на заколение. Не се опълчват на убиеца, а правят това,което той им казва.
Знаете ли, че по време на Втората световна война в концентрационните лагери броят на затворниците е бил много по-голям от броя на надзирателите? Знаете ли, че в нацистките центрове е имало хиляди затворници само с няколко надзиратели? Какво им е попречило да се разбунтуват? Парализиращият страх от силата на нацистите, от техните оръжия и измъчвания, страхът от смъртта…
А също така и страх, породен от чудовищата – вижте Хитлер.
Ако се боите, много възможно е да не успеете да видите Божия план/решение за вас.
Спомнете си Агар, когато Авраам и Сара я изгониха със сина ѝ Исмаил. Тя бе в пустинята без вода с болно дете. Тя вярваше, че синът ѝ ще умре, и се отдалечи от него, за да не го гледа като умира. Тя извика към Господа и Бог ѝ отвори очите да види извор.
Водата бе там. Тя бе в пустинята! Бог не създаде водата точно тогава. Той вече имаше решение за оцеляването на Агар и Исмаил, но те можеха и да умрат, защото Агар повярва на една лъжа и умът ѝ бе затворен за Божието решение!
Когато имаме проблем, нека не се отчайваме, а да уповаваме на Бога за разрешаването му. Нека не бъдем слепци. Когато сте в изпитания, молете се Бог да ви държи будни, с будни умове, за да знаете какво да правите. Агар вече виждаше детето си мъртво и вече бе започнала да го оплаква. Но точно там, до нея, имаше вода, така че и двамата да могат да оцелеят!
Още нещо – ако не уповавате на Бог за живота си, а се фокусирате върху проблема и ситуацията, то въпросът „какво би станало, ако” ви насочва да разработите план Б. Ако не чакате Божието решение, а разработите свое собствено, то може да предизвикате беда.
Спомнете си, че Авраам и Сара не почакаха Божието решение да им даде дете, а Сара измисли свой собствен план Б – накара мъжа си да преспи с Агар и по този начин на света се появиха исмаилтяните. А потомците на Авраам и Сара имаха много конфликти с исмаилтяните. Не разбивайте живота си и този на потомците си с вашия план Б!
Не прибързвай толкова, сърце мое!
Имай вяра в Бога и чакай;
въпреки че Той се бави,
Той никога не идва твърде късно.
Никога не идва късно;
знае кое е най-добро;
не се сърди напразно;
докато Той дойде, почини си.
Докато Той дойде, почини си,
не се дразни, че часовете летят;
нозете, които чакат на Бога,
скоро ще стигнат целта.
Скоро ще стигнат целта.
Това не се постига със скорост;
затова, сърце мое, успокой се,
защото аз ще чакам Неговото водителство.
(Брадфорд Тори)
Изопачени образи на Бога. Бог като че ли отсъства от живота ви – напуснал ви е, предал ви е. Той има силата да ви помогне, но не го прави, защото не иска или просто не Го е грижа.
Спомнете си историята, разказана в Матей, гл. 8 – Исус и учениците са в морето и се извива силна буря. Ето какво попитаха Исус: „Не Те ли е грижа?”. Бурята очевидно бе голяма, а Исус спеше. Той не действаше, не бе зает със спасяването им, а просто спеше. Бурята бе толкова голяма, че Матей използва много силната гръцка дума „сеизмос” (земетресение) – морето изригваше.
Матей използва тази дума още два пъти: когато Исус умря, имаше „сеизмос”, а също така и когато Той възкръсна. Ето защо Макс Лукадо казва, че това е част от една трилогия: победата над греха, победата над смъртта и успокояването на страха.
Имайте това предвид: ако останете с Исус, това не означава, че житейските бури ще ви заобикалят. Исусовите последователи трябва да погребат своите мъртви, да страдат от смъртоносни болести и т.н. „Не липсата на бури в живота ни правят различни, а това Кого откриваме в бурята: един силен Исус.” (Макс Лукадо)
Бъдете мъдри, когато решавате проблемите
„[Затова] Господ ще чака, за да се смили за вас.” (Ис. 30:18) Трябва да чакате Бога, но и Бог чака вас. Той чака на една крачка разстояние. Ето така стоят нещата. Много християни чакат единствено на Бога, без да правят нищо. От друга страна, мнозина се опитват да направят всичко, но истината е, че Божията благодат работи заедно с вашите действия. Една румънска поговорка гласи: „Бог ти дава, но не го слага в торбата ти”. Това, което е необходимо да имате, е приготвено, то е тук, но вие трябва да го вземете. И двете страни имат участие. Вие трябва да изпълните своята част и Бог изпълнява Своята Си част.
Истински примери
Сатана е експерт в използването на думи: Наистина ли Бог ви каза това? Това бе въпросът, който той зададе в Едемската градина. Не се оставяйте да ви заблуди! Сатана посажда страх чрез посаждането на съмнение. Наистина ли Бог ви каза това? Наистина ли Бог ще се застъпи за вас? Той разполага с цял арсенал от подобни въпроси.
Ще ви разкажа две истории за това какво прави страхът.
Един човек работел в хладилен склад. За нещастие, когато колегите му приключили своята смяна, те забравили, че той все още се намира в склада, и го заключили. На него му ставало все по-студено и по-студено. Започнал да трепери, посинял от студ и чувствал как животът му си отива. Тогава написал на лист хартия прощално писмо за семейството си. Написал, че се чувства все по-зле и по-зле поради студа, и след това умрял.
На другия ден работниците го открили мъртъв и повикали полицията. Най-изненадващото в случая било, че хладилната камера изобщо не работела! Мъжът сам бил предизвикал смъртта си. Той показвал всички признаци на измръзване. Умрял не защото бил измръзнал, а защото се боял, че ще го постигне бялата смърт. Една много глупава смърт. Мисля, че Джон Максуел разказва тази история.
Ето я и другата. Действието се развива във Великобритания по време на Втората световна война. Внезапно една сутрин сирените завили. Хората се развикали и хукнали към бомбоубежищата. Мнозина хукнали към метрото, станцията „Бетнал грийн”. Стотици хора пристигнали по едно и също време. Една жена с бебе в ръце се препънала и паднала. Мнозина изплашени граждани се блъскали и тикали, не знаейки за падналата жена. Хаосът продължл 15 минути, но изнасянето на мъртвите тела продължило до полунощ. 173 души умрели – мъже, жени и деца. А нито една бомба не била хвърлена. Всички те умрели поради своя страх. (Джоана Бурке, „История на страха – културна ретроспекция”)
Решението. Страх от Бога
Разпознайте го
Решението на проблема е да застанем пред Бога и да отговорим на Неговия въпрос. Това е същият въпрос, който Бог зададе на Яков: „Как се казваш?”. Бог не знаеше ли името на Яков? Да, знаеше го, но вероятно искаше Яков сам да потвърди и признае кой в действителност е той. „Аз съм Яков – този, който хвана крака на брат си в майчината утроба; аз съм Яков, който излъга и измами баща си; аз съм беглец и аз съм Яков, който се бои за живота си и за живота на семейството си.”
Застанете пред своя Бог, кажете Му името си и какви са страховете ви. Помолете Го да снеме този товар от плещите ви и да ви даде Своя мир, който надхвърля всяко знание. Помолете Го да ви покаже решението, да ви даде търпение да чакате на Него и да уповавате на Него.
Насочете вниманието си от проблема върху Бог
Ако кажете „не“ на завладелия мислите ви страх, то значи е „не”! Най-голямата борба се води в ума. Ако претърпявате в ума си провал след провел, то тогава сте много близо до депресия и други заболявания. Погледнете на себе си, но не през очите на страха от този свят, а през очите на Христос. Помнете, ако сте роб в ума си, не можете да победите. Вие не сте подчинени на обстоятелствата, а се извисявате над тях, защото имате силата, която е в Христос. Помолете Бог да премахне измамните мисли в главата ви.
Колкото повече показвате, че проявата на страха е нещо фалшиво и го отхвърляте, толкова повече страхът ще ви напуска. Отхвърлете страховете и грижите си днес! Не знаете кои от тях ще се сбъднат и кои не. Истината е, че повечето от тях никога няма да се материализират, което е добра вест! Бог иска да оставите грижите зад себе си. Той знае, че ние не можем да работим под товара на суетните си умове. За да водим по-добър живот, ние се нуждаем от свобода на ума.
„Всяка ваша грижа възложете не Него, защото Той се грижи за вас.” (1 Петр. 5:7)
Искам да ви разкажа една библейска история за това как да насочите вниманието си върху Бог, а не върху проблема. Спомнете си Лия, нелюбимата жена на Яков, грозната съпруга, тъжната съпруга. Тя измисли план как да накара мъжа си да я обича и намери свое собствено решение на проблема – да му роди деца. Тя роди първото си дете и го кръсти Рувим (Ето, син!): „Защото сега мъжът ми ще ме обикне”. След това роди второто си дете: Симеон (Послушание): „Понеже чу Господ, че не съм любима”. Роди и третия и го кръсти Леви (Съединение): „Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене”. Но таво не се случи. Това, което виждаме обаче, е нейното преобразяване. Когато роди четвъртото си дете, тя престана да фокусира вниманието си върху самата себе си и своя проблем, а го фокусира върху Бог. Тя прослави Бога и кръсти сина си Юда (Славословие). И същевременно, щом приключи проблемът ѝ, тя престана и да ражда. Чудото в случая е, че точно по линия на този неин син се роди Христос. Не по линия на любимата съпруга на Яков, а чрез този на Лия! (Анджи Смит)
Уповавайте на Бога
Не е ли вярно, че уповавате на Бога да помага в по-голяма степен на другите, отколкото на вас? Понякога се хващам, че повече уповавам Бог да изцери някой друг, а не мен, и да разреши нечий чужд проблем, но не и мой. Хващам се понякога и че вярвам в това, че Бог създаде Вселената, че Христос умря и възкръсна, че е изцерявал нелечими болести, но се съмнявам,че ще се погрижи за мен (Анджи Смит). Защо сме такива? Това е едновременно и фалшива вяра, че не сме толкова важни в Божите очи, и парадокс: Бог може да извърши велики неща, но не и толкова малки като тези, от които имам нужда аз.
Трябва да насочим умовете си към нещо друго от това, върху което сме се концентрирали досега, и да помолим Бог да обнови умовете ни.
„Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И за облекло защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат, не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като единот тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас, маловерци? И тъй не се безпокойте и не думайте: Какво ще ядем? Или какво ще пием? Или какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави. За това, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.” (Мат. 6:26-34)
Виждали ли сте някога птица, страдаща от депресия, да плаче за това, че утре може да няма достатъно насекоми, които да яде: „Мисля, че утре ще гладувам. Има голям шанс да умра, защото не е останала много храна”? Чували ли сте някое цвете да се самосъжалява заради външния си вид: „Грозно съм и дрехата ми е ужасна”? (Джойс Майер)
Както се казва в библейския текст, този тип мислене принадлежи на езичниците – на хората, които не вярват в Бога. Но вие, приятели мои, имате Бог, на Когото уповавате. Не позволявайте на езическия начин на мислене да завладее живота ви, а вместо това завладейте езическата територия чрез Божието царство. Ако търсите първо Неговото царство, няма от какво да се боите!
Но помнете, не търсете Бога заради вашите проблеми и заради това, което Той може да направи за вас, а заради това, което в действителност е Той самият. Един пълновластен Бог!
Забелязала съм една тенденция в християнството, която наричам ”християнство от типа дух в бутилката”. Всеки човек, възприел този начин на мислене, е нестабилен човек. Люшка се ту нагоре, ту надолу – няма никакъв баланс в живота му. Ако Бог чуе молитвата ми, аз се чувствам извисен и щастлив, Бог ме обича, чува ме, аз съм жив, сърцето ми е изпълнено с радост. Ако съм се молил, но не съм успял да издържа изпита си, ако обектът на моята любов не отвръща на обичта ми, ако не съм получил желаната работа и т.н., аз се чувствам паднал, нещастен съм, Бог не ме обича, не Го е грижа за мен или нямам достатъчно вяра.
Истината е, че Бог толкова много Го е грижа, че даде за вас това, което най-много обича – Своя Син. Проблемът се крие във вас. Бог не е дух в бутилка, не е и ВАШИЯТ собствен дух. Той не е тук, за да изпълнява каквото искате, а да извърши това, което е най-добро за вас. Има много неща, които не разбираме, като например смъртта на дете, преследването на християни. Но ние виждаме само отчасти, докато Бог вижда цялото. „Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откакто станах мъж, напуснал съм детинското. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.” (1 Кор. 13:11-12)
„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.” (Пр. 3:5)
Бог не е вашият дух, който изпълнява желания. Той е Всемогъщият Бог. Той е Царят на царете. Знаете ли, че това е един от Божите атрибути? Когато Бог разкри Себе Си, тогава съществуваха много богове от типа дух в бутилка. Ако имате нужда от дъжд, може да отидете при бога на дъжда или бурята. Ако е необходимо някой да бъде наказан, може да отидете да се помолите на бога на отмъщението. Ако се нуждаете от секс, може да се обърнете към съответното божество.
Но Богът на Авраам, Исаак и Яков не е тук, за да изпълнява всичко, от което си мислите, че се нуждаете, а за да ви преобрази. Оставате Бог да бъде Бог. Уповайте на Него.
„Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.” (Рим. 8:28)
Има вид християнство, което не позволява Бог да бъде Бог. Какво пише в стиха? Пише ли, че е според МОЕТО намерение? НЕ! Според НЕГОВОТО намерение, но за мое добро – ако вярвам!
Целта е да уповаваме на Бога, че Той знае какво прави, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА, КАКВИ НИ СЕ СТРУВАТ ДА СА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА. НЕ Е ЛЕСНО. Никой не казва, че е лесно, но трябва да достигнем до този начин на мислене.
Бог е силен и мощен. Когато един човек умря, Исус не му даде лекарство, за да го изцери, а го възкреси от смъртта. Когато се изви силна буря и лодката едва не потъна, Той не изгреба насъбралата се в лодката вода, а заповяда на бурята да секне.
Погледнете към миналото
Библията има предложение за вас, когато се страхувате. Единственото, което трябва да направите, е да погледенете към примерите в миналото ви, когато Бог се е намесил. Страхът притежава тази чудодейна сила да ви накара да забравите Божията помощ и власт. Вижте Ис.51:1-2: това бе време, когато Израил бе поразяван от врагове. Бог напомни на юдеите чрез пророк Исая, че така както е вършил чудеса в миналото, така може да върши чудеса и сега. Той създаде нов народ чрез една бездетна жена и един стар мъж! „Слушайте Мене, вие, които следвате правдата, които търсите Господа; погледнете на канарата, от която сте отсечени, и в дупката на ямата, из която сте изкопани. Погледнете на баща си Авраам и на Сара, която ви е родила.” (Ис. 51:1-2)
Страхът от грях
Страхът е нещо добро. Чували ли сте за хермелина? Това е едно малко,сладко животинче с бяла козина. Казват, че той предпочита да умре, отколкото да изцапа козината си. Тази мания на животинчето е позволила на хората да изработят метод за залавянето му. Например, някои слагали кал или пръст около дупката му. Хермелинът позволявал да го хванат, вместо да мине през калта и пръстта. Той предпочита да умре, вместо да изцапа бялата си козина. Как ние, християните, трябва да гледаме на греха? „Отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.” (Рим.12:9) Много ми харесва румънският превод на този стих: „Ужасявайте се от злото. Страхувайте се изключително много от злото и обичайте доброто, това, което е право”.
Спомнете си християнските мъченици. Те предпочитаха по-скоро да умрат, отколкото да омърсят белите дрехи, дадени им от Бога. Други предпочитаха да изгубят работата си, вместо да направят компромис или да се отрекат от приятелите си. Ужасявате ли се от възможността да омърсите душата си? Ако не, то наистина имате проблем. „Отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.” (Рим.12:9)
„Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели.” (Откр. 3:5)
Страх от Господа
Ако притежаваме такъв вид страх, голяма част от проблемите ни ще изчезнат.
Какво е решението за живот без страх? Да прекарваме известно време с Бога, да прекарваме време в молитва и обновяване. Бог представлява убежище от страха от греха. Макс Лукадо казва: „Ако Христос е голям, страховете ни не са”. Мислете си за богоугодни неща и пропъдете страха от умовете си. „Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно – ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално – това зачитайте.” (Фил. 4:8) Кажете НЕ на грижите и ДА на богоугодния живот.
„Давидов псалом. Господ е Светлина моя и Избавител мой, от кого ще се боя?” (Пс. 27:1). Животът ми е в безопасност там, където е Господ, така че няма повече да се боя!
Истината е, че ние живеем в един свят, който страда от синдрома на Марта. Мария остана при Исус, за дачуе какво има да каже, а Марта работеше упорито да почисти къщата, да приготви храна и се скара с Мария. Исус застана на страната на Мария. Аз видях в себе си Марта. Работя много, от сутрин до вечер, грижа се за бебето, посрещам гости, чистя къщата, готвя, подготвям женски събирания, участвам в академичния живот и при всичката тази заетост и проблеми не ми остава време да чуя Божия глас. Ние живеем в едно време, в което нямаме време за Исус. Имаме време за всичко друго, но не и за Исус.
Насърчавайте се
Едно умение, което си струва да изградите в себе си, е да се насърчавате. Давид бе наясно с този полезен трик. Когато се боеше, когато животът му бе в опасност, той разговаряше с душата си и насърчаваше собствената си душа.
Притчи и Еклисиаст ни показват връзката между страха от Бога и мъдростта. Всъщност страхът от Господа е началото на мъдростта. Ако имате страх от Бога, ще избирате мъдро в живота си и ще получите награда!
Ще ви припомня Божите обещания към тези, които се боят от Него:
- Щастие (Пс. 128:1)
- Желанията им ще се сбъднат (Пс. 145:19)
- Ще получат подкрепа и ще намерят убежище (Пр. 14:26)
- Ще бъдат похвалени (Пр. 31:30)
- Ще получат милост (Лука 1:50)
- Богатство, чест и живот (Пр. 22:4).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Тъй като голяма част от живота ми е свързан с евреите, еврейската култура и история, искам да ви кажа думите на една кратка еврейска песен: „Целият този свят, целият представлява много тесен мост/ и най-важното е изобщо да не се боиш”.
Не вярвайте, че този живот прилича на тесен мост само за неколцина. Това е валидно за всички. Всеки един трябва да се бори с нещо в живота – проблеми в семейството, болест, смърт, недостатъци, страх, непростителност, депресия… Този мост представлява нашият живот и си го представете да се простира над една ужасна пропаст. Клати се, някои дъски липсват и е много тесен, както се казва в песента – едва успявате да минете по него. Напълно нормално е в тази ситуация да се страхувате – за нас, хората, страхът е естествено чувство. Но това не ви позволява да се придвижите напред или прави придвижването напред много трудно. Така че, изпълнени със страх, вие се придвижвате напред, вкопчени във въжетата на моста, коленете ви треперят и имате чувството, че не можете да направите и крачка напред; обладани сте от страх, който спъва краката ви. Страхът не ви позволява да видите дори, че други хора, които също вървят по моста, се намират в много по-ужасна ситуация от вашата. Те са по-изплашени, по-болни и едва пълзят по моста. Поради страха си вие дори не можете да забележите нуждите им, нито да ги насърчите, нито пък да им предложите практична помощ, тъй като сте съсредоточили вниманието си единствено върху себе си и собственото си оцеляване. Единственото решение на проблема, за да успеете да преминете по моста с високо вдигната глава, а не приведени, е, като отхвърлите страха. Но страхът е нещо толкова естествено, че се е вкоренил вътре във всеки един от нас.Тогава какво може да се направи? Решението е Бог да бъде на наша страна. Вземете Го като свой Партньор по този опасен мост, хванете се за ръката Му и никога не се пускайте.
Интересно е да видим как започва и как свършва Евангелието според Матей. Един от първите стихове в евангелието е: „Ето, девицата ще зачене и ще роди син; и ще Го нарекат Емануил, което значи „Бог с нас” (Мат. 1:23). Едно от имената на Исус, Който е и юдеин, е Емануил – което на еврейски означава „Бог е с нас”. Това е благовестието за раждането на Исус: името на Младенеца е „Бог е с нас”! Той е с нас там, на моста на живота ни. Вижда, че от моста липсват дъски. Вижда, когато сме уморени или болни, вървейки по този път, защото е там заедно с нас, ако ние искаме Той да бъде до нас.
Евангелието според Матей завършва по един удивителен начин, ей така, изведнъж, с думите на Исус преди Неговото възнесение на небето: „И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Мат. 28:20). От какво важно значение трябва да е това, като се има предвид, че Исус започна живота Си на земята с едно известие и го завършва със същото това известие! Известието, което Исусовият живот ни дава, е много ясно – при раждането Му, както и при възнасянетоМу на небето: „Бог е свас.” „Аз, Исус, съм с вас.” Не само за малко време, за година или четири години, или за десет години, но до века, т.е. до вечността. От мига, в който стъпихте на този мост, докато стигнете във вечността – дотогава Той ще бъде с вас.
Превод от английски език: пастор Маргарита Тодорова