На конференцията през 1744 г. Уесли започва да контролира по-прецизно доктрината, дисциплината и практиката на тези проповедници, които са “във връзка” с него. Докато действат единодушно с другите дейци на съживлението като Хауъл Харис, Бенджамин Ингам и Джордж Уайтфийлд, братята Уесли започват да определят движение, което става все по-различно от другите две форми на съживлението и в известна степен от църквата. Тройният дневен ред на Уесли за конференцията през 1744 г. (“На какво да учим? Как да преподаваме? Какво да правим?”) разкрива главната грижа на израстващия ръководител, който търси начин да укрепи и обедини своите познанства. Протоколите от тази конференция показват и специфичната същност на тази загриженост, и очертаващата се форма на методисткия метод.
Зараждането на обединените общества не е просто резултат от евангелизация, както видяхме. Разпространението на движението отвъд Лондон и Бристол е свързано със създаването на мрежа от разпръснатите по местоположение общества, често започнати от местни евангелски лидери, духовници и миряни (Rack, 214-18). Много от тези групи се ръководят от хора, които преди това са били свързани по някакъв начин с Уесли, например Джон Нелсън в Бърстол. Други групи, като обществата, ръководени от Уилям Дарни в Тодмордън и Джон Бенет в Дърбишър, са резултат от съживления на местна почва, които започват спонтанно или са част от движението на друг лидер, например лейди Хънтингдън или Дейвид Тайлър.
С разширяването на разпространението на методистките общества, отчасти чрез поглъщане на различни местни лидери и техните групи, доста различни богословски позиции и организационни модели се появяват в методисткото движение. От това следва несъгласие между проповедниците и хората. Някои калвинисти се колебаят между лоялност към Уайтфийлд или Уесли като съревноваващи се лидери; някои моравяни усещат известна степен на прилика с Уесли по някои въпроси, но не са съгласни с други. Баптисти и квакери, внасящи свое собствено чувство на религиозна идентичност в съживлението, влизат и излизат от състава на методистките общества редовно (виж J&D, 20:41-42).
Настояването на братята Уесли методистите да останат в Англиканската църква и да се придържат към стандартите ú не помага много за решаването на специфичните проблеми. Няма подходящи прецеденти, които Уесли или църквата могат да следват при всяко обстоятелство, което възникне. Църквата в продължение на години толерира определени разновидности на изразяване в рамките на своите общи правила и вярвания. Пуританите дълго време изразяват склонност към калвинистка реформа в църквата, а склонността на английските моравски братя към лутеранство допуска двойно членство – и в Англиканската църква. За около половин век религиозните общества процъфтяват като форма на организирано обновление на църквата. Въпреки всичките различни религиозни решения през предните два века, все още остава някаква трудност при точното определяне на границата между приемливи и неприемливи възгледи в рамките на официалната църква. Указът за толерантност (1689 г.) начертава основната линия на разделение между официална църква и сектанти, но практическите изводи за разпознаване, тълкуване и изпълнение са понякога неясни.
Въпреки всичко много хора от църквата смятат, че методистките явни евангелски идеи представляват някакъв ентусиазъм и фанатизъм, които ги определят като сектантски, въпреки че уеслианската доктринална структура сама по себе си е открито православна. Още повече, мисията и организацията на тяхното движение започва да излиза извън моделите, поставени от движението на религиозните общества, по начини, които предлагат собствена независима религиозна идентичност. До средата на XVIII век уеслианското движение вече не съвпада с конфигурацията на никакъв текущ модел на конформизъм .
Остава братята Уесли да определят по-точни насоки за обединените общества на хората, наречени методисти, в по-широката рамка на религиозно “единство” и евангелско разнообразие. От практическа важност са тези въпроси с доктринално ударение, които разширяват позицията на църквата, и въпросите за организационна структура, които изискват обновяване, надминаващо моделите на традиционните религиозни общества в рамките на църквата.
(Откъс от “Уесли и хората, наречени методисти” на Ричард Хайтценратер”. Превод: Десислава Тодорова)