Често пъти се опитваме да извиним себе си за неблагополучията в духовния си живот. Оправдаваме се с липса на време, с много професионални и семейни ангажименти, с отношението на другите към нас, с недостатъците на църковния живот и липсата на достатъчна пасторска грижа.