На този ден ние си спомняме за страданията на Исус Христос, пътя Му към Голгота и смъртта на кръста. Логично е първият въпрос, който си задаваме днес, да е «Защо смърт на кръста? Трябваше ли да се стигне до там? Нямаше ли друг начин?».
За да разберем смисъла на тези събития, трябва да се върнем много назад към началото на Библията. Животът, смъртта и възкресението на Христос са винаги вплетени в цялостната история на света и Божия план за спасение.
Но нека се върнем към началото.
Библията ни описва как Бог създаде един свят, изпълнен с хармония (Едем). Свят без болка, страдание, смърт, в който хората живееха в единство с Бога. Хората, създадени по Божи образ и подобие, са ключов фактор в този сътворен от Бога свят, защото на тях Бог повери грижата за Творението. Ние, хората, трябваше да сме верни и отговорни настойници над онова, което Бог ни е поверил.
В един момент обаче хората решиха да се еманципират от Бога, желаеха да бъдат като Него, равни на Него, да вземат решения за живота си независимо от Твореца. Това, както добре знаем от библейските разкази, доведе до разрив във взаимоотношенията с Бога. Отдалечаването на човека от Твореца, Извора на живота, доведе до драматични последици за него – болката, страданието и смъртта станаха реалност в човешкия живот. Бунтът на човека срещу Бога рефлектира разрушително не само върху собствения му живот, но и върху цялото творение. Грехът, злото и покварата като резултат от отдалечаването ни от Бога засягат целостта на живота и водят до смърт. Това ни казва историята за грехопадението.
Когато грехът и злото се разпространят достатъчно, те водят до катаклизъм в глобален мащаб. Човечеството е на път да погине и да повлече със себе си цялото творение. Началото на историята за Ноевия ковчег ни описва всеобщата поквара. «… видя Господ, че нечестието на човека по земята се умножава и че всяка мисъл и наклонност беше постоянно само зло” (Битие 6:5)
Воден от любовта Си към човечеството и към цялото творение, Бог съставя план за спасение. Той ще започне отново с един човек – Ной. Бихме очаквали нещата да тръгнат на добре, но след избавлението от потопа, във финалната сцена на историята виждаме Ной пиян и гол в шатъра си и малко по-късно проклинащ единия от синовете си и потомството му. Краят не бе така славен, както покорството при построяването на ковчега.
Какво ще направи Бог? Той започва отново. Този път с едно семейство. Авраам и неговото потомство. Toва семейство далеч не бе идеално, а изпълнено с раздори, фаворизиране на единия пред другия, борба за надмощие и т.н. Те трябваше да преминат през много вътрешни борби, докато се научат да живеят в мир в края на историята за Йосиф и неговите братя.
От Авраамовото потомство Бог издига народ, който трябва да бъде за благословение на всички земни народи (Битие 12:3). Еврейският народ трябваше да бъде модел на общество, който да служи за благословение на човечеството, което означава, че чрез техния пример на живот и взаимоотношения с Бога цялото човечество трябваше да бъде осветено, да се завърне към Бога и да живее като отговорен настойник на Творението. Както научаваме от следващите истории до самия край на Стария завет – всички се провалиха. Хората продължаваха да са непокорни на Бога, злото и грехът продължаваше да ги владее.
Когато всички се провалят, самият Бог идва на земята в лицето на Исус Христос, за да спаси човечеството от греха и да изгради Божието царство (като обнови Творението, Едем).
От времето на грехопадението истинският въпрос за Бога е как да спаси човечеството и да възстанови нарушената хармония в Творението. Разбира се, Бог може да наложи волята Си над хората и с една дума да подреди света. Любовта обаче изисква свободния отговор, свободния избор на другия. Бог трябваше да спечели сърцата на хората, които да отговорят на Неговата любов с любов. Любовта на Бог към хората им даде свободата на избора. Хората можеха да избират. Ако Бог наложи волята Си насила, като с магическа пръчка, то тогава това не би било любов и ние нямаше да сме много повече от фигурки в игра на шах, които биват местени според желанието на шахматиста.
Светът и животът обаче не са игра на шах. Бог желае нашия отговор. Бог желае ние да изберем да живеем с Него.
Как може Божията любов да спечели отчужденото от Бога човешко сърце? Като стигне докрай. Истинската любов е тази, която е готова да пожертва себе си за другия.
В свят, изпълнен с митове и вяра в много богове, в който хората са просто пионки в интригите на боговете, само истинският Бог дава живота Си за хората.
«Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас” (Римляни 5:8).
В личността на Исус Христос Бог стана като един от нас, страда и умря на кръста, да ни разкрие Своята огромна любов към нас. Христос понесе нашия товар, бе разпънат заради нашите грехове и умря на кръста като ярко свидетелство за Божията любов.
Христос ни показа един различен път. Той стана човек, за да можем ние, извървявайки пътя с Него, да се уподобим на Бога.
Земният път на Христос, пътят на любовта, доведе до конфронтация с империализма, с желанието на човека да властва и господства над другите. Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Рим – всички те се опитват да наложат всеобщ ред, налагайки волята си над другите. В борбата за власт правото е на страната на по-силния. Но това е валидно не само за големите империи на древността. Желанието за насилствено налагане на волята над другите, да владееш и да бъдеш над другите, е и част от нашето човешко сърце. В Христос всемогъщият Бог прави Себе Си раним, уязвим. Исус Христос жертва Себе Си, за да може Божията жертвоготовна любов да спечели поквареното човешко сърце.
Смъртта на Христос раздира завесата в храма. Това е началото на преобръщането на световния ред и преобразяването на Творението. Божието присъствие отново е достъпно за всички. Няма разделение между хората и най-святото място в храма, в което се смята, че Бог обитава. Чрез Исус Христос, неговите живот, страдания, смърт и възкресение, Бог обновява завета Си с цялото човечество. Чрез Него Божието творение се обновява, изгражда се Божието царство, като ние сме призовани да бъдем съградители на това царство.
Това, което можем да направим в отговор на Божията любов, е да се разкаем за греховете си, за злото, на което сме дали място в сърцето си и да се обърнем към Бога, следвайки Христос. Покаянието води към нов живот в Христос. Един живот на освещение, чрез който Бог преобразява не само нас, но и чрез нас света, в който живеем. Чрез Христос ние се учим как да живеем отговорно спрямо Бога, спрямо хората и спрямо цялото Tворение. Ние можем да бъдем благословение за другите, сол и светлина в този свят тогава, когато се оставим силата на Божия Дух, чрез която Христос победи смъртта и която Го възкреси, да преобрази и нашия собствен живот.
пастор Михаил Стефанов