“…ние всички ще застанем пред Божието съдилище.”
/Рим.14:10/
А/ Колко обстоятелства се скупчват едно върху друго, за да се получи величествената сериозност на това тържество! Между тях са: събирането на народа от всяка възраст и пол, обществено положение, доброволно и принудително събрани, не само от близките краища, но и отдалеч. Нарушителите на закона скоро ще бъдат изобличени и няма да имат никаква възможност за бягство; войници стоят на поста си, за да изпълнят даваните им заповеди. Също и представителят на нашия високо почитаем и възвеличен, милостив Господар е тук. Поводът за това събрание също допринася съществено за неговата сериозност. Трябва да бъдат разгледани и решени различни случаи. Някои са от най-голямо значение, защото става дума за нещо, което е въпрос на живот и смърт; и то смърт, която разкрива лицето на вечността. Нашите бащи в мъдростта си не са се отказали да установят хода на този празник до най-малките подробности. Сторили са го, за да издигнат ясно смисъла на тези неща, и то не само в мислите на обикновените хора. Защото дори и подробностите несъмнено могат през ушите и очите да засегнат дълбоко сърцето. Погледнато в такава светлина, всички празнични атрибути престават да бъдат тривиални и несъществени, а по свой начин служат на висши обществени цели.
Б/ Но колкото и величествен да е този празник, предстои един далеч по-грандиозен. Защото още малко и “всички ние ще застанем пред Божието съдилище. Защото е писано: Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене и всеки език ще славослови Бога” /Рим.14:10-14/. В оня ден всеки от нас ще даде отчет пред Бога.
В/ Ако всички хора бяха сериозно и дълбоко убедени в това, колко ефективно щяха да бъдат защитени интересите на обществото! Има ли по-силен мотив за осъществяването на истинската нравственост, за постоянен стремеж към трайни добродетели, за един неспирен живот в правда, милосърдие и истина? Какво би могло по-силно да укрепи ръцете ни във всяка добродетел и да ни пази от всякакво зло от твърдото убеждение, че “Съдията стои пред вратата”/Як. 5:9/ и скоро ние ще застанем пред Него?
Г/ Затова по повод днешното събрание не би било нито неподходящо, нито неуместно да размислим върху следното:
I. Най-важните събития, които ще предшестват нашето заставане пред съдийския престол на Христа;
II. Самият съд.
III. Някои събития, които ще станат след съда.
І. Нека преди всичко да обмислим най-важните събития преди заставането ни пред съдийския престол на Христа.
1. Най-напред “Бог ще покаже чудеса на небето горе и знамения на земята долу” /Деян.2:19/. Той ще се открие за ужас на земните жители /Ис. 2:19/. “Земята ще полита като някой пиян и ще се люлее насам-натам като колиба” /Ис. 24:20/. “Ще има големи трусове”/Лука 21:11/ – не само тук-там, а навсякъде, по всички обитавани части на света; дори такива, каквито не е имало, откак съществуват човеците на земята” /Откр.16:18/. При един такъв “всеки остров ще побегне и планините няма да се намират” /20/. Междувременно всичките води по земното кълбо ще усетят силата на този трус. Морето и вълните ще бучат с такава ярост, каквато не е била позната досега от часа, когато “всички извори на голямата бездна се разпукаха” /Бит.7:11/, за да разрушат земята, която е разделяла морските води. Въздухът ще представлява само ураган и вихрушки, “пари от дим”, светкавици ще раздират пространството от полюс до полюс. Но страхотната безредица няма да се ограничи само във въздуха; ще се разклатят небето и звездите. Ще има знамения на небето, луната и звездите. “Слънцето ще се обърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и страшен ден Господен” /Йоил 2:31/. Звездите ще потъмнеят, ще паднат от небето, откъснати от обичайния си път. След това ще се чуе космически “вик”, “глас на архангел”, който ще разбуди спящите в пръстта на земята”/1 Сол.4:16; Дан.12:2/. Вследствие на това гробовете ще се разтворят и мъртвите ще възкръснат. “Морето ще предаде мъртвите, които са в него”/Откр.20:13/, и всеки ще възкръсне със своето тяло. По същността си то ще е същото – но в качествата си така променено, както сега не бихме могли да си представим. Защото “това, тленното, трябва да се облече в нетление и това, смъртното, да се облече в безсмъртие”/1 Кор.15:53/. Да, смъртта и адът ще предадат мъртвите в тях /Откр.20:12/. Всички, които са живели и умрели, откакто Бог е сътворил човека, ще станат нетленни и безсмъртни.
2. В това време “Човешкият Син ще изпрати ангелите си” /Мат.13:41/ по цялата земя и те “ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия” /Мат.24:31/. И сам Господ ще дойде “на небесните облаци със сила и голяма слава и в славата на Отца и на Своите ангели, да, с десетки хиляди Свои светии”. И ще седне “на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи, като постави овцете /добрите/ от дясната Си страна, а козите /злите/ от лявата” /Мат.25:31:33/. За това събрание на всички хора Йоан казва: “Видях и мъртвите, големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгърнаха, и мъртвите бидоха съдени според делата им по написаното в книгите” /Откр. 20:12/.
ІІ. Това са най-важните съпътстващи обстоятелства, за които споменава Божието Слово, че ще предхождат всеобщия съд. На второ място, трябва да разгледаме самия съд, доколкото е било угодно Богу да ни го открие.
1. Личността, чрез която Бог ще съди света, е самият Му възлюбен Син, Чийто произход е от вечността, “Който е над всички Бог, благословен до века” /Рим.9:5/, “Който е сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество” /Евр.1:3/, на Когото Отец е дал да съди всички, защото е Човешкият Син /Йоан 5:22-27/. Той, Който, “като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците” /Фил.2:6,7/; да, Който “се намери в човешки образ и смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го превъзвиши /8,9/, дори в Неговата човешка природа, и Го е определил “да съди живите и мъртвите” /1 Петр.4:5/ – и то както тия, които ще са живи при идването Му, така и ония, които “са се прибрали при бащите си”.
2. Времето, което пророците са назовали “великият и страшен ден” /Йоил 3:4/, обичайно се нарича в Словото “Господният ден”. Периодът от сътворението на човека на земята до края на всички неща е денят на човешките чада. Времето, в което ние сега живеем, е точно казано нашият ден. Когато той свърши, започва Господният ден. Но кой може да каже колко още ще трае това? “За Господа един ден е като хиляда години и хиляда години като един ден” /2 Петр. 3:8/. От този израз някои отци са извели заключението, че т. нар. “съден ден” ще трае хиляда години. Види се, че не са далеч от истината, но не я схващат напълно. Защото ако имаме предвид огромния брой хора, които трябва да бъдат съдени, и делата, които трябва да бъдат изследвани и разгледани, явно хиляда години няма да стигнат, за да пояснят значението на този “ден”. Може би всичко това ще продължи няколко хиляди години. Но Бог ще открие и това на подходящото време.
3. Що се отнася до мястото, където човечеството ще бъде съдено, в Писанието няма никакво ясно указание. Един бележит писател счита /това мнение споделят и мнозина други/, че съдът ще е на земята, където са сторени делата, според които ще става и съденето. Бог ще даде сила на Своите ангели да подравнят и разчистят безгранично пространство, за да има място за целия човешки род.
Но може би по-правдоподобно е да предположим, че това място ще е над земята или далеч в неизвестното пространство, предвид на това, че Господ говори за Своето идване “на облаците”. Такова предположение е силно подкрепено от израза на Павел: “Мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха” /1 Сол.4:16,17/. Така че най-вероятно “Големият бял престол” ще бъде поставен високо над земята.
4. Личностите, които ще бъдат съдени – кой може да ги изброи; които са по-много от капките на дъжда и от песъчинките по брега на морето. “Видях, казва Йоан, голямо множество, което никой не можеше да изброи, облечени с бели дрехи, с палмови клонки в ръцете си” /Откр.7:9/. Така че колко чудовищно голямо ще бъде множеството от народности, поколения, племена и езици, от всички онези, които идат от лоното на Адам от сътворението до часа, когато време вече няма да има. Ако се съгласим, че земята по което и да било време не е носила върху себе си по-малко от 400 милиона живи души – мъже, жени и деца – какво събрание биха представлявали всичките поколения, живели едно след друго от седемдесет хиляди години до днес!
Всеки мъж, всяка жена, всяко кърмаче, които някога са дишали въздух, ще чуят гласа на Божия Син, ще възкръснат и ще застанат пред Него. Вероятно това е естественото значение на израза: “мъртвите, големи и малки” /Откр.20:12/. Наистина всички, без изключение, от всяка възраст, поколение или положение, всички, които са живели и умрели или са преживели една подобна на смърт промяна. Дълго преди тоя ден фантомът на човешкото величие ще изчезне и ще потъне в небитието. Още в часа на смъртта той се изпарява – кой в гроба е богат или беден?
5. Там “всеки ще даде отчет за делата си” /Рим.14:12/, пълен и честен отчет за всичко, което е вършил приживе – добро или зло. Каква гледка ще се открие пред очите на ангелите и хората, когато не митичният герой Радамант, а Господ Бог, всемогъщият, Който знае всяко нещо на небето и на земята,
ще въздаде за всяка измама, ще я изобличи,
ще принуди лъжеца да открие делата си скверни,
които с умение чак до гроба е крил.
/Вергилий, Енеида/
Ще бъдат разкрити не само делата на всички човешки чада, но и всички техни думи. Те ще отговарят в съдния ден за всяка празна дума, която кажат, така че “от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш” /Мат.12:36,37/. Няма ли Бог да извади наяве всички обстоятелства, съпровождали всяка дума и всяко дело, така че макар същината на стореното да остава непроменена, злото или доброто ще бъде или уголемено, или смекчено? За Него това е дреболия, Той “издирва ходенето ми и лягането ми и знае всичките ми пътища” /Пс.139:3/. Знаем, че “тъмнината нищо не укрива от Тебе, а нощта свети като ден” /12/.
6. Но Той не само ще извади наяве скритите дела на тъмнината, но дори и “помислите и намеренията на сърцето” /Евр. 4:12/. И кой ще се учуди на това? Защото Бог изпитва вътрешностите ни и разбира всичките ни помисли. “Всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме /Евр.4:13/. “Адът и погибелта са открити пред Господа; колко повече сърцата на човешките чада!” /Пр.15:11/.
7. През онзи ден ще бъде разкрита всяка вътрешна подбуда на човешката душа, всяко желание, всяка страст, влечение, раздвижване на чувствата – колкото и тясно да са свързани те една с друга; всяко предразположение и порив, които разкриват целостта на характера на един човек. Тогава ще стане безспорно ясно кой е бил прав и кой не е и в каква степен са добри или зли всяко деяние, личност или характер.
8. “Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната му страна: Дойдете вие, благословени от Отца Ми…. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте” /Мат.25:34-36/. По същия начин всичкото добро, сторено по земята, ще бъде припомнено от ангелите и хората: всичко, осъществено с думи или дела в името на Господа Исуса или заради Него. Ще бъде припомнено и всяко добро желание, намерение или помисъл; всяка добронамереност ще бъде огласена. И ще се види, че Бог е записал това в Своята книга, дори когато нещата са неизвестни или забравени от самия им извършител. Всяко страдание в името на Исуса и свидетелство на добра съвест заради Него ще получат своята прослава пред праведния Съдия, ще бъдат удостоени с чест пред светиите и ангелите и ще “произведат все повече една вечна тежина на слава за тях” /2 Кор.4:17/.
9. Но ще бъдат ли споменати в оня ден и пред онова огромно множество и техните лоши дела /защото ако прегледаме целия им живот, ще видим такива – както пише Соломон: “Няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши”/? Мнозина считат, че това няма да стане. Те питат: “Няма ли това да значи, че страданията им не са отминали, въпреки че животът им е свършил? Няма ли това да им причини тъга, срам и опозоряване?” Питат още: “Как може това да се съгласува с Божието изявление чрез пророка: “Ако беззаконникът се обърне от всичките си грехове, които е сторил, пази всичките Ми повеления и постъпва законно и право… никое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него” /Йез.18:21,22/? Как да се съчетае това с обещанията, дадени от Бога на всички, приемащи завета на Евангелието: “Ще простя беззаконията им и греховете им няма да помня вече”? Или както апостолът се изразява: “Ще покажа милост към неправдите им и греховете им няма да помня вече” /Евр.8:12/.
10. На това човек може да отговори, че подобно нещо е очевидно и абсолютно необходимо, за да може Божията слава да бъде напълно разгърната и Неговата мъдрост, справедливост, мощ и милост спрямо наследниците на спасението – ясно и съвършено демонстрирана. Всички обстоятелства в живота им, всичките им пориви на чувствата и желанията, всичките помисли и влечения на сърцето им трябва да бъдат открито изложени. Как иначе ще стане очевидно от каква бездна на греха и падението ни е избавила Божията милост? На дело е безспорно, че великолепната сграда на божественото провидение няма да стане видима, ако не се разкрие целият живот на всички човешки чада. Освен това ние не бихме били в хиляди случаи в състояние “да оправдаем Божиите пътища пред човеците”. Словото на нашия Господ трябва да се изпълни в целия си смисъл без каквито и да било ограничения и условия: “Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае” /Мат.10:26/. Ако не е така, голям брой божествени деяния под слънцето ще останат без основание. Едва когато Бог извади скритите неща на бял свят – които и да са техните автори – ще стане очевидно, че всичките Негови пътища са били мъдри и добри, че Той “може да съди през мрака” /Йов 22:13/ и че управлява мъдро “по решението на Своята воля”. Нищо не е било оставено на случайността или на каприза на човеците, но Бог е подредил всичко непоклатимо и прекрасно, навързал е на една верига справедливостта, милосърдието и истината.
11. Когато божественото съвършенство бъде открито, праведните ще възликват с неизказана радост; чувствата на болезнената мъка или на срам за прегрешенията им в миналото ще изчезнат, защото отдавна са отминали като облак, отмити са чрез кръвта на Агнето. Ще бъдат напълно удовлетворени, че “никое от престъпленията, които са извършили, няма да се помни против тях” /Йез.18:22/ и че “греховете им и беззаконията им няма да помни /Бог/ вече” /Евр.10:17/. Това е ясното значение на обещанието и Божиите чада ще го видят в неговата истинност за своя вечна утеха.
12. След присъдата над праведните Царят ще се обърне към ония, които са от лявата Му страна. И те ще бъдат съдени – всеки според делата му. Но ще се разгледат не само външните им дела, а и всички лоши думи, които са изрекли; да, всички зли пожелавания, пориви на ума и сърцето, които са се появявали в техните души, както и всички лоши помисли и намерения, които сърцето им някога е хранило. Радостното благословение към тия отдясно и ужасното проклятие към тия отляво – двете ще имат неотменима трайност, както непоклатим е Божият трон.
ІІІ. 1. На трето място можем да размислим върху някои събития, които ще станат след всеобщия съд. Първото е привеждането в изпълнение на произнесените присъди над добрите и злите. “И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот” /Мат.25:46/. Трябва да се отбележи, че в двете части на изречението се използва една и съща дума. От това следва, че или наказанието трае вечно, или че възнаграждението прехожда. Но това не може да бъде – освен ако Бог е преходен или Неговата милост и истина се свършат. “Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си” /Мат.13:43/ и “ще се напоят от най-доброто на дома Ти, и от реката на Твоите сладости ще им дадеш да пият” /Пс.36:8/. Тук никое описание не е достатъчно силно; човешкият език е блед. Само един, който беше въздигнат до третото небе, можеше да има определена представа. Но и той не можеше да изрази видяното /2 Кор.12:4/. Тези неща не могат да бъдат изразени от човека.
В същото време “нечестивите ще се върнат в преизподнята” /Пс.9:17/ и “всички народи, които забравят Бога”. Те “ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила”/2 Сол.1:9/. Ще бъдат хвърлени в огненото жупелно езеро, приготвено за дявола и неговите ангели. Там ще хапят езиците си от страх и болка. “Ще злословят Царя си и Бога си, и ще погледнат нагоре” /Ис. 8:21/. Кучетата на ада – гордост, завист, мъст, ярост, ужас и отчаяние – ще ги гризат непрестанно. Тук те “не ще имат отдих ни денем, ни нощем, но димът от тяхното мъчение ще се издигне до вечни векове” /Откр.14:11/. Защото “техният червей не умира и огънят не угасва”/Марк 9:44/.
2. Тогава небето ще се свие като пергамент и ще премине с бучене. То ще побегне пред лицето на Бога и няма да се намери място за него. Точния начин на това унищожение описва ап. Петър: “В Божия ден небето възпламенено ще се стопи” /2 Петр.3:12/. Цялото красиво творение ще рухне под силата на огъня, връзката между елементите ще се разкъса и всяка най-дребна частица ще се отдели от другите. Огънят ще унищожи “земята и каквото се е вършило по нея” /3:10/. Изумителните творения на природата, вечните хълми и планини, устоели на бурите на времето с хиляди години, ще изчезнат в общото разорение. Колко по-малко биха устоели на огнената стихия делата на човешкото изкуство, ако и да са изтраяли дълго и победили много бури – галерии, стълбове, триумфални арки, замъци, пирамиди. Всичко, наистина всичко ще отмре, ще се разпадне, ще потъне в нищото, както сънят изчезва при събуждането!
3. Някои добри и велики мъже са изказали мисълта, че за да се разрушат нещата, да бъдат превърнати в нищо, да бъдат разтворени в небитието или извикани в живот от нищото, е нужна същата неограничена сила, която ги е създала. Затова никоя част от вселената и никоя нейна най-нищожна частичка няма да бъдат напълно и безвъзвратно унищожени. Те приемат по-скоро, че последното действие на огъня, което засега можем да наблюдаваме, е да превърне всичко в стъкло, което преди това е било превърнато от една по-малка сила в пепел. Затова в деня, определен от Бога, земята, както и материалното небе, ще претърпят едно преображение, след което огънят повече не може да им направи нищо. Тези мъже считат, че това означават думите на Йоан. “Пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал” /Откр.4:6/. Засега нито можем да оспорим, нито да приемем това. Но в оня ден ще го разберем.
4. Когато подигравателите, тези тесногръди философи, питат: “Как могат да бъдат тези неща? Откъде ще дойде този унищожителен огън, който ще може да разтопи небето и цялото земно кълбо?”, бихме им напомнили, че тази трудност не е присъща само на християнското учение. Същото мнение е изразено почти по целия свят от мислещите езичници. Така например един от тия “свободомислещи” говори:
Той говори и за това, щото според тяхната съдба
морето, земята и небесната твърд в пламъци ще бъдат и
смазващите маси на вселената ще се разпаднат.
/Овидий, Метаморфози/
Второ, отговорът е ограничен от оскъдното ни и повърхностно знание относно естествените неща – има чудовищни запаси от огън, които вече са приготвени и пазени за Господния ден. Колко бързо може да стане, щото една комета по Божия заповед се приближи от най-далечните кътчета на вселената; и ако тя падне на земята при отдалечаването й от слънцето, нажежена хиляди пъти повече от огненочервен оръдеен снаряд, кой би могъл да си представи непосредствените последствия? Но и без да се реем в космическите дълбини – не биха ли могли същите светкавици, които обикалят земните простори, да причинят разруха и погубление, ако Господарят на природата им го заповяда? Или – без да се възкачваме високо над земното кълбо – кой знае какви чудовищни количества течен огън са съхранявани в сърцевината на земята? Етна, Хекла, Везувий и всички други вулкани, които бълват пламъци и огнена лава – какво друго са тия разжарени пещи, освен доказателство и свидетелство, че Бог държи готови средствата, с които ще изпълни словото Си? Ако не гледаме само на повърхността на земята и на нещата, които непосредствено ни окръжават, ще придобием сигурност /което и хиляди експерименти неопровержимо доказват/, че всичко е пълно с огън: ние самите, целите ни тела и всичко навред около нас. Нима не е лесно този невидим огън да стане видим за очите и по този начин да се упражни същият ефект спрямо горимите материали, който им упражнява огънят на пожара? Какво друго е нужно, освен Бог да разкъса тайната верига, чрез която биват държани гигантските сили, вложени във всеки един материал? Колко бързо ще разбият те на парчета рамките на вселената и ще причинят всеобща разруха!
5. Има още едно събитие, което ще последва съда, и то заслужава най-сериозно внимание. “Ние очакваме, казва апостолът, ново небе и нова земя, в която да живее правда” /2 Петр.3:13/. Обещанието е в пророчеството на Исая: “Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя, и предишните неща няма да се спомнят” /Ис.65:17/. Толкова велика ще бъде славата на новото! Нея видя апостол Йоан във виденията, дадени му от Бога: “И видях ново небе и нова земя, защото първото небе и първата земя преминаха” /Откр.21:1/. Само правда живее там; и апостолът прибавя: “И чух силен глас от небето, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях и те ще бъдат Негов народ, и сам Бог, техният Бог, ще бъде с тях” /Откр.21:3/. Вследствие на това всички те ще бъдат щастливи: “Бог ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече, нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка”; и там “нищо проклето не ще има вече”, но “те ще гледат лицето Му” /Откр.22:3,4/. Те ще приближат съвсем до Бога и затова ще придобият най-непосредствена прилика с Него. В езика на Словото това е най-силният израз, за да се даде представа за пълното блаженство. “Неговото име ще бъде на челата им” /4/. Те публично ще бъдат изявени като Божие притежание и Неговата величествена същност ще блесне съвсем видимо в тях. “Нощ не ще има вече, и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове” /5/.
ІV. Остава още една задача – да приложим изказаните мисли спрямо тия, които са събрани тук пред Бога. Не ни ли насочва по естествен начин всичко на днешния празничен ден към онова време, когато Бог “ще съди света с правда” /Пс.9:8/? Като ни предупреждава за онова изпълнено с ужас време, Господ ни дава някои ценни поучения. Позволете ми да спомена някои от тях. Дано Бог ги напише в сърцата на всички нас!
1. Първо, “колко са прекрасни нозете” на ония, които са изпратени от мъдрото и милостиво провидение на Бога да установят правда на света, да защитят страдащите от несправедливостта и да накажат злотворците! Не са ли те Божии служители, велики опори на общественото спокойствие, закрилници на невинността и добродетелта, солидни гаранти на нашите временни блага? И не е ли всеки един от тях представител не само на земния господар, а и на Съдията на земята? Оня, на чиято дреха има написано име: Цар на царете и Господ на господарите /Откр.19:16/? Да бяха всички тези синове на Всевишния святи, както Той е свят! Да бяха мъдри с Неговата мъдрост, да действаха без да гледат на лице, както Той “въздава всекиму според делата му” /Мат.16:27/, да бяха непоклатимо и неотклонно справедливи и наред с това съчувствени и пълни с нежно милосърдие като Него! Ето защо тия човеци трябва да бъдат страшни за злодеите, поради което им е дадена сабята /Рим.13:4/. Те трябва да бъдат подчинени на законите на нашата страна, да получават полагащата им се почит; тронът на нашия крал трябва да бъде “утвърден с правда” /Пр.25:5/
.
2. Вие, достопочитаеми мъже, които Бог и кралят са упълномощили да защитават правдата, ако и в по-малки размери, не трябва ли да ви сравним с ония служещи духове, съпровождащи идещия на облаците Съдия? Нека гори у вас тяхната любов към Бога и човеците! Обичайте правдата и мразете злото! Служете за прослава на великия Владетел, всеки в своята област /такава чест ви е оказал Бог/, бъдете наследници на славата! Бъдете опора на мира, благословение и украса на държавата си, закрилници на една виновна страна, ангели-хранители на всички, които са около вас!
3. Вие, чиято длъжност е да изпълнявате поръчението, което ви е дадено от Този, пред Когото стоите, колко силно трябва да се стремите да приличате на стоящите пред лицето на Човешкия Син, а именно на Неговите служители, изпълняващи волята Му /Пс.103:21/ и слушащи гласа на Словото Му! Не ви ли задължава това да бъдете неподкупни като тях? Да се изявите като Божии служители, да действате праведно и да обичате милосърдие? Тогава великият Съдия, пред чиито очи постоянно стоите, ще каже и на вас: “Добри и верни слуго, влез в радостта на Господаря си” /Мат. 5:21/.
4. Позволете ми да отправя още няколко думи към всички, които днес са събрани тук пред Господа. Не трябва ли всички вие постоянно да носите в сърцата си знанието, че ще дойде един много по-страшен ден? Тук виждаме едно голямо събрание. Но какво значи то пред огромно събрание, което всяко око ще види, на което ще присъстват всички човешки чада, живели някога на земята! Днес неколцина ще застанат пред съдията, за да получат присъда според делата си. Те може би ще бъдат хвърлени в затвора, може би оковани с вериги, докато бъдат извеждани отпред, разпитвани и осъдени. Но всички ние, аз като говорител и вие като слушатели, “ще застанем пред Божието съдилище” /Рим.14:10/. Сега ние ще бъдем държани в плен на тази земя, която не е наше отечество, в този затвор от плът и кръв, някои от нас може би и във веригите на мрака, докато бъдем изведени за разпит. Тук човек бива разпитван за едно или две дела, които е сторил, но там ще трябва да даде отчет за всичките си дела от люлка до гроб, за всичките си думи, пожелания и чувства, за всички влечения на сърцето си, за това как е оползотворил дарованията си, било разсъдък, тяло или имущество, щом Бог заповяда: “Дай сметка за настойничеството си. Защото не можеш вече да бъдеш настойник” /Лука 16:2/. Възможно е в днешния съд някои виновни да бъдат оправдани поради липса на доказателства, но в оня съд такива няма да липсват. Всичките човеци, с които си водил и най-тайните разговори, всички, които познават твоите намерения и дела, ще застанат срещу теб. Там ще присъстват и всичките духове на тъмнината, възбуждали злите намерения и помагали при тяхното осъществяване. Ще бъдат и Божиите ангели, тия “очи Господни, тичащи през целия свят” /Зах.4:10/, които са бдели над душата ти и са действали за твоето добро, докато си им позволявал. Там ще е и собствената ти съвест – хиляда свидетели в един – една съвест, която вече не може да бъде заглушена или принудена да мълчи, а ще бъде привикана, за да изяви голата истина за всичките ти мисли, думи и действия. Не е ли съвестта колкото хиляда свидетели? Да, но Бог е колкото хиляда съвести! Кой би устоял пред лицето на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос?
Вижте! Погледнете! Той иде! Язди облаците като колесница! Иде с крилата на вятъра! Пред Него бушува изгарящ огън и огън пояждащ Го следва! Погледнете! Той седи на Своя трон, облечен в светлина като с одежда, обиколен от величие и слава! Ето, очите Му са като огнени пламъци, гласът Му е като бученето на много води!
Как ще избягате? Ще речете ли на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни? Не, дори и самите планини, хълмове, земята и небето ще побягнат. Можеш ли да попречиш на осъдителното слово? С какво? С цялото си имущество, с хиляди златни или сребърни монети? Слепи глупецо! Гол си излязъл от утробата на майка си, гол ще застанеш пред вечността. Чуй Господ, Съдията: “Дойдете вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света” /Мат.25:34/. Каква радостна покана! Каква разлика от гласа, който ще проехти през пространствата на небесата: “Идете си от Мене, вие, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели!” /41/. Кой може да попречи или да предотврати произнасянето на едната или другата присъда? Суетна надежда! Горко, преизподнята се раздвижи, за да погълне готовите за унищожение, и портите широко се отвориха, за да влязат наследниците на славата.
5.”Какви трябва да сте вие в свято живеене и благочестие!” /2 Петр.3:11/. Знаем, не може да е далеч времето, когато Господ ще слезе “с повелителен вик, с глас на архангел и при Божия тръба” /2 Сол.4:16/ и всеки от нас ще се яви пред Него, за да дава отчет за делата си. “Затова, възлюбени, като очаквате тия неща” и като знаете, че Той ще дойде и няма да се забави, “старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си” /2 Петр. 3:14/. Защо да не го направите? Защо трябва някой от вас при идването на Господа да се намери от лявата Му страна? Той “не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние” /2 Петр.3:9/ и чрез покаянието да дойдат до една вяра в разпнатия Исус, чрез вяра в безупречната любов, да достигнат до пълно уподобяване с Бога, до обновление на сърцето, което бива последвано от свята обхода. Можеш ли, когато мислиш за това, да се съмняваш, че съдията на всички е в същото време и Спасител на всички? Не те ли изкупи Той със Своята кръв, за да не погинеш, но да имаш вечен живот? Уповавай по-скоро на Неговата милост, отколкото на Неговата справедливост; по-скоро на Неговата любов, отколкото на гръмотевиците на силата Му! “Той не е далеч от всеки един от нас” /Деян. 17:26/ и сега не идва, “за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него” /Йоан 3:17/. Сега Той е сред нас! Грешнико, не хлопа ли точно сега на вратата на сърцето ти? Ако ти разбереш сега, в това време, кое служи за мира ти! Отдайте себе си на Този, Който “предаде Себе Си за вас” /Гал. 2:20/ в смирена вяра, в свята, действена, търпелива любов! Тогава ще извикате с голяма радост в деня, когато Той дойде на облаците.