“Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око? Или как ще речеш на брата си: Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око. Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око. Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат, та ви разкъсат. Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори. Има ли от вас такъв човек, който, ако му поиска синът му хляб, ще му даде камък? Или ако поиска риба, ще му даде змия? И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него! И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.”
/Матей 7:1-12/
1/ Нашият прославен Господ е изложил най-важните истини, като е започнал с обяснение що е истинската вяра; застраховал се е срещу човешките тълкувания, които биха направили Божието Слово безсилно. След това е изброил правилата за съставянето на правилни намерения, които трябва да осъществим с делата си. Накрая ви показва главните пречки пред вярата и завършва с едно практично приложение.
2/ В петата глава Той изчерпателно е описал вътрешната религия в различните й аспекти. Изложил е особеностите на душата, които създават истинското християнство: душевното предразположение, което е част от “онова освещение, без което никой няма да види лицето на Бога” /Евр. 12:14/; истинските и по същество добри и богоугодни подбуди, ако произтичат от правилния извор – една жива вяра в Бога и чрез Исус Христос. В шеста глава е показал как всичките ни действия – дори тези, които сами по себе си не са нито добри, нито лоши – могат чрез чисти и святи намерения да станат святи, добри и богоугодни. Стореното без подобни намерения е лишено от стойност пред Бога. Обратно, Нему са угодни всички външни деяния, посветени на името Му по този начин.
3/ В първата част на тази глава Господ излага най-честите и фатални пречки пред святостта. Във втората част по различни начини ни увещава да ги преодолеем и да държим цената на високото си призвание.
4/ Първата пречка е съденето. “Не съдете, за да не бъдете съдени”. Не съдете другите, за да не бъдете осъдени от Господа и да не навлечете Неговото наказание на главите си. “Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери”. Това е едно ясно и справедливо правило, чрез което Бог ви поставя в положението сами да определите какво ще е отношението към вас в деня на последния съд.
5/ Няма житейска ситуация и време, в което това предупреждение да не е било нужно за Божиите чада – от часа на първоначалното покаяние и приемане на Евангелието с вяра до часа, в който любовта ще стане съвършена в нас. Защото никога не липсва възможността за съдене и има безбройни изкушения да го правим. Много от тях са така изкусно прикрити, че изпадаме в грях още преди да предположим съществуването на опасност. Така е причинена неизброимо много греховност, предимно при тия, които съдят другите и така нанасят вреда на душата си, като се излагат на справедливия съд на Бога. Често това става и при ония, които биват съдени, като силите им отпадат, те забавят хода и спират движението си, та дори отпадат и политат в осъждение. Да, колко често “пониква горчив корен и ни смущава” /Евр.12:15/! Тогава започва злословие дори спрямо пътя на истината и се хули святото име, чрез което бяхме призвани!
6/ Все пак нашият Господ не насочва предупреждението само към Божиите чада, а предимно към чадата на света, които не Го познават. Тия чуват това постоянно от последователите на истинската религия, които се опитват да бъдат смирени, сериозни, кротки, милосърдни и чистосърдечни, искрено се стремят към святост, каквато все още не са постигнали, и я очакват, вършейки добро на всички и претърпявайки злото. Който върши тези неща, не може да остане скрит, както град, построен на хълм, не може да се укрие. Но защо хората, като виждат добрите им дела, не прославят Небесния Отец? Какво извинение имат, че не вървят по стъпките им, че не подражават на примера им и не ги следват, както вярващите следват Христа? Ето, те съдят ония, които би трябвало да следват, за да намерят извинение за себе си. Те прекарват времето си в това да издирват грешките на другите, вместо да отстраняват своите. Така са заети с другите, които се отклоняват в пътя, че никога не стъпват сами на този път, да не говорим за напредък по него. Те никога не постигат нещо повече от една жалка, мъртва форма на благочестие, лишена от всякаква сила.
7/ Главно за тези хора казва Господ: “Защо гледаш съчицата в окото на брата си” – нарушенията, грешките, несъобразителността, слабостта на Божиите чада – “а не внимаваш в гредата в твоето око?” Не забелязваш проклетата неразкаяност, сатанинската гордост, осъдителното своеволие, езическата любов към света, които са в теб и които правят живота ти мерзост пред Господа. С какво ужасно безгрижие и равнодушие танцуваш над дима на ада! С какво право или дързост ще кажеш на брата си: “Остави да извадя съчицата от окото ти” – с преголямо усърдие за Бога, със себеотрицание, с откъсване от житейските грижи, с денонощна молитва или със слушане на думите на вечния живот? “А ето гредата в твоето око” – не съчица. “Лицемерецо!” Ти се грижиш за другите, а забравяш своята душа. Парадираш с усърдие за Бога, а всъщност нито се боиш от Него, нито Го обичаш! “Извади първо гредата от своето око” – гредата на неразкаянието! Познай себе си! Виж се и се почувствай като грешник! Почувствай, че вътре в теб е само зло, че си напълно развален и покварен и че Божият гняв е на теб! Извади гредата на гордостта, отврати се от себе си, падни в прах и пепел, смири се, смали се в своите очи! Извади гредата на своеволието! Научи що значи: “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си” /Мат.16:24/. Отречи се, носи си кръста всеки ден. Нека цялата ти душа извика: “Слязох от небето /защото ти си безсмъртно духовно същество, все едно знаеш ли това, или не/ не моята воля да върша, а волята на Този, който ме е изпратил” /Йоан 6:38/. Извади гредата на любовта към света! Не обичай нито света, нито нещата, които са на света. Нека светът бъде разпнат за теб и ти разпнат за света. Живей в света, но се радвай на Бога. Търси радостта си в Бога. Но преди всичко извади гредата на ленивото безгрижие и равнодушие! Мисли, че едно е нужно – нещо, за което едва ли си разсъждавал. Разбери и почувствай, че си един окаян, жалък, виновен червей, роден, за да умре; едно листо, развявано от вятъра; пара, която скоро прехожда и не се намира вече. Разбери това! “Тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око”. След като си се погрижил за собствената си душа, ще знаеш как да наставиш и брата си.
8/ Но какво всъщност значи това “Не съдете”? Кое е това съдене, което е забранено? Не бива да го заменяме със злословието, макар че и то влиза в него. Злословие значи да говориш лошо за дадена отсъстваща личност, докато съденето не зависи от това дали лицето е тук или отсъства. То не включва задължително и само говоренето, но е достатъчно да имаме лоши мисли за някого. Разбира се, не всяка лоша мисъл за другите е съдене. Ако виждам, че някой убива или краде, или чувам, че друг хули Бога, не мога да мисля за него друго, освен че е убиец, грабител и богохулник. Но това не е зла мисъл, в нея няма грях или друго, обратно на любовта.
9/ Да мисля за другия по начин, противоречащ на любовта – това е съдене, което носи проклятие. То може да вземе различни форми. Защото понякога можем да обвиним невинния. Приписваме му /може би само в мислите си/ вина, която няма, думи, които не е казвал, или дела, които не е сторил. Или си мислим, че действията му са погрешни, макар че не е така. Ако няма основания за упреци, все пак може би измисляме такива, докато познавачът на човешкото сърце го счита за чист и невинен.
10/ Но ние можем да изпаднем не само в греха на съденето, като обвиняваме невинния, но и като осъждаме виновния прекалено строго. Този вид съдене е изнасилване на справедливостта и на милостта. От такова нещо може да ни предпази само една неизразимо силна и чувствителна любов. Без нея лесно можем да счетем виновния за много по-виновен, отколкото е. Да подценим доброто в него. Дори да допуснем, че в него няма нищо добро, ако съзираме само злото.
11/ Това показва недостиг на любов, която “не държи сметка за зло”, която никога не прави несправедливи изводи от някакви предпоставки. Която не използва моментното отклонение на човека, за да го счете за непоправим грешник. Дори когато някой системно е грешил, любовта не прави изводи, че той ще греши и занапред. Подобни изводи спадат към греховното съдене, от което Господ иска да ни предпази и което трябва да избягваме, ако обичаме Него и себе си.
12/ Но нека приемем, че не осъждаме невинния, нито виновния по-строго, отколкото трябва. И тогава не сме подсигурени срещу греха, защото има и трети вид греховно съдене – осъждане без достатъчно доказателства. Дори когато има факти налице, това не ни дава пълни права. Защото фактите не само трябва да са налице, но и да са доказани, и докато не сторим това, не бива да съдим. Казвам “докато не докажем”, защото, от една страна, дори когато фактите говорят в полза на строгата присъда, тя би била неоправдана, ако не се вземат предвид и фактите на другото лице. От друга страна, не бива да произнасяме присъдата, докато не сме дали възможност на обвиняемия да се защити. Дори един юдеин може да ни послужи за пример на справедливост, макар и да не използва понятия като милосърдие и братолюбие. “Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?” – каза Никодим /Йоан 7:51/. Да, даже и един езичник можеше да отговори на настояванията на юдейските първенци, искащи присъда за Павел, че римският закон не осъжда човека, преди да му е дал възможност за самозащита.
13/ Не бихме изпадали в греха да съдим по греховен начин, ако спазваме дори римското право, което гласи: “Далеч съм от това да вярвам наивно на свидетелското показание, както и да вярвам това, което някой казва за себе си. Винаги давам възможност на свидетеля да размисли”. Иди и ти, който се наричаш християнин, и върши същото, за да не те осъди езичникът в деня на големия съд!
14/ Колко рядко бихме се осъждали взаимно и колко бързо би изчезнало това зло, ако се държахме към ясното и изразително правило: “Ако ти съгреши брат ти”, или ако чуеш или смяташ, че го е сторил, “иди, покажи му вината му между него и тебе самия” /Мат.18:15/. Това е първата крачка. “Ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума”. Това е втората крачка. “Ако не послуша тях, кажи на църквата” – или на стареите, или на всички. Тогава си изпълнил дълга си. Повече не мисли, а предай нещата на Бога.
15/ Но да приемем, че чрез Божията благодат “извадиш гредата от своето око” и си в състояние да видиш съчицата в окото на брата си. Тогава внимавай да не нанесеш поражения в желанието си да му помогнеш. Тогава “не давай свято нещо на кучетата”. Не причислявай лекомислено никого към тази група, но ако е очевидно, че даден човек спада към нея, тогава “не хвърляй бисерите си на свините”. Пази се от ревността, произтичаща от неразбиране, защото това е по-нататъшна пречка по пътя на стремящите се към святост. Който се стреми към нея, трябва просто да желае цялото човечество да получи дял в това благословение. Който има дял в божествените дарове, “убеждения за неща, които не се виждат”/Евр.11:1/, не се чуди, че не всички хора виждат онова, което е очевидно за него. Тогава идва убеждението за нуждата да се отварят очите на хората. В такъв миг бихме желали да ги принудим незабавно и насила да прогледнат, все едно дали искат, или не. При неуспех нашата ревност се обръща против собствените ни души. За да ни предпази от това да пилеем напразно силите си, нашият Господ прибавя предупреждението /нужно на всички, но предимно на горящите в първата си любов/: “Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, за да не ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат”.
16/ “Не давайте свято нещо на кучетата”. Пази се от мисълта, че някой заслужава това име, докато нямаш неоспоримо доказателство за него. Само ако се окаже ясно и несъмнено, че хората са несвяти и зли и са противници на Бога, на правдата и чистотата, тогава не им давай свято нещо. Святото нещо /първичното учение на Евангелието, “тайната, скрита за векове и поколения” /Кол.1:26/, което ни беше открито само чрез откровението на Исус Христос и чрез даването на Святия Дух, не бива да бъде давано на хора, които не знаят, че има Святи Дух /Деян.19:2/. Естествено, Христовите посланици не могат да спрат да проповядват това пред големи множества, сред които вероятно има и “кучета”. Ние трябва да говорим, все едно искат ли хората да слушат, или не; но това не важи за единичните християни. Те не стоят под този властен призив. Те не са и по никакъв начин задължени да натрапват великите истини на онези, които противоречат и хулят, които се закоравяват дълбоко в себе си. Не, те не бива да го правят; те трябва да казват само неща, които могат да бъдат понесени в момента /Йоан 16:12/. Не започвай с такива хора спор относно прощението на греховете и даването на Святия Дух; говори по техния начин и въз основа на техните принципи. Опитай се да убедиш един разумен, почтен епикуреец в “правдата, себеобузданието и бъдещия съд”/Деян.24:25/. Това е най-добрият път един “Феликс” да се разтрепери. По-възвишените теми запази за хората с по-дълбоко познание.
17/ “Нито хвърляйте бисерите си пред свините”. Бъдете внимателни да не осъждате никого. Но ако фактите очевидно сочат и няма място за съмнения, ако свините не се прикриват, а се хвалят с позора си, ако не смеят да търсят сърдечна чистота и свят живот, а лакомо вършат нечистота, тогава никога не хвърляйте бисерите си пред тях. Не говорете с такива хора за тайните на Божието царство, за неща, “които око не е виждало и ухо не е чувало”, които не могат да попаднат в сърцата им, защото са заключени за тях и не притежават духовни сетива. Не им споменавайте за “скъпоценните и твърде големи обещания”/2 Петр.1:4/, дадени от Бога заради възлюбения Му Син. Как ще разберат тези лица, че са “участници на божественото същество”, щом нямат дори копнежа да избягат от развалата, произлязла от светските страсти? Колкото свинете разбират от бисери и намират в тях удоволствие, толкова тези хора харесват неизследимите Божии неща и тайните на Евангелието, понеже тънат в тинята на света, в светските удоволствия, страсти и грижи. Не им хвърляйте бисери, които те ще стъпчат с копитата си, за да не хулят това, което не разбират, и да не говорят мръсно за неща, които не познават. Но това не е единственото последствие. Нищо чудно те, според природата си, да се обърнат и ви разкъсат, когато се отплащате с добро за злото, с благословение за проклятието, с добра воля за омразата. Такава е враждата на плътското против Бога и Божиите неща. Това трябва да очаквате, ако обвинявате подобни хора в грях, ако искате да спасите душите им от смъртта и огъня на ада.
18/ И все пак не бива да губите всякаква надежда за тях. Защото ако всичките ви аргументи и доказателства не помогнат, има още едно лекарство, което често дава резултат – молитвата. Затова, каквото и да желаете за другите или за себе си, “искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори”. Пренебрегването на това обещание е третата пречка пред святостта. “Не получаваме, защото не просим”. Колко нежни и благородни, смирени по сърце, пълни с любов към Бога и хората можехте да бъдете днес, ако се бяхте молили за това, ако бяхте “постоянни в молитва”. Затова “искайте и ще ви се даде”. Искайте да можете да практикувате пълнотата на вярата, описана така чудно от нашия Господ. Тогава ще ви се даде да бъдете святи в сърце и обхода, както Той е свят. “Търсете”, както Той е определил, чрез изучаване на Словото, чрез слушането му, чрез разсъждение, чрез пост, чрез Господна трапеза, и “ще намерите”. Ще намерите скъпоценния бисер, вярата, която побеждава света; мира, който светът не може да даде; любовта, която е “залог за нашето наследство”. “Хлопайте”, постоянствайте в молитва и в пътя на Господа. Не се уморявайте, не се разколебавайте, следвайте целта, не Го пускайте, докато не ви благослови. И ще ви се отвори благодатта, святостта, небето.
19/ Понеже Бог е затруднен от нашето коравосърдечие, което така е мудно да вярва в Неговата благодат, угодно Му е да се изрази по-изчерпателно, да повтори и подчертае това, което е казал. “Защото всеки, който иска, получава”, така че никой няма да остане без благословение; “който търси, намира” любов и подобие с Бога; “който хлопа, ще му се отвори” вратата на правдата. Така че не остава никакво място за обезкуражаване, че можем да се молим, да търсим и да хлопаме напразно. Обещанието е твърдо като опорите на небето, та дори по-твърдо, защото небето и земята ще преминат, но Неговите думи няма да преминат.
20/ За да отстрани всяко основание за неверие, Господ изяснява в следващите думи какво става в сърцата ни. “Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?” Позволявате ли си вие да отхвърлите основателната молба на човека, когото обичате? “Или ако поиска риба, да му даде змия?” Ще му даде ли нещо вредно, вместо полезно? Така даже от собствените си чувства можете да придобиете сигурността, че молитвите ви не могат да имат лоши последствия, напротив, ще доведат до изпълнение на всичките ви потребности. Защото “ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече небесният ви Отец /Който има чиста, необременена любов/ ще даде добри неща на тия, които искат от Него? В Него са всички добри неща: мъдрост, мир, радост, любов, всички ценности на святостта и радостта; всичко, приготвено от Бога за изпитващите любов към Него.
21/ Но ако искаш твоята молитва да има пълна тежест пред Бога, внимавай да имаш любов към всички хора. Иначе е вероятно да не получиш никакво благословение, а да си навлечеш проклятие на главата. Не можеш да очакваш благословение от Бога, ако нямаш любов към своя ближен. Затова премахни незабавно тази пречка. Укрепи любовта си към другите, към всички хора. Обичай ги не само на думи, но и на дело и истински. “Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях, защото това е същината на закона и пророците”.
22/ Това е царският закон, златното правило на милосърдието и правдата, който дори езичниците одобряват. Мнозина вярват, че то е написано в природата и съзнанието на всеки роден на земята човек. Затова е сигурно, че то е близко до съвестта и разума на всеки, който го чуе, така че никой не би могъл да го опровергае, без да усети изобличението на собственото си сърце.
23/ “Това е същината на закона и пророците”. Каквото е написано в закона, каквото Бог от древността е открил на човечеството, каквито предписания е дал чрез Своите святи пророци от създанието на света, е вместено в тези кратки думи. Правилно разбрани, те изразяват същността на религията, която нашият Господ е искал да въведе на тази земя.
24/ Човек може да ги възприема в положителен или отрицателен смисъл. В отрицателен те означават: “Всичко, което не желаете да правят човеците на вас, не правете на тях”. Това е едно ясно правило, винаги валидно и лесно приложимо. Всички неща, които засягат твоя ближен, направи като свои; представи си, че си в положението му. Старай се да не се поддадеш на никакви емоции и влияния, да не изговориш никакви думи и да не сториш нищо, което ти би считал за грешно и лошо. В положителен смисъл означават: “Това, което би очаквал от своя ближен, ако се поставиш в неговото положение, това върши на всеки човек с цялата си сила”.
25/ Бих желал да хвърля още светлина с два примера. На всеки е ясно, че не обичаме да ни съдят и да мислят за нас лоши неща без основание. Още по-малко желаем да говорят зле за нас и да разгласяват истинските ни грешки и слабости. Нека приложим това за себе си. Не прави на никого онова, което искаш на теб да не се прави. Така никога повече няма да осъждаш ближния си, да говориш необосновано и лекомислено лошо за него или дори да мислиш лошо. Нито веднъж не би споменал за грешките на отсъстващ човек, освен ако не си убеден, че това е безусловно необходимо за доброто на другите.
26/ И още, желаем всички да ни обичат и уважават, да се държат с нас в съзвучие със справедливостта, милосърдието и истината. Очакваме да ни вършат добро, колкото могат, без да навреждат на себе си. Да, очакваме да отделят за нас от излишъка си, за да повишат благосъстоянието ни; да пожертват част от приходите си, за да подсигурят преживяването ни, да споделят с нас благата си, за да бъдат посрещнати крещящите ни нужди. Е, добре, нека живеем по същото правило. Нека вършим всичко онова, което желаем да се върши на нас. Нека обичаме всички човеци и ги почитаме. Нека правдата, милосърдието и истината да владеят над ума и делата ни. Нашият излишък трябва да служи за подпомагане на ближните ни /тогава кой изобщо ще има излишък?/; нашето благосъстояние трябва да осигури жизнено необходимото за тях; малкото, с което разполагаме, да облекчи тяхната крещяща нужда.
27/ Това е чистата и истинска етика. Прави така и ще живееш. “На всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде”, защото те са “Божият Израил”/Гал.6:16/. Но забележете, че никой не може да живее по това правило /и от създанието на света на никого не се е удало/, никой не може да обича ближния си като себе си, ако първо не е възлюбил Бога; и никой не може да обича Бога, ако първо не повярва в Христос, ако няма спасение чрез Неговата кръв и ако Божият Дух не свидетелства на неговия дух, че е Божие чадо. Затова вярата все още е коренът на всичко, както на настоящото, така и на бъдещото спасение. Нужно е да казваме отново и отново на всеки грешник: “Повярвай в Исуса Христа и ще се спасиш!” Ще бъдеш спасен и блажен сега и завинаги, блажен на земята и блажен на небето. Вярвай в Него, така вярата ти ще стане действена чрез любов. Ще възлюбиш Господа, твоя Бог, защото Той те е възлюбил, ще възлюбиш ближния си както себе си. И накрая, за теб ще е слава и радост да приложиш тази любов и да я умножаваш, като изоставяш всичко, противоположно на нея – нелюбезни мисли, думи и деяния, и като отдаваш на всички оная дружелюбност, която очакваш от тях.