На 11 ноември 1739 г. Джон Уесли проповядва (“на седем или осем хиляди”) на мястото на бивша кралска леярна за оръжие (Letters, 25:699). Това място му препоръчват двама нови познати, господата Бол и Уоткинс, и то много навременно. През зимата, период на засилване на напрежението с моравските братя, той е принуден от двамата господа да вземе мястото в свои ръце. Тези двама приятели доказват своята честност, като му заемат необходимите £ 115 (паунда). Тези средства са възстановени от вноските на подписниците, които внасят от четири до десет шилинга на година, за да изплатят сградата и да я приведат в по-добро състояние (£ 200 първата година и £ 140 след това). Възстановяването на това, което Уесли нарича “огромната, странна купчина руини”, струва почти £ 700. След ремонта Фаундъри[1] разполага със стаи за събирания на групи, училище, жилище за Уесли, стаи за гости (за майка му и гостуващи проповедници), конюшня и отделение за коли. Силас Толд го описва не толкова възторжено като “място на руини със стар керемиден покрив, няколко груби чамови дъски, сковани заедно за временен амвон, и няколко други изгнили греди, които съставят цялата сграда.” (People, 111). Но най-важното е наличието на голяма зала с обикновени пейки, които побират 15 000 души (с отделни галерии за мъже и жени). Това е първата методистка зала за проповядване в Лондон.
Уесли е извън Лондон през по-голямата част от зимата, но по време на двуседмичен престой през декември той е много притеснен от споровете в обществото на Фетър Лейн. На Бъдни вечер, след среща на обществото (което е “в голямо объркване, хапещи и изяждащи се един друг”), той се среща с малка група, за да пеят химни, духовни песни и възхвала. Когато се връща отново през февруари, той все още се среща с обществото на Фетър лейн. Последния ден на месеца се вижда с “мнозина, които са в затруднение”, и са дошли при него за съвет. Това изглежда е група от хора, мислещи по един и същ начин в рамките на обществото от Фетър лейн, която започва да се свързва с името на Уесли, въпреки че в дневника му не се споменава за някакви събирания във Фаундъри. През януари той все още преговаря за сградата, която се нуждае от голям ремонт. Обединеното общество вероятно започва събирания там веднага след обновяването (City Road, 22). Чарлз проповядва там за първи път в четвъртък, 3 април, и отбелязва в дневника си: “Сърцето ми е в усърдна молитва за новото общество” (CWJ, 1:205). До средата на април обществото във Фаундъри е организирано до степен на съгласие по две правила, които ясно ги разграничават от Фетър лейн (въпреки че има някакво застъпване при посещенията, ако не в членството): “1/ Никаква заповед не е валидна, ако свещеникът не е присъствал при вземането на решението; 2/ Който отрича, че тайнствата са заповеди, ще бъде изключен от обществото.”
Когато Джон Уесли се връща в Лондон отново за две седмици в края на април, той посещава “нашето общество” на Фетър лейн с Чарлз, който отбелязва, че групата се е разделила след срещата “с малко пеене, малко молитва и никаква любов.” Но следващата вечер Уесли отбелязва в дневника си среща на “Обединеното общество”. Това всъщност е първият път, в който се споменава новата група, която се събира в четвъртък във Фаундъри. Проповедта му пред обществото убеждава Чарлз, че проповядват едно и също Евангелие.
Фаундъри се превръща и в място на редовни богослужения с проповед два пъти дневно. В повечето дни те са от 6 или 7 часа сутринта и 6 или 6.30 вечерта, като най-редовни проповедници са Джон и Чарлз. Чарлз проповядва на преливаща тълпа в 7ч. сутринта в неделя на Възкресение. Богослуженията с проповед, които братята Уесли провеждат, обикновено съдържат кратка молитва за откриване, химн, половинчасова проповед, друг химн и заключителна молитва (Societies, 528). Силас Толд, бивш роб, описва посещението си на ранно богослужение с проповед във Фаундъри по това време, изразявайки удивление, че Уесли при пристигането си в 5 ч., облечен в роба, започва богослужението с пеене на песен, при което посетителят е “почти във възторг”. Силас смята импровизираната молитва за “твърде незадоволителна”. Проповедта за прощение на греховете го кара първоначално да сметне Уесли за папист, но скоро той е развълнуван от все още слабия глас в сърцето си, който казва: “това е истината”, при което Силас чувства спасение в собствената си душа. (People, 111-12).
Тези богослужения с проповед не са срещи на обществото. Срещите на обществото понякога включват и проповед, освен религиозния разговор, но не винаги. Обществото на Фетър Лейн е по-особен случай: “мълчанието” заема все по-важно място и ги кара да прекарват продължителни периоди в тишина (Чарлз говори за “нямото представление”).
Преди да напусне града отново, Джон Уесли прави безуспешен опит да убеди Молтър и неговите последователи в това, което той счита за техни грешки. При завръщането му през юни връзката на Уесли с обществото на Фетър лейн се влошава. Някои хора от обществото на Фетър лейн започват да поддържат по-близки връзки с Уесли, който събира една голяма група за участие в тайнствата, молитва и пост (CWJ, 1:227). Чарлз се тревожи, че някои от обществото на Фетър лейн може да развалят обществото от Фаундъри. Той предупреждава, че всеки, който иска да се включи в обществото, трябва да отиде при него и ясно да заяви намеренията си. Той смята, че такова правило ще изключи най-лошите от “спорещото с тях братство”. Междувременно Джон отново повдига възраженията си към обществото от Фетър лейн, казвайки на “бедното объркано и разпръснато общество къде се е отклонило от вярата.” Ръководителите на обществото са непреклонни. Но в този момент Уесли е освободил душата си и чувства, “че е чист от кръвта на тези хора”, дори и да продължава да се среща с тях, да ги нарича “нашето общество” и да спори с тях (с помощта на Ингам), чрез проповедите си на сутрешни богослужения във Фаундъри, насочени точно към техния спор.
Разделението, което Чарлз вижда като неизбежно в началото на май и което става по-явно оттогава, достига връхната си точка в началото на юли. Джеймс Хътън придобива параклиса, който да се използва от обществото Фетър лейн. Обществото решава да не позволява на Уесли да проповядва там. Два дни по-късно (в петък, ден за пост) Уесли се събира с неколцина, “които все още стоят в стария път.” Той отслужва причастие (с помощта на майка си) и вземат единодушно решение относно правилния начин на действие в тази ситуация. Следващата неделя, след братската трапеза на Фетър лейн, Уесли прочита на групата документ, потвърждаващ позицията му спрямо техните възгледи, които чувства като “противоположни на Божието слово.” Той завършва с думите: “Дълго издържах с вас, надявайки се да се върнете. Но след като виждам, че все по-здраво затъвате в погрешните си пътища, не ми остава нищо друго, освен да ви оставя на Бог. Вие, които сте на същото мнение, вървете след мен.” След това той напуска, последван от 18 или 19 души от обществото. Последната стъпка е направена; за Уесли Фетър лейн повече не е “нашето общество.”
Групата на недоволните нараства. Следващата сряда (деня преди редовното събиране на Обединеното общество) Уесли се среща във Фаундъри с тази “малка компания” от последователи от Фетър лейн, сега наброяващи около една трета (двадесет и пет) от мъжете, които са в групи, и повечето (четиридесет и осем) от жените. Предната седмица Чарлз е писал от Бристол, като е помолил да не бъдат приемани нови членове до неговото завръщане и е предупредил: “ще станем прекалено много” (Letters, 26:20). Въпреки това тези отцепници от Фетър лейн скоро се сливат с Обединеното общество, което вече е по-голямо от групата от Фетър Лейн.
Това разделение в обществото от Фетър лейн подчертава въпросите, причиняващи по-големи разделения между методистите. През април Гамболд пише на Джон, за да му каже: “Вече не съм един от твоите хора”; Симпсън, Оксли и Стоунхауз също са се отделили с моравските братя срещу позицията на Уесли по въпросите за тайнствата и степените на вяра. Годишната конференция, която оксфордската група е предложила за юни 1740 г., никога не се осъществява, тъй като групата започва да се различава богословски. Конференциите, които трябва да се състоят на всяко тримесечие, изглежда също са отменени. След юли 1740 г. Уесли насочва енергията си предимно към Лондон за срещи с Обединеното общество във Фаундъри. Въпреки че продължава да се среща с още няколко групи (Савой, при Баус, Уайтчапъл, Излингтън, Лонг Лейн, Уопинг и др.), той никога вече не споменава за срещи с групата от Фетър лейн. “Малкото общество”, което Чарлз споменава през април, през юли вече наброява около 1200 – 1300 члена (CWJ, 1:241). Освен срещата в четвъртък вечер, те се срещат и във вторник и събота. Въпреки че Уесли продължава обществените проповеди рано всяка сутрин (преди хората да започнат работа) и вечер, той забелязва, че истинската работа се върши в обществата. Тези, които са започнали “да се боят от Бога и да вършат праведни дела”, но не участват в живота на обществото, отслабват и отпадат, докато онези, които са обединени, стават по-силни във вярата (Societies, 257-58).
Нарастването на обществата донася и нови проблеми и възможности. Както е и с много други аспекти на ранния методизъм, миряните-проповедници се появяват не защото това е целта, а защото е необходимо. Нарастването на обединените общества в Лондон и Бристол и асоциираните към тях групи в Оксфорд и Кингсууд изисква постоянно влияние в лицето на потенциално деструктивните спорове отвътре и критиката отвън. Въпреки че Уесли се надява да има достатъчно съмишленици сред духовенството, за да може да управлява обществата (както повелява традицията в религиозните общества в Англия), повечето от здравата група от шест или осем свещеници, свързана с братята Уесли през 1738 г., преди всичко оксфордски методисти, са отстранени от братята, когато съживлението започва да се разделя на различни дялове – калвинистки, моравски и методистки. Много от обществата продължават да бъдат автономни, не са свързани с никой ръководител на регионално или национално ниво. Въпреки това Джон и Чарлз продължават да обикалят обществата, за да ги насърчават и осигуряват необходимото ръководство. В развиващата се конфедерация от общества братята Уесли разчитат на местни ръководители сред групите, които да ги поддържат в тяхно отсъствие. Те използват различни списъци с правила, които им дават някои стандарти за дейности и организация.
Братята Уесли губят съюзници сред духовенството, но печелят подкрепата на миряните. Когато разпръснатите и нарастващи, но потенциално склонни към спор общества изискват по-близко внимание, Джон започва да посочва специален (надежден) мирянин, който да отговаря за обществото. Един от първите, Джон Кенник, е амбициозен учител от Рийдинг, с квакерски произход. Той е повлиян от методистите в Оксфорд скоро след обръщението си през 1737 г. (по-специално от Джон Кинчин), докато Джон е все още в Джорджия. Като вижда ръководството на Кенник в едно религиозно общество в Рийдинг, Джон го моли да отиде в Бристол и Кингсууд през лятото на 1739 г. и да помага на обществата там в негово отсъствие. Уесли очаква, че той ще ръководи хората в молитва и библейско изучаване, като поучава от време на време (за разлика от проповядването и тълкуването, което Уесли оставял на свещениците). Кенник е развълнуван от перспективата. Той е чул преди това от Джордж Уайтфийлд за плановете за училището в Кингсууд и се надява да стане директор там.
Самюел Уотън, ръководител на група в обществото от Болдуин стрийт, също помага в ръководството на обществото в Кингсууд. Веднъж (14 юни) той закъснява и една жена настоява Кенник, който е в тълпата, да проповядва. Кенник хвърля жребий, за да разбере Божията воля в този случай, и след това застава под един явор и говори на хората “с дързост и особена свобода в сърцето.” В своя дневник той отбелязва, че неговото проповядване е добре прието не само там, но също и в Бристол и на около дузина други места в областта. Всеки път той полага големи усилия “да изглежда като свещеник”, особено в начина си на обличане.
Друг ранен мирянин-проповедник е Джоузеф Хъмфрис, моравянин, който посещава академията за дисиденти в Дептфорд, когато основава общество за последователи на Джордж Уайтфийлд през август 1739 г. Уесли посещава обществото още през първия месец и скоро моли Хъмфрис да му помага във Фаундъри. Хъмфрис започва да проповядва през юни 1738 г. и четири месеца след това е отстранен от академията, защото проповядва, преди да бъде ръкоположен. Проповядването му във Фаундъри води началото си от септември 1740 г. Когато Джон Кенник започва да клони към калвинистко мислене, по-късно, през есента на същата година Уесли моли Хъмфрис да отиде в Бристол, за да поддържа това “стадо”. Но здравите връзки на Хъмфрис с Уайтфийлд не му позволяват да проповядва срещу окончателното постоянство или за християнското съвършенство (още повече за “безгрешно” съвършенство) и скоро той напуска братята Уесли (Letters, 26:62).
Междувременно Томас Максфийлд, който има много силна опитност под влияние на проповядването на Джон Уесли в Бристол през април 1739 г., пътува с Чарлз Уесли, обикаляйки обществата. По време на един престой в Лондон през лятото на 1739 г. Чарлз отбелязва в дневника си едно писмо до Джон, в което му пише, че моравските братя считат брат Максфийлд за единственото препятствие за обръщането на Чарлз към мълчанието. Този решителен ръководител сред групите е от време на време оставян да отговаря за Обществото във Фаундъри. По някакъв повод, вероятно през 1740 г., Максфийлд започва да проповядва в отсъствието на братята Уесли, като е “постепенно ръководен” от своите искрени слушатели “да отиде по-далеч, отколкото възнамерява.” Хенри Мур по-късно пише, че когато разбира за проповядването на Максфийлд, Джон протестира срещу тази нередност пред майка си, Сузана (по това време тя живее във Фаундъри): “Разбирам, че Томас Максфийлд се е превърнал в проповедник.” Отговорът на Сузана, която по това време като цяло не одобрява проповядването на миряни, е: “Внимавай какво правиш по отношение на този млад мъж, защото той със сигурност е призван от Бог да проповядва, както си и ти. Първо виж какви са плодовете на неговото проповядване и го чуй сам.” Мур пише, че Уесли “се преклонил пред силата на истината и можал само да каже: “Това е Бог. Нека го оставим да върши това, което смята за правилно.”(WHS, 27:8).
През лятото на 1749 г. Томас Ричардс и Томас Уестол също започват да помагат на Уесли. От време на време те преписват или пишат писма и вероятно проповядват. По-късно Джон говори за тях като за “първите ми синове в Евангелието”, термин, прилаган за тези миряни-проповедници, които се съгласяват да работят изцяло под ръководството на Уесли, да отиват когато и където той ги изпрати (J&D, 19:186).
Въпреки че Максфийлд и Ричардс помагат на Чарлз през този период, той не развива същата толерантност, още повече ентусиазъм, към проповядването на миряни, както Джон. През пролетта на 1739 г. Чарлз, заедно с Джордж Уайтфийлд, се противопоставя на двама моравски братя от обществото Фетър лейн. Това са Шоу и Улф, които твърдят, че не съществува християнско духовенство и че те могат да отслужват причастие като всеки друг. Чарлз прави всичко, което може, за да се противопостави на Шоу, когото той нарича “саморъкоположил се свещеник.” Когато Шоу и приятелите му обявяват, че повече не се считат за членове на Англиканската църква, Чарлз е доволен. Заедно с Хауъл Харис и Джордж Уайтфийлд, Чарлз одобрява изхвърлянето на Шоу и Улф от обществото Фетър лейн. Чарлз гледа на такова отношение към църковния ред по-сериозно, отколкото Джон. Според Чарлз действията на миряни в качеството им на свещеници представлява някаква религиозна нередност, която му е трудно да приеме. В случая с Уилям Сюърд (считан от мнозина за ентусиаст) Чарлз трябва да признае, че когато го чува, той не е убеден, че това е човек, призван да проповядва (CWJ, 1:250). Един месец по-късно Сюърд е пребит до смърт от тълпата и става първия методистки мъченик (WHS, 39:2-5).
Самият Чарлз е предразположен да говори срещу проповядването на миряните толкова, колкото е склонен да проповядва срещу предопределението. Той все още са надява на други средства за разпространение на съживлението, повече в унисон с проекта на Уилям Лоу, според който духовенството с методистки склонности трябва да се разпръсне в църквата и да действа като квас (CWJ, 1:159).
За да поддържат добри отношения с църквата, братята Уесли смятат за необходимо да се противопоставят на ексцесии. В това отношение Чарлз винаги е по-готов. Духовните упражнения, които започват сред обществата през пролетта на 1739 г., им правят лоша реклама. Година по-късно в Бристол Джон отбелязва “по колко различен начин Бог работи сега в сравнение с миналата пролет.” Може би с малко преувеличение той описва разликата: “Тогава Той се изля като бърз порой, помитащ всичко пред Себе си; докато сега Той ни удостоява с влиянието Си, като се влива тайно като освежаващ дъжд, както капчици тиха роса. Убежденията са по-дълбоки. Любовта и радостта са по-спокойни и дори сериозни.” (J&D, 19:140).
Опозицията обаче не изчезва. И едно предизвикателство от нова и, все пак, стара група се появява на сцената под формата на напечатани позиви, раздавани из улиците на Бристол (J&D, 18:81). Робърт Уилямс, морски капитан, завърнал се през зимата от Джорджия, публикува клетвена декларация (за която се е заклел пред кмета), описваща романтичните приключения на Уесли и последвалите проблеми с правосъдието в Джорджия.
Уесли решава да отговори, като публикува своя разказ за събитията в Джорджия. За известно време братята Уесли пускат писани на ръка извадки от дневниците си, за да бъдат четени в обществата и на събиране на групите като средство за обяснение и защита на действията им. Уайтфийлд започва да публикува личния си дневник предната година. Сега Джон решава да разшири аудиторията си и да публикува автобиографични спомени.
Първият “Откъс” от неговия “Дневник”, отпечатан през май или юни 1740 г., покрива периода в Джорджия; той съчетава различни варианти на материали, които той е публикувал по-рано (части от ръкописи, писма и записки), спомени, основани на бележките в личния му дневник, и издателски размисли, които очертават разказа му и му дават посока. Резултатът е интригуваща комбинация от мисионерско приключение, богословско изложение, религиозна защита и колониален разказ за пътешествие. Защитата на методизма приема формата на исторически разказ, както по-рано в Оксфорд. Вероятно не е случайно решението на Уесли да включи и “Писмо до мистър Морган” (оксфордската апология от октомври 1732 г.) като част от предговора на публикувания дневник.
Първият откъс е последван пет месеца по-късно от втори, който обхваща събитията до края на 1739 г. Посоката се изяснява. Материалът представлява Уеслианска (ако не методистка) пропаганда. Въпреки че Чарлз решава да не публикува своя собствен дневник, този на Джон става неразделна част от литературата, използвана от движението, не само за да бъде четена от членовете на обществата, но и за да бъде разпространявана сред обществеността.
[1] Фаундъри – Foundery, мястото, където е създадено първото методистко общество, сега Уесли Чапъл (Wesley Chapel). Преди това е било леярна за оръжия. В текста е споменато като бивша кралска леярна.
Откъс от „Уесли и хората, наречени методисти“ на Ричард Хайтценратер.
Превод на български език: Десислава Тодорова