Автор: пастор Владимир Железов
„А Застъпникът, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое Име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.“ (Евангелие според Йоан 14:26)
В този свят, който става все по-забързан, напрегнат и обременяващ, всеки от нас се нуждае от утеха, сигурност и мир. Никога не е имало повече самота и отчужденост между хората въпреки безбройните възможности за комуникация и удобния транспорт. Контактите помежду си днес осъществяваме главно по телефона и чрез социалните мрежи. Социалността обаче все повече изгубва своята дълбоко личностна, душевна, но и физическа характеристика. Къде общуваме с приятелите си, с близките си, с братята и сестрите си по вяра? Къде осъществяваме това така необходимо и неотделимо от автентичното християнство общение (койнония)?
Все по-често отговорът на този въпрос е: във Facebook или по телефона. Социалното измерение на християнството започва да се измерва с времето, което прекарваме на богослужение в неделя, или скромните минутки, които отделяме на някого, за да говорим с него по духовни теми. Дори и тема, централна за християните, като служението на Святия Дух във и чрез Църквата, все по-малко се свързва с това, което се случва в общението ни един с друг, в служението на Словото и в Св. причастие. Чувството, което сме усетили, когато сме се молили в къщи, когато сме слушали християнска проповед в Youtube, или сме гледали някой въздействащ християнски филм, се превръща неусетно в белег на Божието благословение. Сякаш най-голямото желание на Бог е да съм сам с Него! Това, което Той ми говори лично, е най-истинното и неоспоримото! Но дали е така?
Господ Исус ни обеща, че ще даде на тези, които Го обичат и пазят заповедите Му, Духа на истината, Неговия собствен Дух. Чрез Духа Христос обитава днес в Своята църква и във всеки един истински християнин, който е част от Неговото собствено Тяло на тази земя. Преди да бъде предаден, заловен и да поеме Своя път към кръстната смърт, Исус каза на учениците Си: „А Застъпникът, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое Име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал“. Веднага изниква въпросът какво точно е това всичко, което ще ни научи Духът, и как ни учи Той? А какви благословения можем да очакваме от присъствието и служението Му в църквата? Какъв е начинът, по който можем да получим Святия Дух и да увеличим Неговото влияние в своя живот?
Какво ще ни научи Духът?
Той ни разкрива какво означава да сме Божи деца. Преди да познаем Христос, Святият Дух ни помага да познаем себе си. Духът ни помага да осъзнаем собствената си нечистота и греховност, за да потърсим изцеление и прошка чрез Исус. Той ни показва това, което трябва да променим в себе си, учи ни „да се отречем от нечестието и светските страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят“ (Тит 2:11). Святият Дух ни насърчава и ръководи, за да живеем не според желанията на грешната си природа, а според Божията воля (Гал. 5:24-25). Той ни уверява и в това, че сме Божи деца. В тези, които са направили Исус свой Господар и са Го приели за свой Спасител, нараства все повече една твърда увереност, че Бог им е простил греховете, че са приети в Неговото семейство и избавени от идващия гняв (Рим. 8:9,15-16).
Третото Лице на Троицата също ни дава любов към тези, които са Божи деца (1 Йоан. 4:20), към Сина и Отца; помага ни да преодолеем любовта към света, която е вражда против Бога (1 Йоан. 2:15; Як. 4:4). В Него ние сме част от Божието царство, което е “правда, мир и радост в Святия Дух” (Рим. 14:17). Святият Дух отмахва и страха от нас – страха от Божието наказание за греха, страха от смъртта. Той е Дух на мир, на радост, на любов.
Божият Дух ни разкрива Божията воля и ни учи на всичко необходимо за нашето спасение. Човекът, който знае каква е волята на Бога, е един целенасочен човек. Той е решен да израства в святост, използва всички средства, които може, за да получи благодат от Бога. Той живее според Христовото учение, следва Исус и създава Негови ученици. Святият Дух свидетелства за Божия Син. Изкупителното дело и величието на Личността на Богочовека Христос е вечно актуалната тема на Святия Дух. Това е и Неговото основно служение – да свидетелства за Исус.
„Той ще ви научи на всичко“ не означава, че ще знаем всичко, което знае Бог, или че няма да имаме въпроси, на които да търсим отговори. Духът ще ни напомни думите на Исус и ще ни научи на истинския им смисъл. Той ще донесе в нас реалността на Отца и Сина. Как живее в нас Бог Отец? Чрез Духа. Как живее в нас Бог Син? Чрез Духа. Това не означава, че Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух в действителност са една Личност, а само потвърждава великата тайна на Св. Троица – едната божествена природа се проявява в три Личности и трите Личности споделят една природа, едно вечно битие.
Как ще ни научи Духът?
Определено днес доминира мнението, че думите на Исус се отнасят за личното ръководство на Духа в живота ни. Много християни са на мнение, че те сочат към учителската роля, която Той изпълнява индивидуално към всеки един от нас, в скришната ни стаичка, където сме насаме с Бога. Разумно е обаче да тълкуваме думите на Господ Исус в общностен контекст. Исус каза, че върху откровението за Него като Син на Живия Бог Той ще съгради Своята Църква. От самото раждане на Църквата в деня на Петдесетница тя започва да съществува като общност на Духа, в която духовното единство се изразява в любящи взаимоотношения между вярващите членове. Християните в тази общност имат не просто организационно, но органично единство поради принадлежността си чрез Духа в реалността на Христовото Тяло. Божието слово дава свидетелство, че тези първоначални изпълнени с Духа християни са непрестанно заедно в общение, постоянстващи в молитвата, разчупващи хляб за възпоменание на смъртта на Господа и слушащи поученията на апостолите (Деян. 2:42). Струва си да се замислим как ли би се приело в тази вярваща общност, ако някой каже: “Аз слушам само Святия Дух, затова не посещавам събранието на вярващите“? Това би било пълна безсмислица за тях! Апостолското свидетелство е ясно и категорично: „Ние сме от Бога. Който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това познаваме духа на истината и духа на заблудата“ (1 Йоан. 4:6). За християните от първите векове принадлежността към организираната, „официална“ църква е белег за принадлежността към Христос. Всеки, който е отлъчен от Църквата, е отлъчен от общение с нея – молитвено и евхаристийно, и от общение с Христос! Това води след себе си още един въпрос.
Къде е мястото на ръководството на Духа чрез Църквата в живота ни?
Бог е определил за всеки, който желае да бъде ученик на Исус, да плати цена за това. И цената да вървим в Божия път рамо до рамо с другите християни понякога ни се струва непоносимо изпитание. Винаги е по-лесно по донкихотовски да се борим сами с вятърни мелници – да си създаваме проблеми и сами да си ги разрешаваме. Живеем обаче във време, за което Господ Исус и Неговите апостоли предупреждаваха, че трябва да се пазим от заблуда. Всеки претендира, че говори истината и вярва истината. Всяка религиозна група има своя малка “истина”, която счита за неоспорима или която мисли, че разбира по-добре от останалите. Но въпреки опасността от заблуда в общността, все пак Духът ни учи и променя именно в нея. Повече сигурност има за нас в общността от несъвършени вярващи, чрез които ни говори и променя Святият Дух, отколкото в индивидуалистичното и горделиво „аз знам най-добре“, което е сигурен път към вечна гибел!
Вероятно повечето от вас са чували индийската притча за четиримата слепци, които стояли до един слон и се опитвали да разберат с опипване как изглежда. Единият хванал слона за крака, другият за хобота, третият за опашката, а четвъртият го опипвал по корема. Когато после се опитвали да обяснят как изглежда, този, който опипал крака, смятал, че слонът прилича на ствол на дърво; този, който опипал хобота – на дебела навита змия; този, който хванал опашката, смятал, че слонът прилича на корабно въже, а последният настоявал, че прилича на грамадна бъчва.
За един християнин е трудно да види цялата истина. Нещо повече: дори и за една християнска деноминация е трудно да види цялата истина. Дори и да съберем накуп всички малки “истини” на всички християнски църкви, пак няма да видим цялата истина. Подобна закърпена “истина” ще прилича повече на Франкенщайн, отколкото на Христос. Бог е определил да няма конкретна християнска църква, която да вижда всичко ясно. Защо? Защото ако се появи такава, тя веднага ще обяви, че всички останали са заблудени, и ще наруши принципа на любовта и взаимозависимостта. Благодаря на Бога, че нашата частична слепота ни прави да се прилепваме плътно един към друг и да се доверяваме на светлината и разбирането, което Бог дава и на другия. “Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото тяло беше слух, где щеше да е обонянието? Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно” (1 Кор. 12:17-18). Всеки от нас се нуждае от другия. Който не го осъзнава, е станал късоглед и е забравил колко много му е простено. И че християнството е „групов спорт“! Любов към братята и сестрите може да се развива единствено когато ги срещаш, общуваш с тях, разкриваш живота си пред тях, когато се доверяваш и прощаваш. Любовта към християните расте, когато расте откровението, че сме едно в Христос. Тази истина и действителност се разкрива най-пълно в тайнството на Причастието, в което участваме само в Църквата.
Как да получим Духа?
Духът е Господ. Той трябва да бъде почетен. Той трябва да бъде желан. Той трябва да бъде обожаван и почитан наравно с Отца и Сина, с Които споделя една слава, всемогъщество, всезнание, сила и природа. Ако постоянно Го наскърбяваме с непокорство, нежелание да следваме Неговата воля, Той бива „угасен“. Това не означава, че можем да деперсонализираме Божия Дух и да Го сравняваме с безличен нематериален огън или принцип. По-скоро Той е всемогъща, но и нежна Личност, Която не обитава в хора, които не обичат Исус, нито живеят според Неговите думи.
Първото, което можем да направим, е да повярваме в Исус. Бог дава Духа на тези, които се покоряват на Сина Му (Деян. 5:32). Който повярва в евангелското послание за Исус, получава и Духа на Божия Син. Но как Го получава? Когато Исус беше кръстен във водите на река Йордан, Святият Дух слезе върху Него в образ на гълъб. Исус каза на Кръстителя Йоан, че „така ни подобава да изпълним всяка правда“ (Мат. 3:15). Когато биваш кръстен, ти се кръщаваш в смъртта на Исус и възкръсваш с Него, за да участваш в Неговия живот. Така ти участваш заедно с Христос в Неговата праведност. Във водите на кръщението, в които умира старият живот и се ражда нов, всеки вярващ се кръщава и в Духа на възкръсналия Христос. Бог живее с Духа Си в тези, които вярват и се покоряват на Исус Христос, Божия Син.
Второто, което можем да направим, е да се изпълваме с Духа всеки ден. Това е заповед от Бога за нас. Ако Го обичаме, ще пазим заповедите Му. А Неговите заповеди не са тежки за този, който не се уповава на своите си сили, а изцяло на Божията благодат. Да се изпълниш с Духа означава да участваш в Божественото естество. Всеки оправдан, новороден християнин знае какво означава това. Не е възможно да си християнин и да нямаш тази животопроменяща опитност, която те трансформира „от слава в слава“, в образа на Христос.
Да имаш Духа и да си изпълнен с Духа не означава, че трябва да си ненормален, странен фанатик. Не означава да имаш необикновени екстатични опитности. Не означава да изговаряш някакви неразбираеми думи и словосъчетания. Не означава да изговаряш „пророчества“, които повече объркват слушателите, отколкото свидетелстват за силата и славата на възкръсналия Господ.
Тези, които се управляват от Божия Дух, те са Божи деца. Тези, чиито живот и характер излъчват Христовото смирение, любов, кротост и доброта, това са хората, изпълнени със Святия Дух. Тези, които не правят компромис с Божията истина и морален стандарт, които обичат Христовата Църква и я събират, а не разпръсват, това са изпълнените с Духа християни. И Господ желае да изпълни всеки човек, който се кае, смирява пред Него и моли, със Своя Дух.
Помолете Го днес. Изповядайте всяко свое непокорство. Притихнете пред Него. Погледнете към кръста, където Исус проля кръвта Си за нашето изкупление. Погледнете към празния гроб. Погледнете към възнеслия се на небето Спасител. Очаквайте от Този, Който изпраща Духа на утеха. Уверете се от опит в Божията доброта. Опитайте и вкусете, че Господ е благ!